Разпореждане № 1286 от 16.09.2024, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1286 гр. Варна, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000329 по описа за 2024 година и като се запозна с администрирана от съдия-докладчик частна касационна жалба вх. №6501/12.09.2024 г. подадена от въззиваем С. Я. С., чрез адв. Т. срещу въззивно определение, намира следното:

Въззивното производство е било проведено по частна жалба на ищците Ф. К. Ч. и К. Г. Л. , която въззивният съд е намерил за неоснователна и е потвърдил обжалваното определение № 701/27.05.2024 г., постановено по електронно дело 20223100900330 (ТД № 330/2022 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Варна, на основание чл. 118, ал.

2 ГПК във вр. чл. 104 т. 4 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от въззиваем С. Я. С.

– ответник по исковете, предявени от частните жалбоподатели, който чрез пълномощник излага оплаквания срещу въззивния акт като възпроизвежда отчасти съдържанието на жалбата на ищците и отправя искане за следващ инстанционен контрол към касационна инстанция.

В чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК изчерпателно са изброени кои определения, постановени от съда по несъстоятелността, подлежат на касационно обжалване. Предмет на подадената частна касационна жалба е определението на Апелативен съд – Варна, с което съдът е оставил без уважение жалба на насрещна страна и затова спрямо касатора този акт няма прекратителен характер. По арг. от т.9,б.“в“ от мотивите към ТР ОСГТК 1/2013г на ВКС, само когато ищецът, сезирал конкретен първоинстанционен съд, пред който да упражни право на иск остане неудовлетворен от служебно приложена процесуална норма за разпределение на родова компетентност между съдилищата, определението има преграждащ характер и може да бъде и предмет на касационен контрол по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК. Препращането на делото на първоинстанционен районен съд не препятства право на защита на ответниците, тъй като първоначалното сезиране не е израз на тяхната воля и затова принципно въпросите относно техните лични възражения са изключени 1 от касационен контрол. В конкретния случай, ответникът С. не е упражнил свое право по чл. 121 ГПК в срока, изтекъл на 06.06.24г., нито е заявил възраженията си в отговора по връчената му жалба на ищците и затова не може да упражнява тази пропусната защита чрез изкуствено „пренасяне“ на спора по този процесуален въпрос пред касационния съд. Само двамата частни жалбоподатели, чиито жалби не са били уважени(евентуално и необжалвалия задължитилен техен другар съищец), могат да търсят защита срещу прекратителен акт в следваща инстанция, но сроковете за това са изтекли до 27.08.2024г. Съответно касационната жалба на С. е насочена срещу стабилен вече въззивен акт.

Отделно от това, определението на съда е било постановено по процесуален въпрос, възникнал по повод разглеждане на спор, предявен от акционери - субституенти, овластени с малцинствени права да търсят обезщетяване на дружеството (actio pro socio) за вреди, нанесени от лицата, натоварени със съвместен управленски мандат като членове на колективен управителен орган (чл. 240а ТЗ). Характера на правоотношението, възникващо от избор и натоварване с договор за управление несъмнено е търговски, доколкото пряко обслужва дейността на търговското дружество, а това налага да се отчитат и лимитите по чл. 280 ал.3 т.1 ГПК(Определение № 214 от 12.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 21/2016 г., II т. о., ТК). По съображенията, изложени вече от първата инстанция и споделени и допълнени от въззивния съд в постановения въззивен акт, производството се води по обективно съединени частични претенции за различни по фактически основания увреждания, предявени като частични искове, всеки от който е субективно съединен като солидарна претенция срещу двама ответника.

Частично предявените размери на всеки от съединените искове са в рамките на 500 - 15 000лв., т.е. нито един от тях не надхвърля 20 000лв. и това изключва изобщо касационен контрол на това въззивно произнасяне, по арг. от чл. 274 ал. 4 ГПК. Налице е пречката по чл. 286 ал.1 т. 3 ГПК. Процесуалните правила, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Посочването в диспозитива на обжалваното определение на въззивния съд, че то подлежи на касационен контрол не може да породи права за конкретната страна, ако такива законът не дава.

Налага се извод, че сезирането на касационния съд има за предмет необжалваем акт. Като съд, натоварен с преценката не само на редовността, но и на обжалваемостта на въззивните актове, по арг. от чл. 278, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, администриращият делото докладчик намира, че жалбата следва да се върне на подателя (Определение № 202 от 12.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 818/2022 г., II т. о., ТК).

По тези съображения, администриращия жалбата член на въззивния състав

РАЗПОРЕДИ:

Връща касационна частна жалба вх. № 6501/12.09.2024 г. подадена от въззиваем С. Я. С., срещу НЕПОДЛЕЖАЩО НА КАСАЦИЯ въззивно 2 определение № 452/29.07.2024 г. постановено по в.ч.т.д. № 329/2024 г., по описа на Апелативен съд - Варна, с което са оставени без уважение частни жалби на други лица.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд по реда на чл. 274 ал. 2 вр. ал.1 т.2 ГПК в седмичен срок от връчване на жалбоподателя на посочен в жалбата съдебен адресат.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3