Протокол № 686 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 686 гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500542 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят С. А. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Е. Г., надлежно упълномощена.

Ответниците М. А. Ф. и И. Р. К., редовно призовани, не се явяват.

От адв. Ч. Ч. е постъпило писмено становище, в което сочи, че няма възражение по хода на делото, поддържа отговора си, представя списък на разноските.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото, липсват процесуални пречки.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград, постановено по гр.д.№ 348 по описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от С. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. „С.“ № 72 срещу М. А. Ф. ЕГН********** с 1 адрес- гр. С., ул. „Р.“ №22 и И. Р. К. с ЕГН ********** с адрес- гр. С., ул.

„Д.“№ 6 иск с правно основание чл. 109 от ЗС - да преустанови всяко навлизане и всяко осъществяване на фактически действия в имот пл. № 240 /двеста и четиридесет/, от кв. № 15 /петнадесети/, по регулационния план на с.

С., обл. Пазарджишка.

Осъден е С. А. К. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. „С.“ № 72 да заплати общо на М. А. Ф.с ЕГН********** с адрес- гр. С., ул. „Р.“ №22 и И. Р.

К. с ЕГН ********** с адрес- гр. С., ул. „Д.“№ 6, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата от 1500 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство.

В срок така постановеното решение е обжалвано от С. А. К..

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, както и за съществени процесуални нарушения.

Първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което постановил неправилно и порочно решение.

Съдът без основание се позовал на постановено по гр.дело № 620 от 2021 г., по описа на Районен съд – Велинград съдебно решение, с което бил разрешен съвсем друг правен спор, касаещ собственост върху постройката.

Ответниците били признати за собственици на сградата,но ищеца твърди, че тя е опасна, самосрутваща се, незаконна и за нея няма данни за отстъпено право на строеж, което да дава на собствениците на сградата право да я държи върху чужд имот-този на С. А. К..

Съдът не обсъдил показанията на свидетелят С. С. А.. Обсъдено било заключението на вещото лице Г.,но не били обсъдени доводите относно законността на сградата.

Въпреки оспорването на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и искането за назначаване на повторна,такава не била назначена.

Касаело се за съществено процесуално нарушение.

Порока на решението се състоял и в това, че по делото не са събрани достатъчно доказателства и не е изяснена фактическата обстановка относно обстоятелството дА. и по какъв начин има отстъпено право на строеж върху земята в полза на ответниците.

2

От представените доказателства не можел да се направи извод за градоустройствения статут на имота,,тъй като били нечетливи.Не ставало ясно как въз основа на тях са направени експертните заключения.

По делото не бил представен договор за отстъпено право на строеж.

За сградата било издадено Удостоверение за търпимост № 38 от 18.11.2016 г., като едноетажна масивна сграда със 311 от 74 кв.м, подписано от главния архитект на община С.. Съществен порок на обжалваното решение бил, че съдът не е обсъдил правното значение на това удостоверение, което се издавало само и единствено за незаконно строителство, като удостоверението за търпимост имало значение единствено и само за нотариални производства.

Не било установено,че са нА.це основание за признаване такъв статут на имота.

В производството по иск по чл. 109 от ЗС такова удостоверение не представлявало безусловно основание за запазването на строежа и съответно за отхвърляне на иска. Когато по делото има спор дА. строежът действително е търпим и дА. той представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца, гражданският съд следвало да провери констатациите на това удостоверение.

Удостоверението за търпимост установявало само благоустройствената допустимост на строеж в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, то те могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС.

Събрани били доказателства по делото, установяващи, че процесната сграда е опасна, неподдържана и представлява опасност за здравето и живота на живущите. Съдът не обсъдил и градоустройствения статут на процесната сграда - че тя е без учредено в съответната законова форма право на строеж.

Сочи се допусната грешка в ЕГН на една от страните, а и имотът бил описан като намиращ се в с. С., а от 2007 г. С. е не само град, но и център на Община С..

