Решение № 95 от 08.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Монтана, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201324 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 25 – 0996 - 00 1590/19.11.2025г. на Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР – М., са наложени на С.

И. Г., с посочен съдебен адрес в гр.М., чрез адв.К. А. от МАК, административни наказания - глоба в размер на 200 (двеста) лева, 102.26 (сто, две евро, 0.26 цента) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1 (в редакция след изм., ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г.), т.3 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя С. И. Г., лично и чрез адв.К. А. от МАК, моли да бъде отменено. Претендират се разноски, съгласно представен списък-разноски.

Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган Началник Сектор ПП към ОДМВР – М., не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На 07.11.2025г. около 17:15 часа дежурните мл. автоконтрольори при Сектор ПП към ОДМВР – М. св.П. Д. Л. и св.В. М. В., получили сигнал от ОД 1

МВР - М. за неправилно паркирано МПС на адрес гр.М., бул.П. Е. пред блок № ХХ. При пристигане, пътните полицаи установили товарен автомобил „И.Д.“ с регистрационен номер ХХХХХХ и прикачено към него ремарке с регистрационен номер ХХХХХХ, като ППС било спряно на тротоара и затруднявало безопасното придвижване на пещеходци, както и пречило на видимостта при излизане ж.к. М. пред блок ХХ към бул. П. Е. от близкото кръстовище. Свързали се със собственика на МПС, който заявил „че сега ще изпрати някой да го премести“. След около 15 тина минути на място пристигнал жалбоподателя С. И. Г. (работещ като шофьор, товарни автомобили, международни превози – трудов договор л.29 от делото), който бил пасажер в МПС, управлявано от лице с име Д.. С тях била и св.Б. М. С..

Св.В. В. поискал от Г. СУМПС и талоните на МПС, което следвало да бъде преместено, при което Г. му казал, че няма как да му предостави СУМПС, защото не го носи, не е в него. Казал, че може да му даде само лична карта, защото тя стои постоянно в буса. Св.В. настоял за изисканите документи.

Г. предоставил талоните на буса и личната си карта на проверяващите. Г. дал личната си карта, той не шофирал и не бил отишъл с тази цел. СУМПС му било в неговата кола, С. бил с приятел Д., с неговата кола, която Д. шофирал. Не бил със собствената си кола, където му било СУМПС. Не бил управлявал към момента, на мястото дошъл с друг л.а., управляван от друго лице, приятеля му Д.. Предоставил на проверяващите пътни полицаи личната си карта, с талона на ремаркето и талона на буса, а СУМПС му било в неговата лична кола, която била на паркинга, където живее. С. Г. твърди, че не е казвал нищо от типа „няма да ви дам нищо, за какво ви е“. Казал че няма как да предостави книжката си, защото не е в него. Може да даде лична карта или ЕГН, и предоставил, установили кой е, установили, че има валидна шофьорска книжка, в т.ч. каква категория.

Св.П. Д. Л., мл. автоконтрольор в Сектор ПП към ОДМВР-М., в присъствието на колегата си – св.В. М. В., съставил спрямо Г., АУАН Серия GA, бл. № 3290206/07.11.2025г. за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, посочвайки, че на 07.11.2025г., 17:30 часа в гр.М. по бул.П. Е. с посока на движение от бул.Г. А. към ул.К. О. управлявал товарен автомобил „И.Д.“ с рег. № ХХХХХХ и прикачено към него ремарке с рег. № ХХХХХХ, като при изискано СУМПС от водача, за да му бъде извършена проверка, отказал с думите (НЯМА ДА ВИ ДАМ НИЩО, ЗА КАКВО ВИ Е).

Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към ОДМВР - М. като административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че С. И. Г. е извършил административно нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвП, и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.175, ал.1 (в редакция след изм., ДВ бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.), т.3 от ЗДвП.

В рамките на съдебното следствие св.П. Д. Л. и св.В. М. В. поддържат посочените обстоятелсва в АУАН. Св.Л. посочва, че С. Г. не им е представил и лична карта. Св.В. В. посочва, че личната карта с талоните от буса Г. им 2 предоставил след като преместил буса. И двамата пътни полицаи твърдят, че Г. им е отказал да предостави СУМПС, и не е заявявал, че не го носи у себе си.

Св.Б. М. С. живее на семейни начала с жалбоподателя С.. Била заедно с него, когато му извършили проверка. Проверката се извършила след обяд, привечер. Били със С. и Д. в колата на Д., който е техен познат. На С. му звъннал телефона, бил неговият шеф С., който му казал, че са му звъннали от полицията, за да премести буса, но той не е могъл да отиде и затова е дал номера на телефона на С. той да отиде да премести буса.

Тогава на С. му звъннал един от полицаите да премести на друго място буса. Отишли със С., той отишъл да го премести и се върнал. От единия тротоар го преместил на другия тротоар и се върнал. Полицаите поискали неговите документи и документите на автомобила. С. казал, че не може да представи неговата шофьорска книжка, може само да представи лична карта и талоните на автомобила, защото неговата книжка е в неговата кола. Той отишъл до буса да вземе талоните на буса. С. се върнал, представил личната си карта и талоните, и отишъл при св.С.. Пътнити полицаи след това го извикали да подпише акта и си тръгнали. С. имал в себе си лична карта и я представил, и документите на товарния автомобил, но не и СУМПС, което било в личния му автомобил, който се намирал пред блока, в който живеят - блХХ в ж.к. М.. Това се случвало на околовръстното в ж.к. М..

