Решение № 112 от 25.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500238 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 32/17.02.2022г., постановено по гр.д. № 330/2021г., при участие на трето лице-помагач „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД, ЕИК 835009611, ОС – Шумен е осъдил на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД Община Хитрино, представлявана от кмета й Н. Б. ИСМ. да заплати на АЙШ. Б. М., ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2021г. при преминаване на л.а. „Тойота Корола Версо“, рег. № РР 3046 през заледен участък на път S H U 1150, на 200 метра преди с.Студеница, община Хитрино и сумата от 1 006.67 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на деликта – 22.01.2021г. до окончателното им заплащане и е отхвърлил исковите претенции за горницата над присъдените суми до предявения размер от 40 000 лева по иска за неимуществени вреди и от 1 510 лева по иска за имуществени вреди.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

1

Ищцата А.М. чрез процесуалния си представител обжалва решението в отхвърлителната му част. В жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични казуси, не са отчетени всички доказани по делото претърпени неимуществени вреди, икономическата конюктура и общественото възприятие за справедливост към датата на увреждането.

Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове, ведно с присъждане на разноски при условията на чл.38 ЗАдв.

Община Хитрино от своя страна обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност на решението, основани на доводи за необоснованост на извода, че пътят, на който е станало процесното ПТП е част от общинската пътна мрежа, евентуално че е налице бездействие по неговото почистване.

Твърди се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. Оспорва се и приетия от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишен, както и определения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Изложени са доводи по съществото на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Община Хитрино по подадената от ищцата въззивна жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Отговор по подадената от Община Хитрина въззивна жалба не е постъпил.

Третото лице-помагач на страната на ответника не е подало отговор по въззивната жалба на ищцата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от АЙШ. Б. М. против Община Хитрино искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди.

Фактическите твърдения, на които се основават исковите претенции са, че на 22.01.2021г., движейки се по общински път SHU 1150, на около 200 м. преди с.Студеница в посока от с.Тервел, водачът на л.а. „Тойота Корола Версо“, рег. № РР 3046 БМ, в който е пътувала и ищцата, е попаднал на 2 заледен участък на пътното платно, при което автомобилът е станал неуправляем и се е блъснал в бетонна канавка. В резултат на това твърди, че е получила фрактура на раменна кост, наложила оперативна намеса, прорезни рани в областта на устните и брадичката, с последващи загрозяващи белези в тази област, натъртвания и кръвонасядания в областта на гърдите, от които увреждания е претърпяла физически болки и страдания. Наред с това се твърди, че е получила постравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня и апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Освен неимуществените вреди е претърпяла и имуществени - направени разноски в размер на 1 510 лева за закупуване на имплат, поставен й по повод получената фрактура. Наведени са доводи, че причината за настъпилото ПТП, съответно претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди е неизпълнението от страна на ответната Община Хитрино на вменените й по закон задължения за поддържане на общинските пътища, какъвто характер има и процесния.

Предвид на това е предявила и исковете си за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева и сумата от 1 510 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане.

С писмения отговор по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Оспорва се, че пътят, на който е настъпило ПТП е част от общинската пътна мрежа, както и че е налице бездействие от страна на общината. Твърди се, че за поддържането за зимен сезон 2020/2021г. на пътната мрежа, за която отговаря е сключен договор с „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД, което дружество е изпълнило задълженията си по снегопочистване и обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане и поради което счита, че е положила дължимата грижа и не е налице неизпълнение на задължението й да поддържа общинските пътища в състояние, годно за безопасно движение.

Наведени са твърдия, че ищцата вече е получила обезщетение за претендираните от нея вреди от Гаранционния фонд, поради което и повторното им обезщетяване е недопустимо. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и настъпването на ПТП с твърдения, че причината за последното е изцяло в поведението на водача, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и след употреба на алкохол. Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения, в частност това по иска за неимуществени вреди като несъответен на принципа за справедливост. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, навеждайки твърдения, че същата е пътувала без поставен предпазен колан, както и приела да пътувала в автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност“ и поради това без право да се движи по пътната мрежа, което обстоятелство е знаела, респ. е можела и е била длъжна да знае.

По искане на ответника и на основание чл.219 ГПК в процеса е конституирано трето лице-помагач на негова страна, а именно дружеството по сключения договор за поддръжка на общинската пътна мрежа „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД. Същото, редовно уведомено, не е взело участие в процеса.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на 22.01.2021г. ищцата, в качеството й на пътник в л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег. № РР 3046 ВМ е претърпяла ПТП, на път S H U 1150, на около 200 м. преди началото на с.Студеница в посока от с.Тервел, за което е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 2021-1038-34, както и че в резултат на това ПТП същата е получила травматични увреждания.

Спорните въпроси, предмет и на направените във въззивните жалби оплаквания са дали пътят, на който е станало ПТП е част от общинската пътна мрежа, за стопанисването на която отговаря ответната община; причината, поради която е настъпил инцидента, съответно налице ли е неизпълнение от страна на общината на нейни задължения във връзка с почистването и поддържане безопасността на пътя, което да ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди; кои действия от страна на ищцата са способствали за настъпване на вредоносния резултат и какъв е обема на съпричиняването; какъв е обема на доказаните неимуществени вреди и справедливия размер по смисъла на чл.52 ЗЗД за тяхното обезщетяване.

