Решение № 3188 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100513523 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.196 ГПК (отм.) – чл.211 ГПК (отм.) вр. § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.

С решение № 20148478 от 29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1763/2003 г. по описана СРС, ІІ ГО, 53 състав, е прогласено, на основание чл.349, ал.6 ГПК обезсилването по право на решение от 25.05.2018 г., по гражданско дело № 17633/2003 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 53 състав, влязло в сила на 22.10.2015 г., в частта, с която на основание чл.349, ал.2 ГПК е поставен в дял на Д. М. Д. апартамент, находящ се в гр.

София, ул. ****, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80, 51 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна - килер и гардеробно антре, при съседи: от изток - двор, от юг – двор, от запад - двор и стълбище и от север - двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1 050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ HI- 264 от кв.23, по плана на гр. София. м. „Бул. Цар Борис ПГ’, при съседи: от север ул.,.Войводина могила”, от изток- УПИ IV-265, от юг коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад УПИ П-263, както и в частта с която се Д. М. Д. е осъден да заплати в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на Ц. Г. М. сумата от 33 512, 50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила. Изнесен е на публична продан, на основание чл.349, ал.6, изр. второ ГПК допуснатия до съдебна делба недвижим имот. представляващ АПАРТАМЕНТ, описан по – горе.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба 1 от съделителя Д. М. Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Поддържа, че по делото са ангажирани доказателства за заплащане на сумата за уравняване дела на другия съделител – съгласно вносна бележка, изходяща от „Райфайзен Банк“ ЕАД, е превел по банков път главницата в размер на 33 600 лв., която сума е получена от насрещната страна. Този превод е извършен в рамките на установения 6-месечен срок. Счита, че незаплащането на законната лихва не е достатъчно и годно основание, за да доведе до обезсилване на решението във втората фаза на съдебната делба. От една страна законната лихва не е определена по размер, а от друга – това е второстепенно вземане, неизпълнението на което не води до възникване на правото на обезсилване на съдебното решение във втората фаза. Счита, че като не е отчел това обстоятелство, решаващият съд е постановил явно несправедливо съдебно решение, тъй като делбеният имот съставлява неговото единствено жилище.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за обезсилване на решението във втората фаза на съдебната делба.

В срока по чл.201, ал.1 ГПК (отм.) е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц. Г. М., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е правилен изводът на решаващия съд, че жалбоподателят не е доказал изпълнение на паричното му задължение за уравнение на дела, заедно със законната лихва в 6 – месечен срок то влизане в сила на съдебното решение. С оглед на това счита, че е осъществено основанието на чл.349, ал.6 ГПК за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот. съгласно формираната съдебна практика сборът от главница и законна лихва формира неделимо задължение и незаплащането на част от задължението несъмнено води до обезсилване на решението за възлагане. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третите лица – помагачи А. Ю. Ю.С., Ю. Н. И., М. Н. Х., Г. Н. Х., не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорват въззивната жалба. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат, че Д. М. Д. е следвало да заплати определеното уравнение, заедно със законната лихва до 22.12.2020 г., което не е сторил.

С решение № 415512 ат 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 17633/2003 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 53 състав, във втората фаза по извършването на съдебната делба е поставен в дял на Д. М. Д. апартамент, находящ се в гр. София, ул.“****, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80, 51 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна-килер и гардеробно антре, при съседи: от изток - двор, от юг – двор, от запад-двор и стълбище и от север - двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1 050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ HI- 264 от кв.23, по плана на гр. София. м. „Бул. Цар Борис ІІІ’, при съседи: от север ул.,.Войводина могила”, от изток- УПИ IV265, от юг - коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад УПИ П263, като Д. М. Д. е осъден да заплати в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на Ц. Г. М. сумата от 33 512, 50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила.

Решението е влязло в сила на 26.06.2018 г. - препис от обжалваното 2 решение е връчен най-късно на Ц. Г. М. – на 11.06.2018 г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 25.06.2018 г., а решението е влязло в сила на 26.06.2018 г.

На 09.02.2021 г. е депозирана молба от третото лице – помагач Ю. Н.

И. за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот. Твърди, че на 18.12.2020 г. Д. М. Д. е внесъл по посочена от тях сметка сумата от 33 512, 50 лв., но не е внесъл дължимата законна лихва в размер на 1 675, 63 лв. С оглед на това счита, че решението за възлагане на делбения имот следва да се обезсили.

