Решение № 1258 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330105323 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ АД е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура” кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 568, 43 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество лек автомобил „Опел Инсигниа“ с рег. № *****, настъпили вследствие на преминаване през камък на пътното платно на път *** между с. Г. и с. Ц. К. – с координати *****, както и за заплащане на законна мораторна лихва в размер на сумата от 174, 41 лв., изтекла за периода от 15.11.2022 г. до 20.03.2025 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност е предявен против Община Родопи осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 568, 43 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество лек автомобил „Опел Инсигниа“ с рег. № *****, настъпили вследствие на преминаване през камък на пътното платно на път *** между с. Г. и с. Ц. К. – с координати *****, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

1

При условията на евентуалност – ако съдът не уважи исковите претенции срещу Община Родопи, е предявен против Община Куклен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 568, 43 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество лек автомобил „Опел Инсигниа“ с рег. № *****, настъпили вследствие на преминаване през камък на пътното платно на път *** между с. Г. и с. Ц. К. – с координати *****, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 16.08.2020 г., около 18:00 ч., при движение на път *** между с. Г. и с. Ц. К., управляваният от Б. М. Т. лек автомобил „Опел Инсигниа“ с рег. № *****, собственост на Б. М. Т., попада в голям камък на пътното платно, който не е успял да избегне. Твърди, че вследствие на произшествието настъпили следните вреди на лекия автомобил – предна броня, основа на предна броня, ПВЦ долна. Сочи, че увреденият лек автомобил е застрахован със застрахователна полица № ***** г. при ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско+“, със срок на действие от 12.02.2020 г. до 11.02.2021 г. Поддържа, че за осъществения застрахователен риск е образувана преписка по щета № *****, по която е определено застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите на автомобила в размер на сумата от 568, 43 лв. Сочи, че ремонтът на автомобила е възложен на „Автосервиз А.“ ЕООД за сумата от 568, 43 лв. по фактура № 1000043060/31.08.2020 г., която сума е заплатена от ищеца на 04.09.2020 г.

Поддържа, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Сочи, че ответникът е поканен да заплати сумата от 583, 43 лв., включваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, с изпращане на покана от 27.10.2020 г. Твърди, че на ответника е предоставен 15-дневен срок за изпълнение, считано от датата на получаване на поканата – 15.11.2020 г. Доколкото ответникът не изпълнил в срок задължението си претендира обезщетение за забава за период, съобразен с тригодишния давностен срок.

В исковата молба се твърди, че отговорността на евентуалните ответници произтича от обстоятелството, че Община Родопи и Община Куклен са собственици и стопани на общински пътища и като такива са длъжни да ги поддържат и ремонтират, както и да осигуряват възможността за ползването им по предназначение. Изложени са твърдения, че евентуалните ответници не са изпълнили това свое задължение.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва настъпването на пътно-транспортно произшествие на републикански път, с посочения в 2 исковата молба механизъм и последици. Твърди, че за установяване на произшествието не е съставен Протокол за ПТП от страна на контролните органи на МВР. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, като твърди, че към исковата молба не е представена застрахователна полица и Общи условия към нея, от които да се установи дали твърдяното произшествие представлява покрит застрахователен риск. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Родопи, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че предявеният иск е недопустим, доколкото ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по последния. Сочи, че съгласно посочените от ищеца координати процесният участък е част от пътя, собственост на Община Куклен и представлява поземлен имот с идентификатор № ***, Община Куклен, с. Г., местност И. г..

Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба, като оспорва изложеният в исковата молба механизъм на пътно-транспортното произшествие и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Твърди, че е невъзможно описаните в исковата молба вреди да са настъпили при посочения механизъм. Поддържа, че произшествието е настъпило при случайно събитие и не се дължи на виновно поведение – действие или бездействие на ответника. Сочи, че пътят е бил добре поддържан, стопанисван и почистван, като в случая не се твърди произшествието да е настъпило вследствие на дупки, неравности или ремонтни дейности, а поради наличие на голям камък, наличието на който представлява случайно събитие. Възразява, че вредите са настъпили само и единствено по изключителната вина на водача, който е управлявал автомобила с несъобразена с атмосферните и пътни условия скорост. В този смисъл поддържа, че произшествието е било преодолимо, ако водачът е управлявал автомобила със съобразена скорост. Релевира възражение за съпричиняване.

Счита исковата претенция за недоказана по размер, като релевантна е действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането, респ. възстановителната стойност срещу която може да се възстанови процесното моторно превозно средство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Куклен, с който моли исковата молба против него да бъде оставена без разглеждане, доколкото не пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Сочи, че процесният пътен участък е извън населените места на с. Г. и с. Ц. К. и представлява републикански път – изключителна държавна собственост. При условията на евентуалност се моли за отхвърляне на предявения иск. Сочи, че процесният пътен участък от път *** между село Г. и село Ц. К. не е публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, въпреки че се намира на територията на Община Куклен.

3

Твърди, че няма задължение да изгражда и поддържа републиканските пътища, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 31 ЗП. Оспорва ищцовото дружество да се е суброгирало в правата на увреденото лице, поради наличие на застрахователен договор „Каско+“ и изплатено обезщетение. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран със субективно пасивно съединени регресни осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които да бъдат разгледани против ответните страни – при условията на евентуалност.

По главните искове, предявен против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“:

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които ответникът, е възложил поддръжката на републиканската пътна инфраструктура.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.

49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.

2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, като признато от правото 4 юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.