В съставения от компетентните длъжностни лица Протокол за оглед на местопроизшествие

№

2021-1038-34, съставляващ официален удостоверителен документ и ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, е посочено, че процесното ПТП е настъпило на път SHU 1150. Този път фигурира в Списъка на общинските пътища по чл.3, ал.4 от Закона за пътищата /ЗП/ и в който е посочено, че същият се стопанисва именно от Община Хитрино.

Въпросният списък е утвърден с Решение № 236/13.04.2007г. на МС.

Същият е публично достъпен в правно-информационната система на Министерския съвет /pris.government.bg/, поради което и е зачетен от първоинстанционния съд като ненормативен акт, установяващ общоизвестен 4 факт - фигурирането на процесния път в този списък. Действително, в нарушение на чл.155 ГПК страните не са били уведомени за това обстоятелство, но доколкото във въззивната жалба на Община Хитрино не са наведени възражения относно приетото за установено, а именно, че път SHU 1150 е включен в този списък, настоящият състав приема този факт за установен.

За това, че зимната поддръжка на пътя, на който е станало местопроизшествието се организира от ответната община сочи и св. Юлай Хакъ – кмет на с.Студеница към датата на инцидента, което също подкрепя изводът относно собствеността на пътя.

Следователно направеното от ответната страна възражение, че автопроизшествието е станало на път, който не е част от общинската пътна мрежа е неоснователно.

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ относно механизма на настъпване на ПТП се установява, че инцидентът е настъпил около 19:30 часа на 22.01.2021г., в тъмната част на деня, когато л.а., в който е пътувала ищцата, движещ се в посока от с.Тервел към с.Студеница, при достигане на клм. 5+300 и навлизайки в десния завой със скорост от 73.4 км/ч е попаднал върху заледен с тънък слой лед на пътното платно, в лентата му на движение, като в резултат на въздействието на центробежната сила в завоя и хлъзгавата настилка се е занесъл /плъзнал/ към лявата част на пътя, пресякъл е непрекъснатата разделителна линия и лентата за насрещно движение и след като водачът е направил неуспешен опит да запази управлението чрез завиване на волана в противоположната посока и натискане на спирачка, автомобилът е излязъл косо вляво извън платното за движение като предното ляво колело навлиза в лявата канавка, след което се блъска с предната си лява част в бетонен отводнителен канал в края на канавката от лявата страна на пътя. В резултат на удара са нанесени материални щети на л.а, водачът му е бил притиснат от предната лява врата, нанесени са и телесни увреди на возещата се на задна лява седалка ищца А.М..

Според в.л. опасната зона за спиране на автомобила при конкретните условия на движение /през тъмната част на денонощието, по заледен пътен участък с наклон на спускане 3%/ при скорост на движение от 73.4 км/ч е 343.51 метра, а ако пътят не е бил заледен – 66 метра. Технически съобразената скорост, при която водачът би могъл да спре аварийно на разстояние 50 метра в осветената зона пред автомобила на късите светлини при конкретните пътни условия е 38.2 км/ч, поради което в конкретния случай, при отчитане скоростта на движение и опасната зона за спиране, в случай на възникване на опасност водачът не би могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране без излизане извън пътя. Но същият би могъл да 5 запази траекторията си на движение, т.е. да остане в лентата си на движение и в този смисъл да предотврати настъпването на ПТП, ако преди навлизането в заледения участък се е движил със скорост не повече от 65 – 65.5 км/ч. и е предприел правилни маневри по овладяване на колата. Отчитайки удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествието и снимките към него /изцяло заледена асфалтова настилка на пътното платно в участъка на местопроизшествието, пътният банкет от двете страни на пътното платно затревен и разкалян, на места покрит със сняг/, релефа на терена и данните за метрологичните условия към 22.01.2019г. /без снеговалеж, ясно време, с температури около и под 0 градуса след залез, суха пътна настилка преди участъка на заледяването/, вещото лице прави извод, че технически е възможно водата от разтопилият се през деня сняг в страни от пътя да се стича по наклона на платното за движение към завоя, която при падането на температурата да замръзне и да образува т.нар. „черен лед“ – тънък леден слой с цвета на асфалта, който най-често не е възможно да се забележи на светлината на фаровете през нощта, а само при непосредствен контакт с пътната настилка. В този смисъл това трудно забележимото заледяване, предхождано от прав сух участък на пътя, намалената видимост през тъмната част от денонощието и спецификите на пътния участък /десен завой с наклон/ според експерта са обективни фактори, оказали влияние за настъпването на процесното ПТП, а от автотехническа гледна точка непосредствената причина за настъпването му са неправилните действия на водача – движение с несъобразена скорост, в резултат на което при стъпването на леда е последвало странично плъзгане и загуба на управление, довело до удара в бетонния отводнителен канал.