Присъда № 16 от 30.11.2020, Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 16/30.11.2020 г., постановена по внчх дело № 286/2020 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев С Присада № 20/30.06.2020 г. постановена по нчх дело № 113/2019 г. г., РС-Кубрат признал подсъдимия Г. Й. И. за виновен в това, че на 01.08.2018 г. в гр. Русе, на ул. “Търговска“ казал думи, унизителни за честа и достойнството на Д. И. Б. – “мършо“, “курво“, в негово присъствие, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на същата дата и място Д. И. Б. е отвърнал веднага с обида нанесена публично, използвайки думите “мършо“ и “педераст“, изразяваща се в унижаване на честта и достойнството на Г. Й. И. поради което и на основание чл. 148, ал. 3, във вр. с чл. 146, ал. 2 от НК както подсъдимия, така и тъжителя са освободени от наказание.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия Г. Й. И. за невиновен в това на 01.08.2018 г. в гр. Русе да се е заканил с престъпление против личността на Д. И. Б. („че ще го пребие, изнасили, че ще изпрати приятели да го изнасилят, че ще продължи да се разправя с него по същия начин"), като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

С оглед изхода по делото съдът оставил разноските за страните, така, както са ги направили.

Недоволен от присъдата останал тъжителят Д. И. Б. , който я обжалва чрез повереника си адв. С.В., в наказателната част по първото обвинение, а именно, че “на същата дата и място Д. И. Б. е отвърнал веднага с обида нанесена публично, използвайки думите “мършо“ и “педераст“, изразяваща се в унижаване честта и достойнството на Г. Й. И. , поради което и на основание чл. 148, ал. 3 вр. с чл. 146, ал. 2 от НК, съдът освобождава както подсъдимия Г. Й. И. , така и тъжителя Д. И. Б. , поради неправилно и незаконосъобразно прилагане на института на реторсията.

Присъдата се обжалва и изцяло в оправдателната й част по второто обвинение, с която подсъдимия Г. Й. И. е признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и в частта досежно разноските.

Във въззивната жалба се твърди, че в хода на съдебното производство не били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства. Приетата за установена фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Присъдата се обжалва като неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че същата не почива на обективната истина, поради преекспониране на факти и обстоятелства, които са от 1 значение по делото и поради неправилно тълкуване на събраните доказателства. В частта досежно разноските се твърди, че неналагането на наказание от съда, не означава, че подсъдимия не е признат за виновен, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от НПК.

От въззивната инстанция се иска на първо място да отмени присъдата в обжалваните части и вместо това да постанови друга, с която да отмени приложения институт на реторсия и да измени наказателната част в осъдителната част по отношение обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.

146, ал. 1 от НК, като признае за виновен подсъдимия Г. Й. И. и му наложи справедливо наказание.

Освен това се иска въззивната инстанция да отмени присъдата в частта, с която подсъдимия Г. Й. И. е признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и в частта досежно разноските и да го признае за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 1 от НК, като му бъде наложено справедливо наказание и бъде осъден да заплати на тъжителя разноските за двете инстанции.

След изготвяне на мотивите, в даден от първоинстанционния съд срок, защитата депозира допълнение към въззивната жалба, в което се излагат обстойни съображения в подкрепа на описаните във въззивната жалба възражения, като е извършен и анализ на събрани в хода на съдебното следствие относими доказателства.

Преписи от въззивната жалба и допълнителните съображения са изпратени на подсъдимия и защитника му.

С жалбата не са направени конкретни доказателствени искания.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на тъжителя на същите основания и със същите искания.

В лично изявление тъжителят заявява, че подържа становището на процесуалния си представител.

Защитникът на подсъдимия Г.И. счита, че обжалвания съдебен акт н естрада от сочените във въззивната жалба пороци. Твърди, че първоинстанционния съд е изяснил в хода на проведеното съдебно следствие всички въпроси относими към предмета на доказване. В мотивите си първоинстанционния съд подложил на анализ и оценка всички доказателствени източници, въз основа на които са изведени правилни изводи. От въззивната инстанция се иска потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

В лично изявление подсъдимият И. заявява, че подържа становището на защитника си. Заявява, че през 2018 г. не се отразявало по съответния ред всяко излизане и влизане в страната, което можело да се установи от 2 справката касаеща тъжителя. Твърди също, че никога не би спирал напреки на пътя и че спрял в предната част на буса.

В последната си дума иска потвърждаване на обжалваната присъда.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

От събраните и проверени в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Й. И. е роден на *** г. в гр. Русе, обл. Русе, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен.

Между страните по делото не е спорно, че тъжителят Д. И. Б. и подсъдимият Г. Й. И. се познавали и били в сравнително близки отношения.

След известно време подсъдимият И. се разделил с приятелката си, от съжителството с която имали родена дъщеря, а около година преди инкриминираната дата тъжителят заживял с бившата приятелка на подсъдимия. Това влошило сериозно отношенията между Б. и И., като последният бил против това майката на детето му да има близки отношения с тъжителя.

Според влязло в сила съдебно решение, подсъдимият И. имал право да вижда и взема детето си два пъти месечно, а тъй като той искал да го вижда по-често, търсил съдействие от бившия си приятел Б..

