Решение № 261351 от 27.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е № 261351 гр. Пловдив, 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8799 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу М.Д.М., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 608.76 лева

– падежирала главница за периода 12.07.2017 г. до 12.05.2018 г. по договор за стоков кредит с № ***, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от

03.05.2019 г. към договор за цесия от 03.05.2019 г., 106.52 лева – договорна лихва за периода 12.07.2017 г. до 12.05.2018 г. и 193.82 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от

12.07.2017 г. до 17.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –18.12.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20890/2019 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

С посочения договор на ответника е стоков кредит за закупуване на стоки посочени в договора. Стоките са закупени с отпуснатия кредит в общ размер на 941.03 лева. Крайният срок за плащане на кредита е 12.05.2018 г. Ответникът незаплатил претендираната главница и договорна лихва. Върху главницата е начислено обезщетение за забава, предвидено в ОУ към договора, представляващо наказателна лихва. Интереса от предявяване на иска е, че заповедта за изпълнение по заповедното производство е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се иска. Оспорва ответникът да е страна по процесния договор за кредит, доколкото липсвало подпис на последната страница от договора за кредитополучател. Оспорва се цесията да е породила действие за ответника. Оспорва се на ответника да е отпуснат кредит с главница в размер на 941.03 лева. Оспорва сумата по застрахователното правоотношение.

Оспорва се ответникът да е запознат с Общите условия към договора. Оспорват се акцесорните задължения. Оспорва се ГПР и фиксирания лихвен процент. Иска се отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 20890/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си, както и че договорът за кредит не е подписан от него.

Видно от договор за стоков кредит № *** /л.6/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 941.03 лева, за закупуване на мобилен Samsung A3 2016 – с цена 465 лева и мобилен телефон Samsung J5 - с цена 389 лева, продавани от „Технополис България“ ЕАД. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 28.77 % годишно и ГПР в размер на 32.88 %. В договора е предвидена и еднократна застрахователна премия в размер на 87.03 лева. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да бъде издължен за срок от 18 месеца, считано от 12.12.2016 г. до 12.05.2018 г.

Видно от договора същият на първата страница е подписан от ответника в дясната част на листа, както и саморъчно е изписал имената си, което не е опровергано. На последната страница на договора също фигурира подпис на ответника под съдържанието на договора. Общите условия и погасителния план, също са подписани от ответника на всяка страница.

С оглед изложеното се явява неоснователно възражението на особения представител на ответника, че под договорът няма подпис на ответника.

Видно от уведомително писмо /л.17/ ответникът е декларирал, че е получил от „Технополис България“ ЕАД стоките, предмет на договора за кредит. Представени са и касови бележки за заплащането и предоставяне на стоките /л.18/, предмет на договора за кредит и финансирани от него, в които като клиент е посочен ответника, а под получател е положен негов подпис. Обстоятелството, че стоките предмет на договора за кредит са получени от ответника не е оспорено от последния.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №

23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.

Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да се откаже от договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало заемно правоотношение.

По материално-правната легитимация на ищеца

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. и приложение № 1 към него /л.25 и л.30 и л.29 и л.36/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, на която преди това банка „ДСК“ АД е прехвърлила вземанията. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /т.1.6 и т.4.2 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 36/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

В случая не е представено в цялост Приложение № 1, а само извадка от него, касаеща именно процесното прехвърлено вземане. Следва да се посочи, че ответникът е оспорил единствено, че цесията не му е съобщена, поради което не е породила действие спрямо него. Не е оспорил, че вземането е прехвърлено, както и че представеното Приложение не може да установи това, за да указва съдът на ищеца да представи в пълнота Приложение № 1, което излишно ще натовари делото, при липса на оспорване в тази връзка. За съда е достатъчно, че има такова Приложение, което препраща към горепосочени договор за цесия, от което е видно че именно вземането на Банка „ДСК“ АД към ответника по процесния договор за кредит се прехвърля, което не е оспорено от ответника. В приложението на страницата, която касае вземането към ответника са налице подписи, както на цедента, така и на цесионера. Поради което може да се направи извод, че Банка „ДСК“ АД е прехвърлило на настоящия ищец вземането към ответника по процесния договор за кредит, подробно индивидуализиран в представената извадка от Приложение № 1.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо за прехвърляне на вземането /л.41/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.

№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.