Определение № 115 от 18.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. гр. София , 18.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Венелин Б. Иванов

Мариета Неделчева

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211010600254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава 22 и чл.270 ал.4 НПК.

С Протоколно определение от 28.05.2021г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД №3298/2017г . , мнозинството на разширения съдебен II – ри състав на Специализирания наказателен съд е уважило направените искания на подсъдимите Г. М. И. и Т. С. С. за изменение на прилаганите спрямо тях мерки за неотклонение „Домашен арест“ и е изменил същите в „Гаранция в пари“ в размер на по 5000лв. за всеки от подсъдимите.

Приложил е общото правило за предварително изпълнение на изменените мерки за неотклонение, преди произнасяне на въззивната инстанция по протест на прокуратурата.

Определения размер на гаранцията е бил депозиран от двамата обвиняеми, видно от приложените по делото банкови документи от 01.06.2021г., с което от същата дата до момента на произнасяне на въззивната инстанция спрямо подсъдимите ефективно се изпълняват вече изменените мерки постановени от СНС и протестирани от СП.

Срещу постановения съдебен акт на мнозинството на II

– ри състав на

Специализирания наказателен съд от 28.05.2021г. в срока по чл.342 ал.1 НПК, е постъпил частен протест на СП, с който се иска отмяната му, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Според прокурора, мнозинството от съдебният състав, неправилно е преценило, че с изменението на мярката от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ в размер на 5000лв., ще се изпълнят целите на закона и ще се обезпечат рисковете от извършване на престъпление и о т укриване от подсъдимите. Единственият аргумент на представителя на държавното обвинение, обаче е свързан с естеството повдигнатите с обвинителния акт от 18.07.2017г. обвинения срещу подсъдимите. Според прокурорът, „...наличието на тази опасност е изводима от характера и тежестта на вменените им обвинения...“, които в случая са: по отношение на Г. М. И. по чл.321 ал.3 вр. ал.2 и чл.116 ал.1 т.6 и т.10 вр. чл.115 вр. чл.18 НК и чл.339 ал.1 НК и срещу подс. Т. С. С.. по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК и чл.116 ал.1 т.6 и т.10 вр. чл.115 НК.

Настоящият състав на Апелативен Специализиран наказателен съд, намира частния протест за процесуално допустим, но разгледан по същество за неоснователен, а атакуваното определение на мнозинството на съдебния състав, за правилно в частта, с която са изменени 1 мерките за неотклонение в „Гаранция в пари“., но неправилно относно размера на така определените мерки от по 5 000лв. за всеки от подсъдимите

Съдът се съгласява с твърдението в частния протест, че повдигнатите обвинения срещу двамата въззивни жалбоподатели са едни от най-тежко наказуемите материални състави на престъпления в НК.

По отношение на Г. М. И. обвинението е по чл.321 ал.3 вр. ал.2 и чл.116 ал.1 т.6 и т.10 вр. чл.115 вр. чл.18 НК и чл.339 ал.1 НК,

Подсъдимият Г.И. е бил осъждан по НОХД №9251/2014г. на СРС за престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 НК, извършено на 02.12.2013г., (присъдата е влязла в законна сила от 11.12.2014г.) като му е било наложено наказание от 1(една) година и 4 (четири) месеца лишаване от свобода, което е било отложено за срок от 3 (три) години на основание чл.66 ал.1 НК. Спрямо датата инкриминираното деяние по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 т.10 вр. чл.115 НК по настоящото дело, попада в изпитателния срок на наложеното му предходно наказание по НОХД №9251/2014г. Фактическото задържане на подс. И. е от 16.06.2016г. с постановление на прокурора за срок от 72ч., като мярката „Задържане под стража“ му взета на 18.06.2016г. по ЧНД №604/2016г. от Бургаския Окръжен съд (т.25 л.19).

Срещу подс. Т. С. С. е повдигнато обвинение по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК и чл.116 ал.1 т.6 и т.10 вр. чл.115 НК, като същия е неосъждан, а фактическото му задържане е от 09.06.2016г. с постановление на прокурор за срок от 72ч. (т.1 л.19-20 ДП). Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение от 11.06.2016г. по ЧНД№ 567/2016г. на БОС (т.25 л.1), която е била потвърдена с Определение от 17.06.2016г. на БАС по ВНЧД №139/2016г.

На 18.07.2017г. делото е пренесено в съдебна фаза с повдигнати обвинения срещу двамата подсъдими и срещу още 8 лица, за участие в организирана и въоръжена престъпна група, действала в периода от май 2013г. до 08.06.2016г., както и за множество други вторични престъпления, срещу подсъдимите лица. По делото участват като страни 4 граждански ищци и частни обвинители, а към обвинението е приложен списъчен брой на 122 свидетели и над 40 експертизи. Видно от процесуалния ход на съдебното производство, общо може да се заключи, че повечето от исканите от прокуратурата гласни доказателства са събрани и предстои приемането на заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи.

Изпълняваните мерки за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата подсъдими, са били изменени по реда на чл.270 НПК с протоколно определение на СНС, от 30.03.2020г. (т.14 л.5114 – л.5118), като определението е било проверено по протест на СП в хода на въззивно производство по реда на Глава 22 НПК по ВНЧД №175/20г. на IV – ти състав на АСНС. С Определение №278/16.04.2020г. на въззивната инстанция, изменението на мерките „домашен арест“ са били потвърдени, като определението на първостепенният съд е било изменено единствено в частта, относно приложението на средства за електронно наблюдение, допълнено за подс. С..

