Решение № 122 от 29.05.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Враца, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500100 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 278/25.09.2024 г. по гр. д. № 1131/2023 г. на Районен съд – Козлодуй е осъден, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Д. Е. К. да заплати на Т. И. М., с ЕГН **********, от гр. Враца, сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди преживени болки и страдания от причинена лека телесна повреда чрез удар с кожена папка в областта на шията и удар с юмрук под брадичката, вследствие на което е ударила главата си в стената на 21.04.2023 г. в гр. Козлодуй в качеството й на помощник частен съдебен изпълнител при извършване на въвод във владение в имот в ***, ведно със законна лихва от деня на увреждането на 21.04.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетение до претендирания размер от 10 000,00 лева, като неоснователен и недоказан. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Е. К. да заплати на Т. И. М., направени съдебни разноски в размер на 80,00 лева.

С определение № 35/07.01.2025 г. по гр. д. № 1131/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, е изменено постановеното по делото решение, в частта му за разноските като е увеличен размера на присъдените разноски в полза на Т. И. М. и в тежест на Д. Е. К., от 80,00 лева на 120,00 лева.

Решението е обжалвано от ответника Д. Е. К., с ЕГН **********, от ***, в 1 осъдителната му част. Жалбоподателя счита решението в обжалваната част, за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, както и за необосновано. Мотивите изложени в решението почивали изцяло на лъжесвидетелски показания и извършени документни престъпления от участниците в съдебния процес. Целта на решението била да прикрие извършено престъпление по служба на Адриана Добрева, автора на решението и Т. М. ПЧСИ. Първата издала изпълнителен лист от 05.05.2023 г. на РС - Козлодуй, документ с невярно съдържание, а втората извършила кражба на жилището на въззивника в гр. Козлодуй с постановление за възлагане на недвижим имот от 03.01.2023 г., антидатирано, фалшифицирано и невписано в АВ. Претендира отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, в обратен смисъл.

В законния срок е постъпил отговор от въззиваемата Т. И. М., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, обосновано и законосъобразно. В отговора въззиваемата страна заявява, че първоинстанционният съд е анализирал и обсъдил цялостно и задълбочено всички събрани в производството доказателства. Констатирал е кои гласни доказателства, събрани след разпита на свидетелите кореспондират изцяло с представените и приети в производството писмени доказателства. Подробно е анализирал всички събрани в производството доказателства. При анализа е констатирал, кои твърдения на ищеца са останали недоказани и за тях не следва да се присъжда обезщетение. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно авторството, противоправността и вината, в които предели следва да се приемат за доказани предпоставките на чл. 45 ЗЗД, както е направил и първоинстанционният съд, констатирайки и съобразявайки влязлата в сила присъда № 30/12.06.2024 г. постановена по НОХД № 20/2024 г. по описа на Районен съд - Лом. Категорично се доказал и механизма на деянието, като с решението първоинстанционният съд подробно анализирал събраните доказателства писмени и гласни, като мотивирал и обосновал решението си. Неоснователни, недопустими и неотносими към настоящия процес били твърденията на въззивника за лъжесвидетелски показания, извършени документни престъпления, кражба на имот и т.н..

Първоинстанционният съд анализирал и обсъдил цялостно и задълбочено доказателствения материал по делото. Съответно, мотивирал коректни и логични правни изводи. При разглеждане на делото и постановяване на решението не били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира потвърждаване на обжалваното решение, с произтичащите от това законни последици.

В съдебното заседание въззивника, не се явява. В докладвана молба поддържа подадената жалба по доводите в същата. Допълнително развива доводи за наличие основание за отвод на докладчика пред първия съд, поради разглеждане от същия съдия на други производства касаещи имота, при принудителното изпълнение върху който са причинени процесните неимуществени вреди. Изброява множество лица, измежду които двама от разпитаните по делото свидетели, за които заявява, че са дали лъжесвидетелски показания. Относно свидетеля И. И. сочи, че е фиктивен купувач, участник в схема за 2 кражба на имота на въззивника, който сам признава пред съда че не е участвал в публичен търг за имота. В показанията му нямало удар по брадата на Т. М., а ударът бил с кожена чанта-папка в областта на шията, не сочел въззивника да имал сгъваем нож, тръбен ключ и да псувал. Относно свидетеля И. К., заявява, че е призовкар в кантората на ЧСИ Г. Борисов, който дал лъжесвидетелски показания в полза ищцата Т. М., същият не можел да бъде свидетел, защото не присъствал на събитието, не бил очевидец.

