Определение № 462 от 12.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. София, 12.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002901698 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. М. и Г. Н. М., чрез процесуален представител, против Решение № 207 от 27.02.2024 г. по в. гр. д.

№ 1895/2023 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на Решение № 3791 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 7402/2021 г. на Софийски градски съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящите касатори против „Инвестбанк“ АД (универсален правоприемник на ТБ „Виктория“ ЕАД) иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД - за реално изпълнение на задължение за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36 от 14.02.2014 г. на нотариус Мария Михова - Рашкова, с рег. № 504 на НК, поето с допълнително споразумение № 3 от 28.10.2014 г. - неразделна част от договор за кредит № 1038-12/18.07.2012 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по 1 чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът да се произнесе по невъведено в процеса възражение ?“;

2. „Допустимо ли е, когато ВКС обезсили инстанционните решения на основание чл.293, ал.4 ГПК, и на основание чл.270, ал.3, изр. второ ГПК, изпрати делото за разглеждане на родовокомпетентния съд, страните да въвеждат нови фактически твърдения и да релевират нови възражения, които не са били включени в исковата молба, респективно - в отговора на исковата молба, при първоначалното разглеждане на делото ?“;

3. „Каква е (и има ли) форма за действителност на споразумението, с което банката (кредитор) и ипотекарните длъжници се уговарят за условията, при които ще бъде заличена ипотека ?“.

Излагат се доводи, че формираните от въззивния съд правни изводи по въпроси № 1 и № 3, са в противоречие с практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - решения по гр. д. № 189/2011 г. на I г. о.; по гр.д. № 4024/2021г. на I г. о.; по гр. д. № 4041/2013 г. на I г.о.; по гр. д. № 2372/2017 г. на IV г.о. и по гр. д. № 896/2012г. на III г. о.; по въпрос № 3 – решения по т. д. № 524/2020 г. на II т. о.; по т. д. № 2042/2020 г. на I т. о. и по гр. д. № 3229/2013 г. на IV г. о.

По въпрос № 2 се твърди, че отговорът по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с довода, че въззивният съд е допуснал очевидно объркване, като е приел, че формата на допълнителното споразумение към договор за банков кредит следва да се сключи във формата за едностранното съгласие за заличаване на ипотека, уредена в чл.179, ал. 1 ЗЗД, а не тази по чл.430, ал.3 ТЗ. Това, според касатора, се дължи на погрешно приложение на материални закони, довело до очевидна неправилност на постановеното решение.

Ответникът – „Инвестбанк“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за 2 допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С постановеното по делото първоинстанционно решение на Софийски градски съд „Инвестбанк“ АД е било осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заличи договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36 по предявените от Л. Н. М. и Г. Н. М. искове. Решението е постановено след като състав на ВКС с решение № 26 от 24.03.2021г., постановено по т.д. № 524/2020г., е обезсилил като процесуално недопустимо въззивното решението на СГС /поради неспазена родова подсъдност/ в частта, с която е потвърдено решение на СРС за уважаване на предявения осъдителен иск, като делото е върнато на друг състав на СГС за произнасяне като първа инстанция.

За да достигне до противоположен на първоинстанционния съд правен извод относно основателността на предявения иск, Апелативен съд – София от фактическа страна е установил следното: Въз основа на договор за банков кредит от 18.07.2012 г. „Емпорики Банк - България“ ЕАД предоставило на „Екоберг“ ЕООД овърдрафт с лимит до 500 000 щ. д. за оборотни средства и форуърни сделки; С договора страните се споразумели относно условията за ползване на кредита и издължаването му, като с чл.9, ал.1 постигнали съгласие за обезпечаване редовното и срочно издължаване на кредита, ведно с лихвите и таксите, кредитополучателят да предостави в полза на банката първа по ред договорна ипотека върху собствени имоти, представляващи ПИ с идентификатор *** с площ 7 732 кв. м. и ПИ с идентификатор *** с площ 20 кв. м.; първи по ред особен залог върху стоки (метални отпадъци), находящи се в складови помещения на залогодателя в изрично посочени бази; първи по ред особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по сметките му в банката 500 000 щ. д., както и поръчителство от страна на Л. Н. М.; По силата на допълнително споразумение № 1 към сключения договор за банков кредит, 3 подписано на 09.04.2013 г., страните се съгласили предоставеният от банката на кредитополучателя кредит - овърдрафт да бъде с лимит от 1 400 000 щ. д., като предвидили условията за ползване на увеличението на кредита, сред които надлежно вписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на банката върху имота, описан в чл.9, т.1 от договора за банков кредит, ведно с официално удостоверение от Агенцията по вписванията – гр.София, че ипотеката в полза на банката върху имотите е вписана и по отношение на тях през последните 10 години няма вписани други права на трети лица, противопоставими на банката в качеството й на ипотекарен кредитор; По делото бил представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 97 от 12.04. 2013г., с който Л. Н. М. учредил в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ***, представляващ еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, целият с площ 566 кв. м., като Г. Н. М. учредил договорна ипотека върху притежаваната от него 1/2 ид. ч. от същия УПИ; На 20.01.2014 г. било подписано допълнително споразумение № 2 към договора за банков кредит, по силата на което страните се съгласили, че банката предоставя на кредитополучателя кредит - овърдрафт с лимит до 2 200 000 евро, като било договорено, че кредитополучателят има право да ползва увеличението на кредита в размер на 790 000 евро при определени условия, а като краен срок на договора била предвидена датата 25.02.2015 г.