На 01.08.2018 г. около обяд тъжителят Б., заедно със свидетелят И. И., който управлявал таксиметров автомобил пристигнали в района на “търговиите“ в гр. Русе и спрели зад бус, собственост на тъжителя, паркиран на улица “Търговска“. Бусът бил обявен за продажба и бил уговорен оглед с потенциален купувач, поради което Б. искал да го прегледа преди това.

Тъжителят слязъл от таксито, вдигнал капака на буса и оглеждал техническото му състояние, когато напряко на пътя, до тях, спрял черен на цвят лек автомобил “Сеат“, управляван от подсъдимия И., който бил сам в автомобила. Подсъдимият И. слязъл и директно налетял към тъжителя Б. с думите: “До кога ще се разправям с тебе мършо, курво, ще те убия, ще те изнасиля!“, като едновременно с това много бързо му нанесъл няколко удара в главата. Свидетелят И. И., който се намирал в непосредствена близост, излезнал от таксито да види какво става, но подсъдимият му казал да не се меси, защото щял да звънне по телефона. и щяло да стане по-лошо. Тъй като подсъдимият бил паркирал автомобила си напряко на улицата и се образувало задръстване се наложило да премести автомобила. След това подсъдимият се върнал отново при тъжителят Б. и продължил да се разправя с него. Всичко това било чуто и видяно от свидетеля С.Н., който бил застанал на рампа, на около двайсетина метра от случката. Свидетелят И.Х. също чул думите “курво, мършоще те изнасиля“, но не видял кой го изрича и спрямо кого, тъй като се наложило в този момент да влезе в офиса. Малко след това 3 подсъдимият И. се качил в автомобила и потеглил. В резултат на случилото се тъжителят бил силно уплашен и стресиран. Дори поискал от свидетеля И.

И. да не го остави на адреса, където живее, а на друго място, тъй като се страхувал подсъдимия да не ги проследи и да види къде живее. По –късно свидетелят Н. се обадил по телефона на тъжителя за да разбере какво се е случило,но разговора бил кратък, тъй като последния бил силно уплашен, а гласът му треперел. Същата вечер свидетеля Н. посетил тъжителя Б. в дома му и видял, че има белези по лицето, носът му бил наранен, имал охлузвания по краката.

На 02.08.2018 г. пострадалият е бил освидетелстван от съдебен лекар др Марина Митева, която издала СМУ № 8233/2018 г.

На 19.10.2018 г. тъжителят Б. подал жалба за инцидента в Районна прокуратура - Русе, а на 25.01.2019 г. - тъжбата предмет на настоящото производство, първоначално образувана в НЧХД № 222/2019 г. по описа на РС-Русе.

По делото е назначена СМЕ, от заключението на която се установява, че в резултат на инцидента пострадалият Б. е получил: посттравматична церебрастения; субконюктивален кръвоизлив на лявото око; кръвонасядания на клепачите на ляво и дясно око; кръвонасядане на носа; охлузване на челото; кръвонасядане на полулигавицата и на лигавицата на долна устна; кръвонасядания на лява ушна мида; охлузвания на дясна предкитка; кръвонасядане и охлузвания на дясно коляно; одрасквания на ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица. Уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 01.08.2018 г. Уврежданията по лицето и главата отговарят да са получени при удари с юмруци. Установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

По делото е назначена и СПЕ, от заключението на която се установява, че при пострадалия Б. е налице посттравматична церебрастения и посттравматично стресово разстройство, въпреки провежданата медикаментозна терапия. Вещото лице счита, че съществува причинноследствена връзка между състоянието на Б. към 09.10.2019 г., когато е приет в отделение Дневен стационар при ЦПЗ Русе ЕООД във връзка с влошено психично състояние и нанесения му побой на 01.08.2018 г. Тези заболявания са като протрахиран отговор на продължително стресогенно събитие, изразяващ се във вегатативна свръхвъзбуда, безсъние и тревожност. Хода на заболяването е флуктуиращ на фона на провежданата медикаментозна терапия и психотерапия.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели И. И., С.Н. и И.Х., СМУ, СМЕ, СПЕ, ДП № 2971/2018 г. по описа на ОДМВР-Русе, справки за 4 задгранични пътувания, справка за съдимост.

Подсъдимият Г.И. се възползва от правото си да не дава обяснения.

След проведеното въззивно следствие, с допълнителен разпит на свидетеля С.Н., въззивната инстанция намери, че показанията на свидетелите И., Н. и Х. следва да бъдат кредитирани изцяло, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от Съдебномедицинското удостоверение и заключенията на назначените експертизи.

Свидетелите И. и Н. са били очевидци на случката, чули са и са видели лично описаното по-горе. Свидетелят Х. само е чул посочените по-горе думи, но не видял кой го изрича и спрямо кого са изречени. Свидетелите И. и Н. сочат, че подсъдимия е нанесъл няколко удара в областта на главата на пострадалия, което се потвърждава от заключението на вещото лице по СМЕ.

Въззивният съд намери, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н., дадени пред въззивната инстанция, които са по-конкретни и обстоятелствени и се подкрепят от останалите доказателства – показанията на свидетеля И. И., СМЕ, СПЕ. Даденото от него обяснение относно разликата в показанията му, дадени пред въззивния съд и тези пред първоинстанционния съд, са логични, поради което се възприемат от въззивния съд.