Видно от представената по делото вносна бележка от 18.12.2020 г. Д.

М. Д. е превел по банков път на А. Ю. Х. сумата от 33 600 лв. Като основание за извършения превод е посочено: съдебно решение по гр. д. № 17633/2003 г. на СРС, ІІ ГК, 53 състав.

Във въззивното производство е представена вносна бележка от 25.01.2023 г., съгласно която жалбоподателят е превел по банков път на А. Ю.

Х. сумата от 1 700 лв. Посоченото основание за това е гр. д. № 17633/2003 г. – законна лихва върху главница от 33 600 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ГПК (отм.), изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка въззивният установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

В нормата на чл.288, ал.6 ГПК (отм.), приложим в разглеждания случай на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, регламентира, че когато уравнението е парично, сумата по ал.2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6 -месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. В същия смисъл е и нормата на чл.349, ал.5 ГПК.

В разглеждания случай законоустановеният 6 – месечен срок изтича на 27.12.2018 г. (първият следващ присъствен ден, доколкото последният ден от срока изтича в неприсъствен ден – 26.12.2018 г.).

Ето защо в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати уравнението на дела, заедно със законната лихва до 27.12.2018 г.

В нормата на чл.288, ал.7 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК е регламентирано, че съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал.2 и ал.3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. В този смисъл е и нормата на чл.349, ал.6 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., т.3, ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял не на прехвърлителя, а на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя, като вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното 3 производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда.

Предвид изричното изявление на Ю. Н. И. в молбата от 09.02.2021 г. и липсата на спор между страните в тази насока, съдът приема, че плащането на сумата 33 600 лв. в полза на А. Ю. Х. е по посочена от приобритателите сметка и се отнася за присъденото в полза на техния праводател Ц. Г. М. уравнение на дял, поради което изпълнението е извършено надлежно за посочената сума.

Началният момент, от който се дължи заплащането на законна лихва е моментът на влизане в сила на решението за възлагане. В случая това е 25.06.2018 г. Ето защо законна лихва се дължи от следващия ден: 26.06.2018 г. до деня преди извършване на плащането на сумата от 33 600 лв. – 17.12.2020 г. включително. Нейният размер възлиза на 1 629, 21 лв. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е превел сумата от 33 600 лв., а дължимата главница възлиза на 33 512, 50 лв., то платената лихва е в размер на 87, 50 лв. Така незаплатената законна лихва върху присъденото уравнение възлиза на 1 541, 71 лв.

По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят е изпълнил в рамките на законоустановения 6 – месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното от съда уравнение, както и е погасил част от задължението си за заплащане на законна лихва.

Налице е спор между страните относно последиците от неизпълнение на задължението на жалбоподателя да заплати в горепосочения срок пълния размер на дължимата законна лихва върху уравнението на дял.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, т.10, срокът за изпълнение и плащането на сумите по решения по чл.288, ал.2 или ал.3 ГПК, имат характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие на влязлото в сила решение по възлагане. Приемане на извинителни причини по чл.81, ал.1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо. В мотивите е посочено, че ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл.288, ал.6 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила.

При преценка основателността на релевираните от страните доводи и възражения следва да се съобрази, че формата на неизпълнение на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, която е релевантна за обезсилване по право на решението за възлагане, е регламентирана в чл.288, ал.7, изр.2 ГПК (отм.), респ. чл.349, ал.6, изр.2 ГПК - ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. При така очертаната в разглежданата норма предпоставка, се налага изводът, че правно релевантната форма на неизпълнение от страна на съделителя, на който е възложен делбения имот, е незаплащане на уравнението в рамките на 4 законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Ето защо не всяка форма на неизпълнение на задълженията на съделителя, на който е възложен делбения имот, има за последица обезсилване по право на решението за възлагане, а само неизплащането в законоустановения срок уравнение. Това не води до отпадане на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, да заплати дължимата законна лихва, но само липсата на плащане на законната лихва, при пълно заплащане на сумата за уравнение на дела на другия съделител в рамките на 6-месечния срок, не може да послужи като основание за обезсилване по право на решението за възлагане.