Решение № 437 от 12.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Нина Стойчева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502276 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Лено“ АД срещу решение № 2018/21.04.2023г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 9821/22г. в частта, в която са уважени искове по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдът подробно е обсъдил изложеното в исковата молба, аргументите и доводите на ищеца. Съдът е превишил правомощията си като е вменил в негова вина неполагането на дължимата грижа за сключване на имуществена застраховка за имота. Не е ясно от какви доказателства следва този извод.

Подобно твърдение не е излагано от ищеца, а фактът дали е сключена или не застраховка не е бил спорен. В случай, че този факт е бил от значение, то е трябвало съдът да даде указания в доклада по делото. Това представлява нарушение на принципа за служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК.

Липсват ясни мотиви, защо е приета за нищожна клаузата на чл.2.4, б. „е“, подточка „ii“ от договора за кредита. В решението е акцентирано върху размера на договорната лихва и е прието, че той е „неимоверно висок“, 1 поради което таксата е нищожна. Клаузата за договорната лихва не е предмет на делото. Липсата на мотиви и наличието на противоречие между мотиви и диспозитив правят решението необосновано. Неправилно съдът е приел, че клаузите на чл.2.3, б. „ с“, чл.2.4, б. „е“, т.ii, чл.4.4, б. „h“, чл.4.1, б. „к“ и чл.4.4, б. „е“ от договора за бизнес кредит са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи за валидността им.

Затова жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор С. Т. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.26, ал.1, пр.3 и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът С. Т. твърди, че на 06.11.2020г. като едноличен търговец и заемополучател е сключила с ответника „Лено“АД, заемодател, договор за заем бизнес кредит № 6830 за 120 000евро. Поела е задължението да върне заетата сума. Като обезпечение на задължението е била сключена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на солидарния длъжник С. Т.. На 14.12.2021г. е издадено удостоверение от ответника, в което е посочен размерът на дълга-175 656, 26 евро. В него е допусната техническа грешка. На 16.12.2021г. е сключен договор за банков кредит между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД. На 21.12.2021г. е сключен договор за откриване на специална сметка между С. Т. като наредител, „Лено“ АД като бенефициент и „ПИБ“ АД. В него е уговорено, че всички такси са за сметка на ищеца. Ищецът твърди, че следните клаузи от договора за бизнес кредит от 06.11.2020г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави: чл.2.3, /с/, чл.2.4, б. /е//ii/, чл.4.4, /h/, чл.4.4, /к/, чл.4.4, /е/ и чл.4.4, /i/. В исковата молба са изложени подробни доводи относно нищожността им.

Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника нищожността на горните клаузи и да го осъди да й заплати общо сумата от 33 458, 80 евро, посочена конкретно за всяка отделна клауза. Претендира 2 разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът „Лено“ АД не оспорва, че между него и ЕТ „ С. енд Ко- С. Т.“ е сключен договор за заем № 6830/06.11.2020г. Изпълнил е задължението да предостави на заемодателя 120 000евро. Не оспорва, че е сключен договор за ЕСКРОУ сметка във връзка с депозирано искане от ищеца за предсрочно погасяване на кредита. Не оспорва, че той е погасен на 28.02.2022г. На длъжника е начислена неустойка от 6000 евро поради това, че заемателят не е погасил заема на посочената от него дата. Ищецът е в забава и на плащането на вноска № 10, дължима до 06.11.2021г. Начислена е неустойка за забава в размер на 9 354 евро за периода от 14.12.2021г. до 14.01.2022г. Счита исковете за нищожност на клаузи от договора за бизнес кредит за неоснователни като счита, че те са валидни и не противоречат на добрите нрави. Счита, че по отношение на договора за бизнес кредит се прилага ТЗ.

Не се спори, че на 06.11.2020г. между „Лено“ АД като заемодател и ЕТ „ С. енд Ко- С. Т.“ като заемател е сключен договор за бизнес кредит Клиентски № 6830 за сумата от 120 000евро. Солидарен длъжник по него е С. Т.. Неразделна част от договора е Погасителен план.

Не е спорно, че като обезпечение на вземането е сключен договор за учредяване на договорна ипотека с нот. акт № 155/06.11.2020г.

Безспорно е, че между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за заем на 16.12.2021г. за 210 000 евро, от които 175 656, 26 евро за погасяване на кредита по договора за бизнес кредит от 06.11.2020г.

Не се спори, че на 21.12.2022г. между ищеца, ответника и „ПИБ“ АД е сключен договор за откриване на специална сметка, по която титуляр е бенефициента „Лено“АД и по която да се извърши погасяване на кредита по договора от 06.11.2020г. Не е спорно обстоятелството, че кредитът по договора от 16.12.2021г. е преведен на кредитопулучателя на 28.01.2022г.

