Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 27.02.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 5013/2024
Вид
Решение № 152
Подписан
27.02.2025
В сила
11.07.2025
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120205013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.-Т.“ ООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505223898, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпило становище, с което се поддържа жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Д. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., в 17:24 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ влекач „Волво“, с рег. № *******, в състав с ремарке с общо оси 5, не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство е нямало валидна 1 маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949.

От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружествотожалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В практиката на касационната инстанция – Административен съд – Бургас (Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. БАС и др.) е прието, че към датата на процесното нарушение (******** г.) е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. В тази връзка, като се вземе предвид становището на контролиращата настоящия състав инстанция, единствен възможен изход на делото е да се приеме, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като за процесното нарушение законодателят не е предвидил възможност за санкциониране на нарушителите с издаване на електронен фиш. По тази причина обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен. Следва да се отбележи, че е настъпила законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е. законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната - 13.02.2024 г. В електронния фиш предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било извършено на ******** г., т.е. преди законодателното изменение, поради което е неприложимо в случая.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил по банков път 2 сумата от 420 лева с ДДС за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Съдът не споделя поддържаното от процесуалния представител на АНО възражение, че не следва да се присъжда размера на ДДС в полза на жалбоподателя. Видно от писмено доказателство –фактура, по банков път е бил платен пълният размер на възнаграждението, включително с ДДС. Т.е. размерът на ДДС е платен от жалбоподателя като част от размера на възнаграждението и следователно за него тази сума представлява реално направени разноски, които подлежат на присъждане. Ето защо съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505223898, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Д.-Т.“ ООД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати на „Д.-Т.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 420 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3