Решение № 138 от 31.07.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 755/2026
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 31.07.2026
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- Член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 2 ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Тетевен, 31.07.**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № ****4330100755 по описа за **** година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от А. А. И., ЕГН ********** от с. Г., област Ловеч, ул. „***********“ № 13, чрез адв. П. Т. от АК – Варна, срещу „************“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров и „***************“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Ангел Маджиров с цена на иска: 3000 евро.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № *********** от 13.01.**** г. с „************“ АД, ЕИК 131576434, както и иск за прогласяване Нищожност на Договор за поръчителство от 13.01.**** г. с „***************“ ЕООД, ЕИК 202513690 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Излага се в исковата молба, че 13.01.**** г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № *********** от 13.01.**** г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3000 евро.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4 от договора „Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв./766.94 евро (1 евро = 1.95583 лева); да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „************“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус „в неизпълнение“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия 1 договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.“
Твърди се от ищцата, че във връзка с горното на 13.01.**** г., между А. И. и „***************“ ЕООД, в качеството на гарант бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***********, с който от страна на дружеството се гарантира изпълнението на задълженията на ищеца връщане на заема по сключения договор за кредит № ***********/13.01.****г. с „************“ АД.
Ищцата сочи, че в погасителния план към договора за кредит било записано, че „Забележка: Заемателят заплаща погасителни вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3. В случай че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка № 7.“
Видно от колонка 6 на погасителния план, заемополучателят дължи 10 месечни вноски за плащане към заемодателят в размер на 244,31 евро на месец или обща сума в размер на 2443,10 евро, представляваща „размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция", във връзка със сключения договор за гаранция с „***************“ ЕООД.
Твърди, че сключения договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр.с. чл. 11, т. 10 от ЗПК, вр. с. чл. 19, ал. 1 от ЗПК договорът е нищожен.
В исковата молба се сочи, че в договора за кредит било уговореното, че кредитът следва да бъде обезпечен по един от начините посочени в чл. 4. В тази връзка бил сключен и договор за гаранция, възнаграждението по който е включено в погасителния план към договора за кредит и същото е в почти идентичен размер с получена в заем сума. Ищцата счита, че независимо, че задължението за плащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция не възниква от Договора за кредит, то разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Твърди, че възнаграждението по Договора за гаранция представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по Договора за гаранция се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с предмета на Договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Също така твърди, че последното не е сторено в настоящия случай. С невключването в ГПР на възнаграждението в полза на поръчителя, представляващо разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. В конкретния случай договорът за гаранция имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Счита, че умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за кредит (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о.).
Отделно от изложеното счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.10 от ЗПК, доколкото в договорът не е посочен конкретно методът, по който е 2 изчислен ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. Посоченото поставя потребителя в затруднение, когато следва да направи преценката дали да сключи договора за кредит.
На следващо място ищцата сочи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.11 от ЗПК, доколкото в договорът не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № *********** от 13.01.**** г.., сключен между ищеца и „************“ АД, ЕИК 131576434 както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.**** г., сключен с „***************“ ЕООД, ЕИК 202513690.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „************“ АД, ЕИК 131576434, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно договора за предоставяне на потребителски кредит, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на „***************“ ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „***************“ ЕООД, ЕИК 202513690, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 13.01.**** г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Претендира сторените съдебни разноски.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № *********** от 13.01.**** г.
В открито съдебно заседание страните не се представляват.
По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответната страна, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.
Районен съд - Тетевен, ГО, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 13.01.**** г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество - „************“ АД, ЕИК 131576434, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № *********** при фиксиран лихвен процент 36,00 % и 3 годишен процент на разходите (ГПР) 42.95 %. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 3000 евро, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва или общо сумата в размер на 3516.90 евро, на 10 вноски. В чл. 4, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Съгласно посоченият член от договора ищцата и „***************” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № ***********, по силата на който „***************” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД задълженията на И., като същата следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2443.10 евро, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с дължимите вноски по договора за кредит.
Изложените факти, при които се иска прогласяването нищожност на част или целия договор, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за нищожност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за нищожност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока. По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на процесните договори за кредит и предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).