Решение № 182 от 28.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Казанлък, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510201306 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на С. К. А. против Заповед за задържане на лице от 05.11.2023г. с рег.№ 284зз-724 на разузнавач З. А. А. при РУМВР-Казанлък. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадената заповед като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, както и че същата била необоснована.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. В. Д., който моли да се отмени заповедта.

Ответникът разузнавач З. А. А., чрез гл. юрисконсулт А., в с.з. намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на заповедта за задържане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима и по същество основателна. На 05.11.2023г. жалбоподателят бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ 284зз-724 от същата дата на РУМВР-Казанлък, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.167, ал.2 от НК. Видно от разписката към заповедта жалбоподателят е получил копие от същата на горепосочената дата в 11:00ч. По случая не е било образувано ДП.

В с.з. не се спори, че заповедта е била издадена от компетентен орган. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Под данни за престъпление следва да се разбира 1 установяването на факти- спорни или безспорни такива, които водят до директен или индиректен извод, че дадено лице пряко или непряко е извършило конкретно престъпление по НК по неговите обективни и субективни признаци; негов автор е(чл.102, т.1 от НПК) или се установява съпричастност към извършването му, включително и когато по др. изключващи отговорността обстоятелства то не подлежи на наказателна отговорност.

В хода на съдебното производство не се събраха никакви доказателства в подкрепа на правните и фактическите основания за задържане на жалбоподателя.

Предпоставките, за да се предприемат действия по ограничаване на свободата на придвижване на едно лице, следва да са налице към момента на вземането на мярката задържане, а в случая към момента за задържането органът не е разполагал с такава информация, която да прави възможно жалбоподателя да е извършил престъпление, нямало е обективни данни, които да направят възможен извода, че жалбоподателя А. е извършил престъпление.

Данни за престъпление не се съдържат нито в показанията на разпитания свидетел Л.

Х., нито в останалите писмени доказателства. Сред тези доказателства дори не се споменава името на жалбоподателя. Единствено с протокол за предупреждение А./ л.13 от ДП/ е бил предупреден да не предлага или дава другиму имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин, да не извършва други престъпления от общ характер по смисъла на НК, но самия протокол също не съдържа конкретни данни за извършено престъпление. В подобен смисъл са и мотивите на РП-Стара Загора в постановление за отказ да се образува ДП.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва такова деяние или да се укрие. Тази цел не би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са установени от административния орган данни за извършено престъпление, което да е било налично към момента на задържането и да е било отразено в заповедта за задържане какви са данните, фактите, които обосновават задържането. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на този състав по посоченото в заповедта ДП, не са се съдържали данни, че С. К. А. е евентуален извършител на престъпление. При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при 2 липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение на материалния закон. Неизпълнението на изискването на чл.170, ал.1 от АПК, съгласно който административния орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение №1164/ 02.03.2015 г. по адм. дело № 6741/ 2014 г. на ВАС.

На следващо място принудителната административна мярка трябва да бъде съразмерна на преследваните цели. Целта на задържането като превантивна мярка е да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване.

Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение №59 от 05.01.2017 г. по адм. д. №13359/ 2015 г., Решение №60 от 05.01.2017 г. по адм. д.

№13251/ 2015 г., Решение №4712 от 18.04.2017 г. по адм. д. №1155/ 2016 г.; Решение №1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. №2271/ 2016 г. и др.

В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето е осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Това означава само едно- че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материално-правните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ.

Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от найнеобходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано.

Според съда процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена като се уважи подадената срещу нея жалба.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. №284зз-724 от 05.11.2023 г. на З. А. А.разузнавач при РУМВР-Казанлък, с която е бил задържан за срок от 24 часа С. К. А., ЕГН **********.

3

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________

4