Решение № 293 от 13.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Монтана, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630101070 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание: чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД вр. с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.23 ЗПК.

Ищцата П. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:

************* твърди, че е сключила с ответника на 11.11.2024 г. Договор за потребителски кредит №734200 при следните условия: 5661.40 лева главница;

49.18% фиксиран лихвен процент; 65% годишен процент на разходите; 24 погасителни вноски; 9151.68 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Твърди, че в отделно приложение към договора (Приложение №5) е възложено на потребителя задължение в срок до края на следващия ден от сключването на договора да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния размер на кредита. Посочва, че изискванията относно поръчителите са: двама поръчители, които да отговорят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя, кредитодателят може ла изиска кредитополучателят да 1 осигури повече от двама поръчители. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен". В случай, че потребителят не успее да предостави банкова гаранция в еднодневен срок или поръчители, отговарящи на тези изисквания, то ще му бъде начислена неустойка в размер 8294.64 лв., или повече от заетата сума, видно от приложения погасителен план. Посочва, че с оглед гореизброените изисквания, за ищеца е било невъзможно да предостави подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следва да върне не е описаната в договора сума в размер на 9151.78 лева, а значително по-голяма - 17446.42 лева - за кредит в размер на 5661.40 лева. Счита, че въпросната неустойка, при тези условия е в действителност скрита лихва по договора за заем и същата е трябвало да бъде включена към ГПР. Счита, че договорът за заем е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Твърди, че в случая за ищцата е налице правен интерес да установи със сила на присъдено нещо дали договорът е действителен или не - в този смисъл т. 2 на TP № 8/12 г. на ВКС; Определение от 30.01.2019 г. по в. ч.гр. д. 175/20 г. на ПОС и др. Счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна, като излага подробни доводи в тази насока: Твърди, че неустойката няма характер на такава, тя е изначало уговорена без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Сочи, че по този начин кредиторът целял да заобиколи ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.

Това вземане е допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Предвидената

„неустойка“ не изпълнява

2 обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. Ищцата посочва, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Предвид уговорката, че неустойката се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция. На следващо място посочва, неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата обезпечителна функция. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е практически невъзможно в предвидения тридневен срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал.31 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, 3 че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК.

Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Ищцата твърди, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна както на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави, както и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. /така и Определение № 101 от 08.03.2022г. по в. ч.гр.д.№ 51 I 2022 г. на Окръжен съд - Силистра;

Определение № 573 ст 26.09.2023г. по в. ч. гр. д. № 358 I 2023 г. на Окръжен съд - Габрово; Определение № 783 от 26.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 439/2022г. на Окръжен съд - Ловеч; Определение № 38642 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 23381/2023г. на Софийски районен съд/. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Твърди, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които 4 потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Навежда доводи, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 5661.40 лв., а срокът за връщането й е на 24 месечни вноски от по 726.93 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 17446.42 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент /35.80%/ и на годишния процент на разходите /65.00%/. При това положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото. Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор е уговорено задължение за потребителя да учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението му, които не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Твърди още, че предвид разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, то в процесния договор имаме явен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посочения в договора размер на ГПР не съответства на действителния, следователно е нищожен. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр.

5 с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 734200, сключен между П. П. П., ЕГН ********** и „********“ АД, ЕИК *************, е недействителен поради неточно посочени в него ГПР. Моли за присъждане на разноски, както и за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „********“ АД, ЕИК ************* е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са необосновани и неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Оспорва материалния интерес на иска, като твърди, че с оглед спазване на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, размерът на цената на иска следва да е стойността на договора. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковата претенция като неоснователна и необоснована и да му присъди сторените по делото разноски. Ответникът е депозирал и насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, като моли съда да постанови решение, с което да осъди П. П. П. да заплати на „********“ АД следните суми, съгласно сключения помежду им Договор за потребителски кредит № 734200 и приложимите към договора погасителен план, приложение и общи условия: главница в размер на 5661.40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита. Моли за присъждане на разноски.