Решение № 16954 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16954 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110115056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от К. Н. Х., ЕГН: **********, срещу В. Н. А., ЕГН: **********, лице, с което молителката е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство, с искане за защита на молителката, при твърдения за извършени от ответника акт на домашно насилие, на 14.03.2025 г. около 21:00-21:30 ч. в квартални заведение „Мони“, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 4“, бл. 410, вх.

А, изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи, както и в удари с длан, юмрук, скубане, ритници по главата, лицето и тялото.

В молбата се твърди, че молителката е била заедно със своя приятелка Ива Стоевска и са пиели питие, когато ответникът влязъл в кафенето и искал от пострадалата да излязат отвън.

Последната излязла, а ответникът започнал да я обижда и заплашва с думите „аз обещах ли ти на теб, че ще те смачкам, боклук“, след което я ударил с дясната си длан по лявата буза и й казал „ще те размажа“. Продължил с десен юмрук да я удря пет пъти по главата, молителката се опитала да влезе в кафенето, но ответникът я хванал и задържал с лявата си ръка и с десен юмрук я ударил още веднъж по лявата вежда и един път по устата, а след това я изритал с левия си крак по дясното й бедро. Пострадалата започнала да вика за помощ. В това време, нейната приятелка Ива се появила и му казала да спре, а той отвърнал „няма, ще я пребия, тя не заслужава да живее“. Ударите продължили докато дошъл управителя на кафенето и друг клиент, които го успокоили. Пострадалата и нейната приятелка влезли в кафенето, а мъжете останали отвън. Впоследствие, ответникът влязъл вътре при молителката и й казал „ще си платиш, боклук мръсен, ще те смачкам. Мен не ме е страх от 1 нищо, видя ли“, хвърлил по нея няколко предмета и си тръгнал.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът признава, че на 14.03.2025 г. около 21:10 ч. е бил в процесното кафене, но оспорва да е имало физическо насилие. Излага, че страните са се скарали за пореден път, но не я е удрял – скандалът бил само вербален.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

По делото не е спорно, а и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство и в интимна връзка, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ и трето ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

С уточнителна молба с вх. № 126083 от 09.04.2025 г. молителката е посочила, че на твърдените актове на домашно насилие е станала свидетел нейната приятелка Ива Димитрова Стоевска. С други думи, не се отрича, а напротив – признава се, че на процесния ден и час е имало очевидци. Следователно, в случая, независимо от специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (дори да отговаряше на законовите изисквания) не е достатъчно основание за съда да издаде заповед за защита от домашно насилие. Молителят, търсещ защита срещу домашно насилие, действително разполага с облекчен ред на доказване, като на представената от него декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение. В случаите, когато твърденият акт на домашно насилие е бил извършен в присъствието на трети лица, каквато е и процесната хипотеза, същият следва да установи фактите, изложени в нея, чрез допустимите доказателствени средства по ЗЗДН и ГПК (в този смисъл решение № 2366 от 08.04.2015 г. по в.гр.д. № 19959/2014 г. на Софийски градски съд; решение № 2070 от 24.04.2023 г. по в.гр.д. № 10386/2022 г. на Софийски градски съд; и др.).

Въз основа на изявленията на страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните правнорелевантни факти: 1) на 14.03.2025 г. около 21:30 часа страните са се намирали в кафене „Мони“, находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“ - 4 на гърба на бл.

2

410; 2) те са разговаряли пред кафето, като между тях е възникнал конфликт; и 3) същите са се скарали. Молителката и ответникът изрично са изявили пред съда, че нямат възражение по доклада, вкл. в тази му част. Следователно, спорен между страните се явява въпросът в какво се изразява конфликтът между тях и възникналите от него последици.

В хода на съдебното дирене е разпитана св. Ива Стоевска, за която молителката сочи, че е била очевидец. Съдът кредитира показанията й като обективни, безпристрастни, последователни и логични, поради което им дава вяра. От тях се установява, че известно време след като ответникът отишъл във въпросното кафене да говорят с молителката, последната започнала да вика за помощ. Установява се още, че ответникът я е биел – свидетелката е видяла как той я удря с ръка и я рита с крак, както и че е отправял заплахи. В резултат, молителката била с подута уста и червена в цялото лице.

Наличието на домашно насилие не се опровергава от втория разпитан свидетел по делото Александър Стоянов. Същият споделя, че е имало скандал между страните, но продължението му се е развило извън заведението. Доводи в обратния смисъл не могат да бъдат извличани и от обстоятелството, че св. Стоянов е заявил пред съда, че не бил видял някой да удря някого. Не се твърди той да е бил очевидец на физическото насилие, напротив – молителката е посочила трите лица, които са се намесили и респ. възприели фактическата обстановка. При това положение, житейски обосновано е да се счете, че св. Стоянов не е бил на мястото на физическото насилие, респ. не е могъл да го види. Също така, в противоречие с показанията на първата свидетелка се явява твърдението, че не бил забелязал някой да има някакви следи. Молителката е ангажирала един от тримата свидетели-очевидци, с което е провела успешно доказване на правнорелевантните факти, обуславящи основателността на молбата. Освен това, дори да се приеме за установено, че не е имало видими следи от удари, това само по себе си не означава, че такива не е имало. От друга страна, ответникът, въпреки че е бил наясно и не оспорва наличието на другите двама свидетели (управителя на заведението и друг клиент), същият не е ангажирал никой измежду тях, а трето лице, което не е било част от фактическата обстановка. При това положение, ответникът не е провел насрещно доказване, респ. за съдът възниква задължение да приеме, че домашното насилие е налице.

С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН, като всичко от тях с изключение на първата, следва да бъдат със срок от 12 месеца. След приспадане на срока на действие съобразно правилото на чл. 15, ал. 8 вр. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН и издадената заповед за незабавна 3 защита № 89/27.03.2025 г., срокът следва да бъде определен до 27.03.2026 г.

Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на домашно насилие, настъпилите за пострадалите лица вредни последици и интензитета на засягане на личността.

ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 27.03.2025 г. действа до момента на постановяване на настоящото решение.

РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Право на разноски има молителката, която обаче нито е направила искане за тяхното присъждане, нито е ангажирала доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ******** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Н. Х., ЕГН: **********.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН В. Н. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ******** да не доближава К. Н. Х., ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок до 27.03.2026 г.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН В. Н. А., ЕГН:

**********, да не доближава жилището, което обитава К. Н. Х., ЕГН: **********, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок до 27.03.2026 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН В. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ******** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните – за сведение и изпълнение /чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5