Доводите на държавното обвинение, обвързани единствено с тежестта на повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими, след посочения значителен период на тяхното задържане, не могат да бъдат споделени като основание за продължаване задържането на подсъдимите, дори при условията на „Домашен арест“. Настоящият състав се съгласява с аргументите на мнозинството на решаващия съд, че задържането на подсъдимите е в твърде дълъг период от време, което налага смекчаването им. В тази връзка, като съществени се приемат и аргументите, относно обстоятелствата, че приблизително половината от съдебните заседания по делото са били отлагани, но нито едно от тях не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите И. и С., че значителна част от доказателствата са приобщени в хода на съдебното следствие, че продължаването на 2 домашния арест не е обусловено от действителна и реална опасност от укриване или извършване на престъпление, което е основано и на демонстрираното добросъвестно процесуално поведение, включително при изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“, в период повече от година. Следва актуално да се отчете и липсата на данни по делото, за извършени от тях престъпления, или такива за укриването им, считано от датата на внасянето на сумите от 01.06.2021г. с оглед постановеното предварително изпълнение на изменената от мнозинството на 02-ри състав на СНС мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, до настоящия момент, като с оглед незначителния период от време, не може да формира обективен практически критерий, за тяхното бъдещо процесуално поведение, доколкото съдебния процес все още се развива пред първоинстанционния съд и наличието, макар и при ниска степен на вероятност и на двата предвидени в чл.63 ал.1 НПК риска, които не са достатъчно обезпечени с така определения им размер на паричната гаранция от по 5000лв.

При съобразяване с наличните данни по делото за наличие на обосновано подозрение за съпричастност на двамата подсъдими към конкретните фактите и обстоятелствата, свързани с инкриминираното обвинение, както и от оценката за личната степен на обществена опасност на всеки един от тях, настоящия съд се съгласява частично и част от доводите на малцинството от съдебния състав, относима към несъгласието му с така определения от мнозинството на съда размер на „Гаранция в пари“ от 5000лв. за всеки от подсъдимите. Макар и редуцирани рисковете следствие изтеклия период от време на задържане на двамата подсъдими те продължават да са налице и за двамата подсъдими.

Съвкупната оценка на относимите доказателствени данни, към подозрението за тяхна съпричастност за осъществяване фактическите състави на престъпленията, за които подсъдимите И. и С. са привлечени към наказателна отговорност, ангажират извод за необходимостта от прилагането на по-висок размер от вече наложените мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер от по 5000лв., като размера им е формално приложен, доколкото не е индивидуализиран за всеки един от подсъдимите и не е съобразен с целите на чл.57 НПК, за обезпечаваните на предвидените в закона рискове.

Според настоящия състав, определения размер на мярката за неотклонение е недостатъчен, за да изпълни заложените в закона цели, което в още по – голяма степен се отнася за подсъдимия Г. М. И., който е привлечен като обвиняем по настоящото производство за извършено престъпление в изпитателния срок на изпълнение на друго наложено наказание за друго тежко умишлено престъпление по чл.339 НК.

Изтъкнатите защитни доводи, че продължителния период на задържането на подсъдимите и тяхното имуществено положение, предпоставят възможността за внасяне наложения размер на гаранцията, са неоснователни, доколкото в нормата на чл.61 ал.2 НПК законодателят е посочил, че „при определянето на гаранцията се взема предвид „и“ имущественото положение на обвиняемия“, т.е. освен икономическите им възможности, с приоритетно отношение следва да се съобразяват доказателствата и данните за евентуалната им инкриминирана деятелност, произтичащите от нея естеството на рисковете, както и личната степен на обществена опасност за всеки един от тях. Наличието на обстоятелствата, поради които защитата твърди, че размера на гаранцията не следва да надвишава вече внесената от 5000лв, не ангажира настоящия съдебен състав, да игнорира данните по делото, релевантни към съвкупната оценка за необходимостта от прилагане на адекватна мярка за неотклонение, която би обезпечила целите на чл.57 НПК. В случая, мнозинството на съдебния състав, правилно е отчело защитните доводи изложени от защитниците на подсъдимите, но в недостатъчна степен е съобразило онази част от възраженията на малцинството от съдебния състав, с които се изразява несъгласие с размера на определената мярка „Гаранция в пари“, в резултат на което е постановена такава, в занижен спрямо целите на мярката по чл.57 НПК, размер от 5000лв, еднакво приложена за двамата подсъдими.

3

Според настоящия състав, с правилно изменените процесуални мерки, но в по-висок и пропорционално приложен размер на определената им „Гаранция в пари“, а именно 10 000 лв. за подс. С. и 15 000 лв. за подс. И., ще бъдат постигнати заложените от закона цели за обезпечаване и преодоляване на рисковете по см. на чл.57 НПК и за постигане на целите на прилаганите процесуални ограничения към двамата подсъдими. В този смисъл, въззивният състав намира атакуваното определение на 2-ри състав на СНС от 28.05.2021г., по НОХД №3298/2017г., в частта, с която са изменени мерките за неотклонение на подсъдимите Г. М.

И. и Т. С. С. в „Гаранция в пари“ за правилно и законосъобразно, но в частта, с което е определен техния размер на 5000лв. за неправилно, поради което и на основание чл.345 от НПК АСНС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ протоколно Определение на 2-ри състав на СНС от 28.05.2021г., по НОХД №3298/2017г., в частта, с което са определени мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5000лв. по отношение подсъдимите Г. М. И. и Т. С. С., като УВЕЛИЧАВА определената спрямо подсъдимия Т. С. С. мярка „ГАРАНЦИЯ в ПАРИ“ от 5000лв., на такава в размер на 10000 лв., като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61 ал.4 НПК 10 дневен срок за внасянето и.

УВЕЛИЧАВА определената спрямо подсъдимия Г. М. И. мярка „ГАРАНЦИЯ в ПАРИ“ от 5000лв., на такава в размер на 15000 лв. като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61 ал.4 НПК 10 дневен срок за внасянето и.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частния протест.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.