Заради оспорване на нарушението от жалбоподателя, съдът изиска видеозапис (веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП), в отговор на което с писмо № УРИ 996000-1164/27.03.2026г., Началник Сектор ПП към М. е посочил, че по конкретния случай е трябвало да бъде отправено искане до 07.12.2025г., за да бъде преиндиксиран файла с видео и аудио информация и да бъде съхранен за по – дълъг период и съответно предоставен.

В последствие обаче, на 01.04.2026г. чрез писмо рег. № 996000-1229 по описа на Сектор ПП към ОДМВР – М., се изпрати на съда 1 бр. диск със записи от кар камера на служебен автомобил, числящ се на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – М. във връзка със съставения процесен АУАН. Съдът извърши предявяване на записите, общо 4 бр. отделни файлове, които са без звук, със шум.

На първият файл, при предявяването му в открито съдебно заседание, съдът констатира, че са заснети св.В. М. В. и жалбоподателя С. И. Г., който в началото се появява. Файлът е без звук, с шум.

На вторият файл, при предявяването му в открито съдебно заседание, съдът констатира, че са заснети отново св.В. М. В. и жалбоподателя С.

И. Г.. Файлът е без звук, с шум.

На третият файл, при предявяването му в открито съдебно заседание, съдът констатира, че са заснети св.П. Д. Л., св.В. М. В. и жалбоподателя С. И. Г., който разписва АУАН и получава препис от същия. Записът е без 3 звук, с шум.

На четвъртият файл, при предявяването му в открито съдебно заседание, съдът констатира, че записът изхожда от служебен полицейски автомобил в спряло положение, без лица на него. Записът е без звук, с шум.

Съдът констатира, че всички файлове изхождат от служебен полицейски автомобил.

След като бяха анализирани всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия съд намира, че нарушението по чл.103, респ. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин да е извършено – показанията на св.П. Д. Л. и св.В. М. В. не са убедителни, поради което този съд не ги кредитира. В подкрепа на извода, че процесното нарушение не е доказано по несъмнен начин е и посоченото в писмо № УРИ 9960001164/27.03.2026г. по описа на Сектор ПП към ОДМВР – М., а именно, че файла с видеоинформация на нарушението не може да бъде предоставен, защото не е съхранен. На впоследствие изпратен запис, общо 4 бр. файлове, също не е отразено нарушение, от вида на процесното. Четирите броя файлове със записи са без звук и с шум, виждат се посочените по-горе лица и не се чува какво говорят, в т.ч. не се установява отказ на жалбоподателя С. Г. по смисъла на чл.103 от ЗДвП, респ. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. да е казвал НЯМА ДА ВИ ДАМ НИЩО, ЗА КАКВО ВИ Е, при поискано от него СУМПС.

Св.Л. твърди, че жалбоподателя С. Г. не бил представил за проверка и личната си карта, а св.В. посочва, че С. е предоставил личната си карта и талоните на МПС, което преместил, но едва след като го бил преместил.

Настоящият съд не установи по несъмнен начин жалбоподателя С. И. Г. съзнателно – умишлено и безпричинно да не е изпълнил указанията на проверяващите пътни полицай, да е казал думи от типа - НЯМА ДА ВИ ДАМ НИЩО, ЗА КАКВО ВИ Е. Напротив предоставил е личната си карта и талоните на МПС, което е преместил, а СУМПС не го е представил, защото не е било в него. По делото не се установи Г. да е откал да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин да е осуетил извършването на проверка от органите за контрол. Настоящишят съд кредитира обясненията на Г., защото на практика кореспондират частично с показанията на св.В., който не отрича, че Г. е представил личната си карта и талоните на преместеното МПС. Съдът кредитира и показанията на св.С., които са категорични, че в този ден и час С. не е управлявал личния си автомобил, до мястото на проверката е пристигнал с друго МПС, управлявано от лицето Д., и че неговото СУМПС не е било в него, защото се е намирало в неговото МПС паркирано пред блока където живее.

Като се има предвид горния разбор на доказателствата, настоящия съд намира, че нарушението по чл.103, респ. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, не е доказано да е извършено по несъмнен начин и поради това НП следва да се отмени. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствената сила на АУАН Серия GA, бл. № 3290206/07.11.2025г. не бе потвърдена, съответно чрез 4 непосредствено събраните писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира и чрез веществено доказателствено средство - видеозапис от АИС ВОДПК на служебен полицейски автомобил със заснето нарушение. На практика доказателствената сила на АУАН Серия GА, бл. № 3290206/07.11.2025г. бе оборена. Настоящият съд частично споделя наведените доводи, изложени в писмена защита, от адв.К. А. от МАК, като не споделя това, че Г. не бил имал качеството на водач на процесната дата. Г. е имал качеството на водач, защото макар и за кратко време е преместил неправилното паркирано ППС, но не е носил у себе си СУМПС и затова не го е предоставил на проверяващите полицаи, без да е налице доказан по несъмнен начин отказ да предостави за проверка поискано му СУМПС.

Видно от приложената справка за нарушител/водач относно Г. (л.7-л.10 от делото), същият водач от м.06.2021г., е извършвал и други нарушения по ЗДвП, които обаче не се отличават със значителна обществена опасност, съставени са в преобладаваща част фишове, които не са заплатени. Не на последно място, в хода на извършената на 07.11.2025г. полицейска проверка на водача С. Г., не са установени други административни нарушения, в т.ч. употребата на алкохол и/или наркотични вещества.

Тъй като процесното нарушение не е доказано да е извършено по несъмнен начин, според настоящия съд е безпредметно да се навеждат доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като излагането на такива биха имали правно значение, ако нарушението е доказано да е извършено, а в процесния случай, това не е така. Поради нарешение на материалния закон и недоказаност на нарушението, обжалваното НП следва да бъде отменено.