Решение № 5188 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5188 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20231110216628 по описа за 2023 година при участието на секретаря Йордана Ташева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 16628 по описа на СРС за 2023 година, за да произнесе решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. М., чрез упълномощен представител – адв. А. Д. (вж. л.3-4 от съд. д.), против Наказателно постановление (НП) № VI-17 от 16.11.2023г., издадено от началника на 01 РПУ – СДВР, с което на осн. чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.25, ал.1 от Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на разпоредбата на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ.

В жалбата се сочат доводи, че отразените фактически обстоятелства в оспореното наказателно постановление не отговаряли на обективната действителност, като не била извършена проверка на описаните действия, които се сочи да осъществяват състава по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ. Изложено е и твърдението, че посочения като свидетел в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) – Г. Ц. Г. всъщност бил на адреса на полицейското управление, където е съставен самият Акт, а не на мястото на извършване на процесното деяние. Инвокират се и аргументи, свързани с механичното пренасяне на така описаната в АУАН фактическа обстановка в атакуваното НП без да се събират допълнителни доказателствени данни в посока доказване на нарушението и неговия вид по безспорен начин. Според жалбоподателя, към процесния момент и в указания от актосъставителя и административно-наказващия орган (АНО) район на столицата въобще не се е провеждало соченото в двата процесуални документа спортно мероприятие, а се е провеждал протест, който според средствата за масово осведомяване е бил организиран с разрешение на кмета на Столична община (СО) и е бил насочен срещу дейци на Българския футболен съюз (БФС), като в тази насока се сочи в жалбата, че жалбоподателят действително се е намирал в указания район на процесната дата, но по друг повод – живеел наблизо до 1 мястото на процесната случка и се прибирал от работа; натъкнал се на горящи кофи за боклук, които искал да покаже по телефона на свой близък, когато бил привикан от полицейски служители, които „с груби изрази” го вързали и отвели в 01 РПУ – СДВР, въпреки че не е има е оказвал съпротива или някакво негативно отношение към тях.

Предвид изложените в жалбата твърдения се счита за незаконосъобразно наложеното административно наказание и се иска отмяна на издадения санкционен акт с оглед липса на извършено нарушение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Н. М., редовно призован, не се явява, като в залата не се явява и процесуалният му представител адв. А. Д., който с депозирана след заседанието писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорения санкционен акт.

Наказващият административен орган – началник на 01 РПУ – СДВР, редовно уведомен, не се явява, като неговият процесуален представител юрк. Калина Василева (вж. л.91 от съд. д.) предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, представя и писмени съображения в подкрепа на доводите си (вж. л.120-121 от съд. д.) и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение (вж. л.117 от съд. д.).

Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 14.11.2023г. Съюзът на Европейските федерации по футбол (УЕФА) уведомил с писмо БФС за взетото решение футболната среща между националните отбори на България и Унгария, която следвало да се изиграе на Националния стадион „Васил Левски” в столицата, да се проведе при закрити врати (т. е. без зрители) (вж. л.53 от съд. д.). По повод на това писмо БФС не пуснал за продажба билети за футболната среща.

На 16.11.2023г., от 19:00 ч., на Националния стадион „Васил Левски” в столицата започнала футболната среща между отборите на България и Унгария, която била квалификация за Европейското първенство през 2024г., като до стадиона били допускани само лица по предварително заявени списъци пред УЕФА и БФС (вж. л.60 от съд. д.).

На същата дата – 16.11.2024г., за времето от 17:00 ч. до 22:00 ч., на ул. „Ген. Й. В.

Гурко”, в отсечката от бул. „Васил Левски” до бул. „Евлоги и Христо Г.и” в Столична община било заявено провеждането на масов протест с искане на оставка на ръководството на футболния ни съюз и провеждане на нов конгрес на БФС, като мероприятието било заявено от И. В.Г. и било съгласувано в общината (вж. л.60 от съд. д.).

По повод на тези масови мероприятия директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи утвърдил подробна План-разстановка на полицейските и специализираните (жандармерийски) сили на МВР с оглед охрана на обществения ред при провеждане на тези масови мероприятия (вж. л.60-73 от съд. д.).

Около 19:30 ч. на същата дата, ситуацията с протеста с искане на оставка на ръководството на футболния съюз и провеждане на нов конгрес на БФС излязла извън контрол, т. к. протестиращите лица започнали да замерят с бомбички и камъни полицейските служители, които били ангажирани в наряд по охрана на протеста.

Сред полицейските служители бил и свид. К. С., който заедно със своите колеги предприели действия по разпръскване на протестиращите, при което били задържани множество лица. Сред задържаните бил и жалбоподателят И. Н. М., като свид. С. съставил 2 полицейски доклад по случая (вж. л.19 от съд. д.), като жалб. М. бил „предаден на конвойна група и отведен” в полицейското управление (01 РПУ – СДВР) „във видимо добро състояние и срещу него не били ползвани физическа сила и помощни средства” – както е отразено в полицейския доклад.