В съдебното заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображенията в същата. Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Козлодуй, ищцата Т. И. М. е предявила иск за осъждане ответника Д. Е. К. да й заплати сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие физическото й нападение при изпълнение на службата й на 21.04.2023 г. в качеството й на помощник частен съдебен изпълнител при извършване на въвод във владение в имот в ***, ведно със законна лихва от деня на увреждането на 21.04.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани трима свидетели.

Районният съд е осъдил ответника Д. Е. К. да заплати на ищцата Т. И. М., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживени болки и страдания от причинена лека телесна повреда чрез удар с кожена папка в областта на шията и удар с юмрук под брадичката, вследствие на което е ударила главата си в стената на 21.04.2023 г. в гр. Козлодуй в качеството й на помощник частен съдебен изпълнител при извършване на въвод във владение в имот в ***, ведно със законна лихва от деня на увреждането на 21.04.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение до претендирания размер от 10 000,00 лева като неоснователен и недоказан.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приложени фиш за спешна медицинска помощ от 21.04.2023 г., издаден от ЦСМП гр. Козлодуй, лист за преглед на пациент от 21.04.2023 г., издаден от д-р Т. К., 3 компютърна томография на глава от 21.04.2023 г., от д-р Т., съдебно медицинско удостоверение № 103/2023 г., издадено от д-р Р. А., епикриза от отделение по кардиология към МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца от 05.05.2023 г. и болничен лист от 05.05.2023 г. за временна неработоспособност, от които се установява, че на 21.04.2023 г. ищцата е посетила Център за спешна медицинска помощ в гр. Козлодуй, където е прегледана. Същия ден ищцата М. е прегледана и в МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца, където и е направен скенер на главата и шията, като е поставена диагноза „мозъчен оток“ и е назначена терапия с медикамента „Манитол“. От издаденото й съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар е видно, че вследствие на ударите на ответника Т. М. е получила меко-тъканна травма на шията, оток на брадичката и централно тилно, като механизмът на уврежданията отговаря да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, описан от ищцата, а именно, като на 21.04.2023 г., при изпълнение на служебните й задължения, била нападната от познато лице, което й врязало една папка с остри ръбове в гушата, със сила, след което я ударило под брадата при което си ударила главата в стена. Причиненото на ищцата представлява според СМУ болка и страдание. На 03.05.2023 г. поради продължаващо неразположение ищцата посетила кардиолог, който я хоспитализирал за диагностициране. Назначено й било изследване на работата на сърцето с поставяне на устройство холтер за 24 часа. Изследването установило патологични паузи на сърдечния ритъм. На ищцата било назначено медикаментозно лечение при домашни условия и била в болничен за 30 дни.

От приложена присъда № 30 от 12.06.2024 г., постановена по НОХД № 20 по описа за 2024 г. на РС – Лом, влязла в сила на 28.06.2024 г., се установява, че е признат за виновен подсъдимия Д. Е. К. в това, че: на 21.04.2023 г. около 10:30 ч. в ***, на междуетажна стълбищна площадка между етаж 4 и етаж 5 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред и деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост причинил е лека телесна повреда на Т. М. от гр. Враца - помощник частен съдебен изпълнител, опитал се е да извади от вътрешния си джоб сгъваем нож, посегнал е с тръбен ключ да удари Д. Т. - командир на отделение в РУ - Козлодуй, и е ритал по краката и се е опитал да ритне в слабините между краката С. Д. - младши автоконтрольор в РУ - Козлодуй, отправял обидни думи - „мамето ви мръсно“, „майка ви да еба“, „махайте се от имота ми“, „боклуци, помияри“ към полицейските служители Д. Т. и С. Д. и ПЧСИ Т. М., докато същите са изпълнявали служебните си задължения, а именно да бъдат въведени във владение новите собственици на имот, находящ се в ***, ет. 5, ап. 15 - престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1, от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и за виновен в това, че: на 21.04.2023 г. около 10:30 ч. в ***, на междуетажна стълбищна площадка между етаж 4 и етаж 5, е причинил лека телесна повреда на Т. И. М. от гр. Враца - помощник частен съдебен изпълнител на ЧСИ Г. Б. от гр. Враца, 4 изразяваща се в мекотъканна травма на шията, оток на брадичката и централно тилно, с което й е причинил болка и страдание при и по повод изпълнение на службата, а именно въвод във владение на нови собственици на имот, находящ се в *** - престъпление по чл.

131, ал. 2, т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 131, ал.

2, т. 4 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, изпълнението на което е отложена с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание за извършените престъпления - „лишаване от свобода“ в размер на една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.