Решение № 131 от 29.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Кърджали, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200428 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № 26- 1947- 000215/ 17.06.2026г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 255,65 евро/ 500,01лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР на Н. Д. М. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 09.03.2026г. в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Н. М., който счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Настоява, че то противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка. Намира, че за прекратяването на задължителната застраховка и регистрацията на автомобила собственикът му следвало да бъде нарочно уведомен, което в настоящия случай не било сторено. Оттам и нямало как собственика на автомобила да уведоми всяко трето лице при предоставяне на автомобила за управление, поради което оставал и недоказан субективният елемент от състава на административното нарушение. Настоява, че няма 1 никаква вина, тъй като не е знаел за прекратената служебна регистрация на автомобила. Твърди, че административният орган не е изяснил всички факти от значение за случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, както и да му се присъдят направените по делото разноски. За съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда отмени наказателното постановление и да им присъди направените по делото разноски по подробни съображения изложени в жалбата.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като счита подадената жалба за неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 09.03.2026г. свидетелят И. К. бил на работа като полицай в Районно управление- Кърджали, и изпълнявайки служебните си задълженията този ден в гр.Кърджали спрял за проверка лек автомобил „****“ с рег.№ **** с водач жалбоподателя Н. М.. При проверката след справка с таблет установил, че спреният автомобил е с прекратена регистрация въпреки наличието на регистрационни табели на определените за това места, тъй като нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По този повод срещу жалбоподателя Н. М. същия ден на место бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На 10.03.2026г. била издадена мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по този акт било прекратено. След това на 15.04.2026г. прокурор в Районна прокуратураКърджали издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно 2 производство и препис от него е изпратен на административно наказващ орган за преценка за налагане на административно наказание. По този повод на 17.06.2026г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 255,65 евро/ 500,01лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и отнемане на 10 точки за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

От писменото доказателство Справка в централна база КАТ се установява, че спреният за проверка лек автомобил е собственост на Е.Ю.А., който собственик е различен от жалбоподателя Н. Д. М.. По делото са налице данни да е прекратената регистрация на лекия автомобил „****“ с рег.№ **** от датата 04.11.2026г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, но пък липсват каквито и да било доказателства за това да е уведомен собственика на посоченото МПС.

Тази безспорна фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетеля И. К.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1947-000121/ 09.03.2026г., Справка в централна база КАТ, Постановление на РП- Кърджали за прекратяване на досъдебно производство, както и другите приети по делото писмени доказателства. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно си кореспондират, поради което бяха кредитирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и за това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Н. Д. М. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500лв. водач, който управлява моторно 3 превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 09.03.2026г. в гр.Кърджали жалбоподателят Н. М. е управлявал лек автомобил марка „****“ с рег.№ **** след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като е налице действие от страна на жалбоподателя изразяващо се в управление на МПС, което управление нарушава установения ред на държавно управление, тъй като лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред към датата на деянието поради дерегистрацията му. Но от субективна страна това нарушение трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Н. М. е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 04.11.2025г. Поради това водачът М., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или 4 допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Вярно е, че е налице законодателна промяна от 07.09.2025г. в текста на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който вече не задължава да се уведомява собственикът на превозното средство за прекратяване на регистрацията му, но това не влияе на извода на съда за липса на знание от страна на водача, че управлява автомобил, който е дерегистриран по законов ред. Освен това е налице и задължителна за съдилищата съдебна практика съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната обективирана в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.

№ 3/ 2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, какъвто е и настоящия случай. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в производството пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на 5 делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС, но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като същото не се явява прекомерно, а напротив то е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, и то не надвишава минимално предвидения размер, поради което и не следва да бъде намаляван.