Констатирано е, че с допълнително споразумение № 2 от 20.01.2014 г. към процесния договор за банков кредит страните постигнали съгласие банката да предостави на кредитополучателя кредит - овърдрафт с лимит до 2 200 000 щ. д., като по силата на § 9, ал.1, т.1 от същото, кредитополучателят се задължил в срок от един месец от датата на подписване на споразумението да предостави на банката надлежно вписан нотариален акт за учредена договорна ипотека в полза на банката върху имот, описан в чл.9, ал.1, т.2 от договора за банков кредит, обезпечаваща частично вземанията на банката по кредита главница в размер на 377 000 щ. д., ведно с всички лихви и разноски;

Предвидени били и други задължения за кредитополучателя, а именно:

Съгласно § 9, ал.2 от допълнителното споразумение при неизпълнение на което и да е от условията по ал.1, кредитополучателят се задължил незабавно да намали размера на ползвания кредитен лимит до 1 823 000 щ. д. до изпълнение на всички уговорени условия, в противен случай сумата на 4 надвишението се счита за предсрочно кредитно задължение и се олихвява с наказателна лихва по чл.6, ал.4 от договора за кредит, считано от датата на неизпълнението за срока на неизпълнението; По силата на § 5 от допълнителното споразумение страните договорили промяна в чл.9, ал.1 на договора за кредит, като задължението по т.2 от посочената клауза за обезпечаване и срочно изпълнение на кредите, ведно с лихвите и таксите, кредитополучателят се задължил да предостави в полза на банката първа по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на Л. Н.

М.: УПИ IX-46, кв.9, по плана на гр. София, м. „Изток-Изток“, с административен адрес гр. София, Район „Изгрев“, ж. к. „Изток“, ул. „А. П.

Чехов“ № 3, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда; С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 36 от 14.02.2014г. за предоставения от банката допълнителен кредит ищците учредили втора по ред ипотека върху горепосочените имоти; На 28.10.2014 г. страните подписали допълнително споразумение № 3 към договора за банков кредит, като с § 1 от него постигнали съгласие в случай, че кредитополучателят изпълни кумулативно следните условия: погаси 100 000 щ. д. от лимита по т.1 от договора за кредит; учреди особен залог върху Стационарна преса за негова сметка (скрап) - балиране, на стойност 179 000 евро; увеличи размера на заложените по чл.9 от договора за кредит стоки с 300 000 евро; увеличи размера на заложените по чл.9 от договора за кредит вземания с 330 000 евро и предостави на банката удостоверение от ЦРОЗ, от което е видно, че банката е първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки, ДМА и вземания, то банката ще заличи (след заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя) ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от договора за кредит и ще прекрати договора за поръчителство по чл.9, ал.1, т.3, сключен с Л. Н. М.. Кредитополучателят освен това, се задължил в срок до 31.01.2015 г. да учреди в полза на банката договорна ипотека върху офис № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Вл.

Варненчик“ № 281, ет.2.; По делото бил представен договор за залог от 28.10.2014 г., сключен между ТБ „Виктория“ ЕАД - заложен кредитор, и „Екоберг“ ЕООД - залогодател, по силата на който залогодателят учредил в полза на заложния кредитор особен залог по реда на ЗОЗ върху стационарна преса за метал (скрап) - балиране, с посочен фабричен номер, на стойност 179 000 евро; стоки (ветални отпадъци), находящи се в складови помещения на 5 залогодателя, изрично описани в договора, на стойност не по-малко от 300 000 евро, както и на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от посочени дружества на обща стойност не по-малко от 330 000 евро; В договора било посочено, че залогът върху описаното в него имущество се учредява в полза на заложния кредитор за обезпечаване на вземанията му към залогодателя, произтичащи от договор за банков кредит № 1038-12 от 18.07.2012 г. и допълнителните споразумения към него; Видно от приложеното удостоверение от 28.04.2015 г. от ЦРОЗ, договорът за залог бил вписан на 28.10.2014 г.

Установено е, че с покана от 23.01.2015 г. „Екоберг“ ЕООД отправило искане до ТБ „Виктория“ ЕАД да се яви на 27.01.2015 г., в 11.00 ч. при нотариус Александър Александров, рег. № 316 на НК, с район на действие Варненски районен съд, за учредяване на договорна ипотека върху офис № 3, находящ се в гр. Варна, ***, ет.2. Съставен от нотариуса бил констативен протокол от 27.01.2015 г., установяващ, че ищците се явили при него заедно с документите за учредяване на договорна ипотека върху горепосочения офис, но представител на ТБ „Виктория“ ЕАД не се явил. С молба от 09.01.2015г., „Екоберг“ ЕООД е отправило искане до ТБ „Виктория“ ЕАД да бъде уведомен за срока, в който банката ще изпълни задължението си да заличи учредените ипотеки по нотариален акт № 36 от 14.02.2014г., както и условията на фактическото извършване поради изпълнение на § 1 от допълнително споразумение № 3 от 28.10.2014 г. към договор за банков кредит № 1038-12/2012 г. След справка в имотния регистър дружеството установило, че задължението на банката да заличи вещните тежести върху имота, находящ се в гр. София, ***, е частично изпълнено. По делото била представена молба - съгласие за заличаване на договорна ипотека с нотариална заверка на подписите от 29.10.2014 г. с искане за заличаване вписването на договорна ипотека, учредена в полза на банката с нотариален акт № 97, том I, рег. № 2352, дело № 71/2013 г.