На въпросната дата (16.12.2023г.) свид. И. Т. (началник група ТП „Средец” в 01 РПУ – СДВР), въз основа на данните от документите, съставени от колегите му на място (на бул. „Патриарх Евтимий”), преценил, че има данни за административно нарушение, и затова на посочената дата, в присъствието на свид. Г. Г., съставил АУАН № VI-17 от 16.11.2023г. против жалбоподателя за това, че на 16.11.2023г., ок. 19:30 ч., в гр. София, по време на провеждане на футболна среща между националните отбори на България и Унгария на Национален стадион „Васил Левски” с начален час 19:00 ч., жалбоподателят участвал в масови безредици и предизвикал сбИ.е на (неустановено място) на бул. „Патриарх Евтимий”, което представлявало противообществена проява (спортно хулиганство) по ЗООРПСМ и не съставлява престъпление по чл.325 от НК, с което било нарушен чл.21, т.10 от ЗООРПСМ.

Въпросният АУАН бил подписан от актосъставителя свид. Т. и от свидетеля по съставянето му (свид. Г.), като бил връчен на жалб. И. М., който го подписал и отразил възражение, че не е извършил посочените нарушения.

Въз основа на съставения АУАН № VI-17 от 16.11.2023г. и в рамките на срока по чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ, на 16.11.2023г. началникът на 01 РПУ – СДВР издал процесното Наказателно постановление № VI-17 от 16.11.2023г., в което били описани обстоятелствата по извършването на соченото нарушение, неговото фактическо описание (участва в масови безредици и предизвиква сбИ.е на бул. „Патриарх Евтимий” на 16.11.2023г., ок. 19:30 ч.), както и неговата правна квалификация – по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ, като на осн. чл.30, ал.1, т.1 и чл.30а, ал.1 и чл.25, ал.1 вр. чл.21, т.10 от ЗООРПСМ и чл.53 от ЗАНН на жалбоподателя И. Н. М. било наложено административно наказание „глоба” от 1 000 (хиляда) лева.

Началникът на 01 РПУ – СДВР издал и Заповед № 23-VI-14-0108 от 16.11.2023г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от една година (вж. л.18 от съд. д.).

В срока по чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ била подадена жалба от И. М., чрез процесуален представител адв. А. Д. и било образувано настоящото съдебно производство по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели И. С. Т., Г. Ц. Г. и К. Г. С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства:; писмо от 01 РПУ-СДВР от 01.12.2023г. (л.12), съставения АУАН № VI-17 от 16.11.2023г. (л.16), ЗППАМ № 23-VI-14-0108/16.11.2023г. (л.18), полицейски доклад (л.19), заповед за задържане (л.21), протокол за личен обиск (л.22), удостоверение за заемана длъжност от наказващ орган (л.46, 119), заповед № 8121з-127/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи (л.47), писмо от 15.05.2024г. от БФС (л.53), писмо от главния архитект на Столична община (л.56), писмо от 27.05.2024г. от СДВР (л.59), план-разстановка на полицейските сили (л.60-73), писмо от 09.10.2024г. от главния архитект на Район „Средец” (л.112, 115).

Съдът извърши внимателна преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители И. Т., Г. Г. и К. С., като настоящият съдебен състав счете, че същите не се открояват с пълнота и изчерпателност, а по-скоро с „бледи спомени” за процесната случка и липсата въобще на преки възприятия относно процесния инцидент, в който се твърди, че е взел участие жалбоподателят. Свидетелят Т.

(актосъставител) сочи данни за съставянето на АУАН въз основа на документи, съставени от 3 полицаите на място, дава информация и за датата и времето на случката, и твърди, че жалбоподателят „бил участвал в безредици и е предизвикал сбИ.е”, защото било отбелязано в полицейския доклад (л.19), но в доклада изобщо не са описани подобни действия на жалбоподателя – пише само, че „при възникнали масови безредици и ескалиране на напрежението” е бил задържан жалбоподателят без яснота защо е бил задържан, което означава, че показанията на този свидетел не съответстват на отразеното в писмената документация по случая. Идентична е ситуацията и със свид. Г., който дава информация за „докарани доста лица”, които били участвали в масови безредици и сбИ.е на отразеното в АУАН място по време на футболна среща, което се опровергава от наличните документи по делото – зрители на футболната среща не е имало (л.53), а данни за сбИ.е и безредици, в които жалбоподателят да е участвал, няма отразени в полицейския доклад. От показанията на тези двама свидетели (Т. и Г.) може да бъде изведена в пълнота единствено информация относно процедурата по задържане на лицата в конкретната ситуация, конвоирането им до районното управление и съставянето на нужната документация във връзка със задържането, вкл. и съставянето на акта за нарушение, което кореспондира с наличната в делото документация.

В показанията си свидетелят К. С. (пряко очевидец на случката) сочи в показанията си за наличието на протест срещу БФС, а не за спортно мероприятие, дава информацията за времето на случая (месец и година, приблизително време), съобщава за „ескалацията” и за действията на протестиращите – хвърляне на бомбички и камъни по полицията, както и за действията на полицията в създадената ситуация – предприето разпръскване на участниците, арест на същите и закарването им под конвой в полицейското управление, като показанията на свидетеля влизат в противоречие с показанията на другите двама свидетели относно действията на задържаните лица и мероприятието, за което става дума – очевидецът С. говори за хвърляне на бомбички и камъни от протестиращи лица, а другите двама говорят за участие в сбИ.е и в безредици на столичен булевард по време на футболна среща; в същото време, свидетелят С. твърди, че протестът е бил срещу стадиона на една столична улица (вж. л.124-гръб), но всичко това е в противоречие с отразеното в писмения документ на полицията по случая (докладна записка), съставен от същия свидетел, където никакви действия на лицето – жалбоподател няма отразени (!), но мястото е посочено (на столичния булевард „Патриарх Евтимий”).