Молят решението да бъде отменено и предявеният иск – уважен,като се осъдят ответниците да преустановят всяко навлизане и всяко осъществяване на фактически действия в имот пл. № 240 от кв.15 по регулационния план на с.

С., област Пазарджик.

3

Претендира разноски.

Направено е на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, искане за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза, по задачата,поставена и на първоначалната.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците М. Ф. и И. К..

Оспорват жалбата и намират решението за правилно, като постановено при законосъобразни правни изводи, относно установените факти,, съответстващи на доказателствата по делото.

По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за гледане н издръжка №13, том 1, н.д.№13/2017 г, с акт за вписване № 29, том 1, дело №24/2017 г., вх.рег.№48/18.01.2017г., на СВВелинград - М. А. Ф. бил собственик на югоизточния самостоятелен обект от сграда-сключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена площ от 37 кв.м., построена в дворно място представляващо ПИ 240 в кв.15 по плана на гр.С. с площ от 488 кв.м., съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5010240, от който е образуван УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м.

Другият ответник - И. Р. К. бил собственик на северозападен самостоятелен обект от същата сграда.

Сградата била изградена от родителите на ответниците през 1990г., съгласно одобрен проект и издадено им разрешение за строеж №20/19.06.1989г., след изразено изрично съгласие от собственика на имот №240- РПК “Комуна“, обективирано в писмо №231/02.06.1989г. Сградата била използвана като работилница за производство на тестени изделия до 2017 г.

Праводателите на ответниците се позовА. на придобивна давност относно сградата и се снабдили с нотариален акт.

Впоследствие за процесната сграда имало издадена от главния архитект виза за преустройство на съществуващия обект, като на 31.07.2002 г., от Главния архитект били одобрени изготвените строителни книжа и документи инвестиционен проект с части по архитектура, конструкция и ВиК и ел. за преустройство на съществуващата сграда.

Със Заповед № 791 от 25.10.2016 г., на Кмета на Община С. било одобрено изменение на плана за регулация, засягаща улица „П.“ с о.т. 63-64-65 4 по плана на гр.С., като е предвидено тази улица да мине по старото и съществуващо трасе, тъй като по действащия план на гр.С., одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г., по отношение на процесния имот с пл.№240 е предвидено предаване за урегулиране на улица „П.“ именно по тези о.т.63-6465, като е одобрено изместването на улицата но съществуващите на място, материА.зирани огради. Впоследствие било издадено и Удостоверение за търпимост №38/18.11.2016 г. Извършена била доброволна делба.

Сградата била построена при нА.чие на законно основание,с изрично изразено съгласие на РПК “Комуна“, собственик към онзи момент на ПИ 240 в кв. 15 по плана на гр.С. с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м по плана от 1983г., идентичен с УПИ XVI „За магазин“ в кв.29 по обезсиления план от 16.02.1976г. Във връзка с предвидени регулационни изменения била извършена и оценка, която била връчена лично на РПК“Комуна“ и на А. А. М., срещу разписка още на 31.10.1980 г.

Оспорил е собствеността на ищеца върху дворното място, тъй като не е принадлежало и на неговия наследодател.

Оспорват твърденията относно вида и характера на строителството върху имота.

С решение № 56 от 15.03.2022 г., на РС - Велинград постановено по гр.д.

№ 620/2021 г., били отхвърлени претенциите на ищеца, по отношение собствеността, законността и търпимостта на процесната сграда, като тези въпроси не можели да се пререшават.

Адв. Г.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам и направеното доказателствено искане като ще допълня още нещо - в протокола по предходното дело от 04.10.2024 г. изрично адвокатът на доверителя ми е поискал отвод на вещото лице, както и изрично е настоявал за повторна експертиза със същите задачи, но това му е било отказано. Въпреки това, в самото съдебно решение на стр. 5, се посочва, че заключението е прието без възражения. Искам да добавя, че градоустройствения статут на имота е много важен за правилното разрешаване на спора.