Кредитът по договора от 06.11.2020г. е погасен на 28.02.2022г.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи, че на 11.11.2020г. ответникът е предоставил на ищеца кредитът по договора от 06.11.2020г. С искане от 13.10.2021г. и от 3

08.11.2021г. ищецът е заявил предсрочно погасяване на кредита. С Анекс 1 и 2 към договора за откриване на специална сметка, се уговаря нов срок за превеждане на сумата по специалната сметка, съответно на 21.02.2022г. и 28.02.2022г. Представено е платежно нареждане от 28.02.2022г., с което е преведена сумата от 175 643, 49 евро и кредитът по договора за бизнес кредит от 06.11.2020г. е изцяло погасен.

При така събраните доказателства СГС е приел за нищожни клаузите на чл.2.4/с/, чл.2.4/е//ii/, чл.4.4/h/, чл.4.1/к/ и чл.4.4/е/ като е отхвърли иска за признаване на нищожна на клаузата на чл.4.4/i/ и е отхвърлил иска по чл.55, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД за сумата от 3500лв. В тази част решението е влязло в сила.

Уважил е останалите искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.26, ал.1, пр. 3 и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

С исковата молба ищецът претендира нищожност на клаузи за неустойка/такси от договора за бизнес кредит от 06.11.2020г. като противоречащи на добрите нрави. Те могат да се определят като неписани правила и принципи, които не са установени в нормативен акт, но чието спазване е обезпечено със създаването на други разпоредби. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. За спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Съдържанието на 4 договора не може да противоречи на повелителните разпоредби на закона и в равна степен на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки на основание чл.288 от ТЗ.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна и от принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. / ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС/.

Неустойката се дължи само ако е уговорена в договора между страните. При преценка дали една клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави съдът следва да изхожда от действителната обща воля на страните. Като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора , обичаите в практиката и добросъвестността – чл.20а от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.2.2 /с/ от договора за бизнес кредит от 06.11.2020г.

Тази клауза е част от раздел „Лихва. Неустойка за забава“-чл.2.3 Според чл.2.3 /b/ лихвата се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема за периода от деня, следващ датата на получаване на заема до датата на пълното изплащане на главницата. В чл.2.3/с/ е уговорена мораторна неустойка в случай на неизпълнение, на което и да е задължения от договора на падежа в размер на 0, 27% върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължи суми за главница, лихва и неустойка и други такси и разноски по договора. Тълкувани двете клаузи във връзка една с друга показва, че при неизпълнение се дължи мораторна неустойка /наказателна лихва/ върху непогасената част от заема, включващо главница, лихви, неустойки и други уговорени такси. Но е предвидено и заплащане на лихва от заемополучателя върху неизплатената главница. Т.е. за едно и също задължение се дължи лихва и неустойка за забава. С тази клауза е предвидено, начисляване на неустойка за забава върху целия размер на редовната главница, т.е. на тази част от нея, чиято 5 изискуемост не е настъпила, а не са върху съответното непогасено плащане, което е станало изискуемо, но е просрочено./ Р № 50011/26.09.2022г. по т.д.

№ 1964/20г., ВКС, I т.о./. При преценка на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението се установява, че начина на изчисляване на мораторната неустойка води до размер значително надвишаващ предвидимите вреди от забавата. Поради това тя излиза звън присъщите и функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Затова и клаузата на чл.2.3 /с/ е нищожна като противоречаща на добрите нрави още към момента на сключване на договора. Тя създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.

По иска за нищожност на чл.2.4/е//ii/ от договора за бизнес кредит от 06.11.2020г.

Тази клауза признава правото на длъжника да погаси заема предсрочно, но затова дължи такса от 8,5% от всички вноски, които би дължал според погасителния план, ако заемът не бе изцяло и частично погасен предсрочно.

В случая срокът е уговорен в полза на заемополучателя, поради което той може да упражни това свое потестативно право. Но от друга страна въведената такса при предсрочно погасяване има възпиращо действие спрямо това право.

Въведената такса/неустойка води до необосновано обогатяване на кредитора, защото заедно с издължаване на непогасената част от кредита, той ще получи и още една парична престация, която санкционира длъжника за това, че изпълнява задължението си. Уговорената такса, имаща характер на неустойка, противоречи на обезпечителната й функция, както и на принципа на справедливостта. Това, че договорът е сключен между търговци не означава, че могат да се уговарят явно несправедливи задължения, водещи до неоснователно обогатяване на кредитора./ Опр. № 557/ 11.03.2024г. по т.д. № 720/23г., ВКС, II т.о/ Тази клауза от договора за бизнес кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави.