Решение № 559 от 30.06.2023, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 373/2023
- Вид
- Решение № 559
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 06.02.2024
- Състав
- ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4, т.1 и т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4, т.1 и т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е
Ш Е Н
И Е
№559
30.06.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №373 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Дар Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е. М. Ш., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-128-0122829/14.03.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, поради постановяването й при несъобразяване с материалния закон и в противоречие с принципа за пропорционалност. Излага съображения, че в административния акт не били описани никакви факти и обстоятелства, които да отговарят на въпроса дали конкретно допуснатият пропуск да се издаде фискален бон се дължи на установена от търговеца практика, или по причини, сочещи на случайна проява. Описаните в заповедта констатации не отразявали точно и в пълнота установените при проверката факти, които били описани избирателно и едностранчиво. С непълното им описание се създавало невярно впечатление, че в проверявания обект е налице системно неиздаване на фискални бонове за извършваните продажби. Твърди, че определената от органа продължителност на срока на мярката не била обоснована с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове. От изложените в заповедта обстоятелства относно вида на търговския обект, неговите големина, местоположение, предлагани стоки и др. не следвал извод за значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност, нито че оборотите в обекта са големи. Доводи в посока ощетяване на фиска можели да се направят въз основа на дневните и месечните обороти на обекта, броя заети лица и др. данни, с които НАП разполагала, но заповедта не била мотивирана с такива данни. Твърди се, че въз основа на тях щяло да се установи, че проверяваният обект представлява магазин от семеен тип в „крайния квартал на града“, взет под наем, с обороти и печалба, от които би могло да се издържа едно семейство. Продължителността на ПАМ била определена при липса на конкретни мотиви съобразно обстоятелствата по случая, същата не можело да се основава на предполагаемо бъдещо извършване на нарушение. Не било установено укриване на доходи, а стойността на покупката – 1 брой хляб на стойност 1,45 лв., не можела да определи стойността на нарушението. Не можело и не следвало да се налага санкция, каквато била ПАМ, която се основава на предполагаемо бъдещо извършване на нарушение, поради което жалбоподателят считал, че бил нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът,
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмено становище, навежда съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0122829, на 06.03.2023 г. в 10.10 часа в ***, длъжностни лица в ЦУ на НАП София, ГДФК, ОД Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – магазин, стопанисван от „Дар Е. М.“ ЕООД, ***. Проверката по спазване на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство, е извършена в присъствието на Е. М. Ш., на длъжност управител на дружеството. Според вписаното в протокола, обектът представлява преустроен гараж в магазин, намиращ се в края на града. Обектът е нает с договор за наем от 04.01.2023 г., търговската му площ е 35 кв.м. От обекта се предлагат за продажба хляб, млечни изделия, колбаси, кайма, безалкохолни напитки, захарни изделия, алкохол, бира, козметични, перилни и почистващи препарати, брашно, олио, снакс, подправки, плодове и зеленчуци. Към магазина има и площ с разположени общо 3 маси с 12 места за консумация, в които се консумират топли напитки, бира, алкохол. Дейността в обекта се извършва от управителя на фирмата Е. Ш. с личен труд, без наети лица. Вписано е, че в обекта има 1 брой фискално устройство, с посочен модел, инд.№, Ин на фискална памет и рег.№ и дата на регистриране в НАП, както и че същото е от одобрен тип. Посочено е работното време на обекта от 06 до 20 часа от понеделник до петък, с почивен ден събота и неделя.
В протокола е попълнено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. хляб на стойност 1,45 лева, платени в брой на Е. Ш., последната приела парите без да издаде фискална касова бележка от намиращия се в обекта ЕКАФП в работен режим, или ръчна касова бележка от кочан. Посочено е, че при установяване на касовата наличност за изброяване се установили общо 255,20 лв., от изведения отчет са регистрирани общо 190,00 лв., 100 лв. служебно въведени и 90,00 лв. от продажба.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице. Приложени са документи – Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен от Е. М. Ш., в който е декларирано, че разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 65,20 лв. се дължи на неотчетени приходи за 06.03.2023 г.; Дневни отчети; копия на фискални бонове; Опис на продажните цени в магазина; опис на артикули за продажба; фактури, оборотни ведомости и др.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-128-0122829/14.03.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Дар Е. М.“ ЕООД, ***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в ***, стопанисван от „Дар Е. М.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на управителя на дружеството на 27.03.2023 г.
Жалбата на срещу
Заповедта е подадена на 29.03.2023 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в ТД на НАП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№70-00-3340/30.03.2023 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването й. Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба, в приложимата й редакция (изм.ДВ бр.104 от
2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършена на 06.03.2023 г. в 10.10 часа оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ хранителен магазин, находящ се в ***, стопанисван от „Дар Е. М.“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на чл.3, ал.1 от същата наредба. За извършената контролна покупка на 1 брой хляб на стойност 1,45 лева, заплатени в брой на Е.
М. Ш., приела сумата, в качеството й на продавач в обекта, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) модел „Датекс ДР – 150KL“ с инд.№DT 896984 и фискална памет (ФП) 02896984, регистрирано в НАП с рег.№4493875/01.06.2021 г., нито е издадена ръчна касова бележка или друг документ, отчитащ извършената продажба и заплащане в брой. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установената положителна касова разлика в размер на 65,20 лв., която не е отчетена чрез фискалното устройство, както и от генериран КЛЕН в деня на проверката. От констатациите следва, че дружеството не е издало съответен документ за продажба по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите.
Такава е Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.
Според чл.3, ал.1 от същата Наредба, в приложимата редакция (ДВ бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32b30c84-6825-41a7-93a7-8c36feebdd74