Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 11.07.2022, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 65/2022
Вид
Решение № 132
Подписан
11.07.2022
В сила
30.07.2022
Състав
Цветан Христов Петков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ботевград, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря И.С.Т като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20221810200065 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. В. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., жк.”***” №** ап.7, чрез упълномощения от него адв.Ж.Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началника на РУ – гр.П., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.** ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание адв.Н. поддържа жалбата и претендират заплащане на разноски на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Въззивната страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №**/***/***г.; заповед № ***/***г.; картон на НП №***/***г.;справка за нарушител/водач; НП № ***/**/***г.; АУАН № **/***/***г.; декларация от Д. В. Б.; протокол за ПТП № ******г. - заверени копия, заверено копие на удостоверение „EYPATEK“ООД и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите ХР. Т. Т. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – П. , К. В. СТ. и Н.

ИВ. ОВЧ., се установява следната фактическа обстановка:

На ***г. около 00.40ч. св. ХР. Т. Т. - полицейски служител при РУ – П. бил на работа и посетил участъка на път ІІІ-3009 в района на 3.450км. в землището на гр.П., като повода за това бил получен сигнал за възникнало ПТП между лек автомобил и животно – крава. При пристигането си на място разговарял с намиращите се на мястото свидетели – очевидци К. В. СТ. и Н.

ИВ. ОВЧ., при което установил, че Д. В. Б. управлявал, при движението си по пътя към гр.Етрополе с л.а „Шкода Кодиак“ с рег.№***, е ударил намиращата се на платното за движение, оставена без надзор крава. Тогава св.Т., в присъствието на свидетелите С. и О. съставил на Б. АУАН №**/***/***г за това, че на ***г. в община П. на път ІІІ-3009 в района на 3.450км, управлява л.а. „Шкода Кодиак“ с рег.№***, като се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, вследствие на което губи контрол над автомобила и блъска домашно животно – крава, с което реализира ПТП. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.** ал.2 от ЗДвП. Б. подписал съставения АУАН, и получил препис от същия. Св. Т. съставил и протокол за ПТрП, в който изготвил и съответна схема. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г., от Началника РУ - П..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Т., С. и О., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът кредитира изцяло показанията, дадени от Т., С. и О., като намира, че същите са логични, подробни и непротиворечиви както вътрешно така и помежду си. От показанията на двамата свидетели е видно, че те не са очевидци на твърдяното нарушение, както и че не са установили такива.

2

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, счита, че при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, непреодолими в съдебното производство, доколкото съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП противоречат на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН не са описани в достатъчна конкретика обстоятелствата, при които е извършено самото деяние, за да се приеме, че въобще е налице нарушение на задължението на чл.** ал.2 от ЗДвП и осъществилият се удар и повреди по двата автомобила са резултат на управление на МПС с несъобразена скорост от страна на Й.. Настоящия съдебен състав счита, че с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.** ал.2 от ЗДвП и спецификата на конкретното задължение за водачите на МПС, установено с нея, за да се установи, че това задължение е нарушено, законодателят е придал по-голяма тежест на обективните елементи на деянието и обстоятелствата при извършването му - какви са конкретните пътни условия, самият механизъм на удара - местоположение на автомобилите, участници в ПТрП, с цел преценка както на необходимата скорост, за да се приеме същата за съобразена или несъобразена с конкретните условия, така и с цел да се прецени дали препятствието е "предвидимо" или не в конкретната ситуация, дали евентуалното ПТП е поради несъобразена скорост или поради случайно събитие и т. н. Нищо от това не е описано в необходими подробности в АУАН и НП- нито са посочени конкретните пътни условия - не е описано местоположението на двете МПС на платното за движение по време на възникналото ПТрП, механизма на удара и т. н.

Съгласно разпоредбата на чл.** ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да 3 бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. ** ал. 2 от ЗДвП фактори).

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като обстоятелствата, при които нарушението е извършено е сред основните елементи от императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на адв.Ж.М. Н. - Т. от САК с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“***“ №** ет.1 се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 4 пр.2 от Закона за адвокатурата.

Писмено от въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил адвокатско възнаграждение с адв.Ж.М. Н. - Т. от САК по чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.38, ал.1, т.3 пр.2 което в случая следва да е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на адв.Ж.М. Н. - Т. от САК с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“***“ №** ет.1 разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 65/2022г. пред Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г, издадено от Началника на РУ – гр.П. упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР против Д. В. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., жк.”***” №** ап.7, като незаконосъбразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на адв.Ж.М. Н. - Т. от САК с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“***“ №** ет.1 разноски в размер на 300,00 лв. /т р и с т а лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 65/2022г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5

6