Решение № 809 от 14.07.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 767/2023
- Вид
- Решение № 809
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Ангел Ташев
Други актове по делото
- Разпореждане № 1658 от 06.03.2023 · Ангел Ташев
- Разпореждане № 1978 от 15.03.2023 · Ангел Ташев
- Протокол № 953 от 14.06.2023 · Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33,ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 809 гр. Пазарджик, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220100767 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Франция, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 14, като производството е продължило по реда на чл.227 ГПК с участието на новоконституирания ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против В. С. В., ЕГН ********** от с. Б., ул. „Ш.“ №3, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 7510,21 лева - главница по договора за кредит, 0,00 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2022 г. до 20.05.2027 г., 0,00 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2022 г. до 16.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
Посочена е и банкова сметка, по която може да се заплатят претендираните суми.
IBAN: BG32 CITI 9250 1010 0091 41, BIC/SWIFT: CITI BG SF, „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
С протоколно определение от 14.06.2023 г. съдът е конституирал по реда на чл.227 ГПК „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749.
В исковата молба и уточнителната молба се излагат обстоятелства, че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № EMLN-17015686 от 16.05.2019 г., 1 посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000 лева за срок от 96 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.05.2027 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 96 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 179,68 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Посочва, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината имала 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
Сочи, че в чл.5 от договора било уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит, като били погасени 32 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.03.2022 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3720/2022 г. по описа на РС Пазарджик.
Посочва, че след издаването на заповедта по чл.410 ГПК, постъпили плащания по кредита от страна на ответника - 25.11.2022 г. - 2000,00 лева, 13.12.2022 г.- 200 лева, 11.01.2023 г. – 200 лева и 14.02.2023 г. – 200 лева, или общо 2600 лева. Сочи, че в такъв случай съгласно чл.76 ЗЗД се погасявали най - напред разноските, след това лихвите и най после главницата, поради което претендирал само главницата в размер на 7510,21 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, 2 както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
Прави изявление, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция, респективно до размера на падежиралите вноски..
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, като счита че предявения иск е неоснователен по основание и размер.
Не оспорва, че е сключил процесния договор за заем, като поради заболяване и невъзможност да извършва ежемесечно погасяване на дължимите вноски, прекъснал плащането по кредита за периода 20.03.2022 г. - 16.11.2022 г.. Сочи, че на 25.11.2022 г. внесъл 2000 лева. От месец ноември 2022 г. до месец април 2023 г. включително не бил спирал ежемесечните плащания по кредита. Внасял по 200 лева месечно, както му било оказано от банката.
Оспорва да е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.
Счита, че лихвените проценти дължими от ответника при забава на плащане на месечна вноска са в пряко противоречие с императивната разпоредба на приложимия материален закон- чл.33,ал.2 от Закона за кредитните институции. Клаузата в договора за кредит противоречала и на правните принципи и добрите нрави.
Счита, че не е възможно съдът да разгледа осъдителен иск по отношение на вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кумулативно съединен с установителен иск, с предмет вноските с настъпил падеж към същата дата.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от пълномощника си адвокат П. Г. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетият по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта EMLN17015686 от 16.05.2019 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е предоставило на ответника кредит в размер на 10000 лева, като сумата била отпусната от кредитора за срок от 96 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 179,68 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 10,41 % и годишния лихвен процент – 9,36 %, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че общата сума на плащанията на ответника е в размер на 17249,28 лева, в която е включена такса ангажимент в размер на 200 лева и застрахователна премия в размер на 2985,60 лева.
В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата дължима вноска е на 20.06.2019 г., а последната на 20.05.2027 г..
От ищцовата страна е приложен и погасителен план, в който са посочени какви суми 3 е заплатил по процесния кредит ответникът. От същия се установява, че последния е заплатил сумата в общ размер на 5749,76 лева, като последната дата, на която е посочено, че е внесъл сума е 14.02.2022 г..
Ответникът е представил разписка за извършени от него плащания по процесния кредит от дати, както следва: 24.11.2022 г. за сумата в размер на 2000 лева, 12.12.2022 г. за сумата в размер на 200 лева, 10.01.2023 г. за сумата в размер на 200 лева, 13.02.2023 г. за сумата в размер на 200 лева, 10.03.2023 г. за сумата в размер на 200 лева и от 13.04.2023 г. за сумата в размер на 200 лева, или общо сумата в размер на 3000 лева.
По делото е приложено уведомление за предсрочна изискуемост от 18.05.2022 г.
/последна покана/ с изх. № EMLN-17015686 /номерът на договора/, изходящо от кредитора и адресирано до ответника, в което е посочено какъв е размерът на задължението му, че е преустановил плащанията на 20.02.2022 г., както и че вземането е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни уведомлението да е получено от ответника.
Приложено е известие за доставяне, адресирано до ответника, в което е посочено, че последният е получил на 07.06.2022 г. пратка № R номер 8202205200030, съобщение EMLN17015686.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2040/01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3720/2022 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в размер на 7555,02 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2047,40 лева, възнаградителна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 20.05.2027 г. и сумата в размер на 507,79 лева, мораторна лихва за периода от 20.03.2022 г. до 16.11.2022 г., както разноски по делото за държавна такса в размер на 202,20 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите претнции.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искове предявени по реда на чл. чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ – иск за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника. В условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ.
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на 4 вземането.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между В. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта № EMLN-17015686 и общи условия към него. Последното не се оспорва и ответника. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ответникът е получил заемната сума. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума, която според ищеца е в размер на 7510,21 лева, представляваща дължима главница.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Разпечатката съдържа 44 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32b09f5a-117a-4010-8862-fd3c22d48800