Решение № 260957 от 15.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4317/2020
- Вид
- Решение № 260957
- Подписан
- 15.02.2021
- В сила
- 15.02.2021
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4317 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 50642 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 6336/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 34 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу
И.А.Х., ЕГН **********, че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 353.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 05.04.2015 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „******, ведно със законната лихва от 05.04.2018 г. до изплащане на вземането; сумата от 33.99 лева - цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 05.04.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.04.2018 г. до изплащане на вземането; сумата от 40.60 лева - обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 28.03.2018 г.; сумата от 6.61 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 28.03.2018 г., като са отхвърлени предявените искове, както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 353.06 лева до пълния предявен размер от 489.88 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 04.04.2015 г.; искът за главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 33.99 лева до пълния предявен размер от 47.49 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 04.04.2015 г.; искът за обезщетение за забава за разликата над сумата от 40.60 лева до пълния предявен размер от 63.79 лева; искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над сумата от 6.61 лева до пълния предявен размер от 10.33 лева, и ответницата И.А.Х. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното производство и за исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Г., срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е прието, че част от всички дължими суми по обща фактура № **********/30.07.2015 г. за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. са погасени по давност. Посочва се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 33, ал. 1, са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излагат се доводи, че задължението за плащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Сумата по общата фактура за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., издадена през м.
07.2015 г., става изискуема едва на 15.09.2015 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 05.04.2018 г., с което давността е била прекъсната. С оглед изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата И.А.Х., чрез назначения ѝ особен представител адвокат А.В., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице - помагач на страната на ищеца „П.И.“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени установителните искове до посочените по - горе размери, не е обжалвано от ответницата, поради което е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от приетите писмени доказателства и експертни заключения на изготвените в хода на производството съдебно - техническа експертиза и съдебно - счетоводна експертиза, че през процесния период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, съответно ответницата е задължена за заплащането на цената на предоставените на адреса на процесния имот топлинни услуги.
Предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила спрямо ответницата в посочените по - горе части, то основанието на предявените искове е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали вземанията за посочения период са погасени по давност.
В обжалваното решение районният съд е приел, че вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 04.04.2015 г. са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност, съответно погасени по давност са и акцесорните претенции /обезщетенията за забава/ върху погасените по давност главници.
Във връзка с довода на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон, е приел, че са погасени по давност част от всички дължими по обща фактура № **********/30.07.2015 г. суми за периода м. 05.2014 г. - 30.04.2015 г., съдът намира следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /в сила от
17.07.2012 г./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски /съответно след 15.05.2015 г. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска/;
2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по - голям или по - малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
През спорния във въззивното производство период м. 05.2014 г. - 30.04.2015 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /въззивникът погрешно се позовава на ОУ/2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР и в сила от 11.08.2016 г./. Съгласно ОУ/2014 г. /чл. 33, ал. 1 и ал. 2/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Съгласно чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т. е. за месечната дължима сума) и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Според разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД
Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32b0353c-57ca-445f-a585-d7b52b5466a8