Решение № 5099 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5099 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100513739 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 302015/26.10.2023 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство А. Г. Р., чрез адв. В. Т., срещу Решение № 15745/01.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3171/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, в частта му, в която съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу А. Г. Р. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Г. Р. дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД следните суми, а именно: сумата от 1261,46 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, чл. **** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 153,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2022 г., както и сумата от 14,05 лв., представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д.

№ 35521 по описа на СРС за 2022 г. С решението съобразно изхода на спора ответникът А. Г. Р. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация – София“ ЕАД разноски в заповедното и исковото производство в общ размер от 240,12 1 лв., а в полза на СРС разноски за СТЕ и ССЕ в размер на 400,00 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановения от Софийски районен съд съдебен акт в обжалваната му част. Оспорва се, че ответникът е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото не са представени доказателства, че същият е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Посочва се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът следва да отговаря в качеството му на наследник по закон в определената от съда наследствена квота. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба вх. № 345975/01.12.2023г. от „Топлофикация – София“ ЕАД, чрез юрк.

Д.К., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решение № 15745/01.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3171/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу А. Г. Р. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149, вр. чл.. 150 и чл. 153 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки:

2 съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, за порочност на първоинстанционния съдебен акт, се отнасят именно до установяване наличието на горепосочената първа предпоставка за основателност на исковите претенции досежно ответника А. Г. Р.. Въззивният съд намира изложените от въззивника оплаквания в тази връзка за неоснователни поради следните съображения:

В хода на първоинстанционното производство са събрани редица писмени доказателства досежно основателността на предявените срещу ответника искови претенции, от които се установява следното:

Съгласно представен препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 185, дело № 314/1936 г. на 25.02.1936 г. И. Г. Г. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****.

3

По делото е представена и справка за декларирани данни, издадена от СО, дирекция „Местни данъци и такси“, район „Оборище“, от която е видно че имотът е бил деклариран от Г. И. Г. пред данъчната администрация през 1998 г.

С исковата молба е представена и молба-декларация от 27.12.2000 г., подадена от Г. И. Г. и адресирана до ищеца, с която се прави искане на името на лицето да бъде открита партида по отношение на процесния топлоснабден имот. Като основание на правата си молителят е посочил нотариален акт от 1936 г. и удостоверение за наследници от 1992 г. Видно от представените фактури, топлофикационното дружество е открило партида на името на Г. Г. по отношение на процесния топлоснабден имот.

Пред Софийски районен съд е представено Удостоверение за наследници на Й.Ц.Г. изх. № РОБ23-УГ51-2474/29.05.2023 г., съгласно което същата е починала на 28.06.1990 г., като е оставила за свои наследници по закон Г. И. Г. – син.

От удостоверение за наследници на Г. И. Г. изх. № РОБ23-УГ512474/29.05.2023 г. е видно, че същият е починал на 30.10.2012 г. и е оставил за свои законни наследници П.Т.Г. – съпруга (починала на 10.01.2016 г.), А. Г. Р. – син и И.В.Й. – дъщеря.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в процесния случай от съвкупния анализ на представените писмени доказателства следва, че между ищеца и Г. И. Г. е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди досежно процесния имот. От него следва, че Г. Г. е придобил качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, поради което същият (или в процесния случай неговите наследници) дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството децата и преживялата съпруга наследяват по равни части от наследството на починалия си наследодател. Съобразно посоченото правило и доколкото ищецът не е подал въззивна жалба, с която да оспори определените от първоинстанционния съд наследствени квоти следва извода, че А. Г. Р. отговаря за 1/3 част от задълженията на наследодателя си.

В хода на първоинстанционното производство, както и по същество с депозираната въззивната жалба горепосоченото обстоятелство не се оспорва.

Неоснователни се явяват и направените от въззивника оплаквания относно основателността на предявения иск за главница за извършена услуга за дялово разпределение по отношение на процесния имот. Същите не кореспондират с представените от ищеца и третото лице-помагач пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както и с приетото без възражения от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. В същото вещото лице е посочило, че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД правилно, съобразно 4 нормативните изисквания на действащата през процесния период нормативна база.

Оплаквания относно количеството и стойността на потребената топлинна енергия в имота, както и относно приложението на института на погасителната давност от районния съд не са въведени от въззивника, поради което и настоящият въззивен съд не дължи мотиви в тази насока.

По отношение на наведените във въззивната жалба оплаквания за неоснователност на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

През процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

В ал. 3 на чл. 32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.