Решение № 37 от 04.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Плевен, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. П. в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600896 по описа за 2024 година

С присъда № 134/14.ХI.2024 г. постановена по НОХД № 952/2024 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимият П. Д. Б. за виновен в това, че на 2.IX.2023 г. в гр. Тръстеник, област Плевен се заканил с убийство на И. П.

П. от същия град, изразяващо се в действия – размахвал нож, насочил и се прицелил в него с ловна пушка, като това заканване възбудило у И. П. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал. III във връзка с ал. I, във връзка с чл. 54, ал. I от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл. 66, ал. I от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3годишен изпитателен срок.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият П. Д. Б. за виновен в това, че на 2.IX.2023 г. в гр. Тръстеник, област Плевен се заканил с убийство на П. М. П. от същия град, изразяващо се в действия – размахвал нож, насочил и се прицелил в него с ловна пушка, като това заканване възбудило у П. М. П.

1 основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал. III във връзка с ал. I, във връзка с чл. 54, ал. I от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл. 66, ал. I от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3годишен изпитателен срок.

На основание чл. 23, ал. I от НК съдът е определил едно общо найтежко наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок.

Недоволен от така постановената присъдата е останала подсъдимият, който в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител. В депозираната бланкетна въззивна жалба са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за вината на въззивната жалбоподател не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ. Според изложеното в жалбата подсъдимият е невинен и са налице данни, установяващи по категоричен начин, че не е извършител на деянието, за което е предадена на съд.

Предвид на изложеното Б. моли въззивния съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да го оправдае по повдигнатото й обвинение по чл. 144, ал. III във връзка с ал. I от НК.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима, но по своята същност неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на 2 доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници, които не са тълкувани превратно. Районният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Правилно и в съответствие с принципите за устност, непосредственост и публичност е проведено обстойно съдебно следствие от страна на решаващия съд.

В обстоятелствената част на присъдата първоинстанционният съд е отговорил подробно на възражението на защитата във връзка с обстоятелството твърдяно от подсъдимия в неговите обяснения, че се е разминал с камиона управляван от П. П. и че не вадил нож и не се прицелвал с ловна пушка в пострадалите. Твърдяното от страна на Б. не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства и противоречи на показанията на свидетелите И. П. и П. П..

Ако версията на подсъдимият, изводима от обясненията му, че той не е извършил деянието е подкрепена от събраните доказателства, тя би могла да разколебае обвинението, но в случая, това не е така. Изяснено е по категоричен и безспорен начин от неоспорените показания на свидетелите И.

П. и П. П. дадени по време на съдебното производство и тези прочетени на основание чл. 284, ал. IV от НПК. Защитната теза на подсъдимия в хода на съдебното производство не е била подкрепена нито с преки, нито с многобройни косвени доказателства. В подкрепа на извода на районния съд относно виновността на въззивния жалбоподател са и заключенията на двете съдебно-психиатрични и на съдебно-писхологическа експертизи, Неоснователно е и оплакването на защитата, че пострадалите са се оплакали в полицията едва след 2 дни, тъй като са отработили някаква схема, по която да изложат фактите, касаещи установената фактическа обстановка. В 3 хода на съдебното производство е установено, макар и само от показанията на двамата пострадали, че в деня на извършване на деянието е имало технически проблем с мобилните мрежи. Доказателства за обратното няма. Твърдението на защитата, че двамата пострадали не са се почувствали заплашени е неоснователно. Напротив, изпитаното от пострадалите неприятно емоционално изживяване и тяхното притеснение са обективирани чрез сигнализирането на полицейските органи. Едва ли биха сигнализирали органите на полицията, макар и 2 дни по-късно за станалото, ако действията извършени от страна на подсъдимия спрямо тях не са били предизвикали основателен страх. Следва да се отбележи, че е неоснователно и недоказано е твърдяното от Б., че сигналът срещу него е бил подаден, тъй като пострадалите са били загубили пари, вследствие на неизвършени земеделски услуги. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока. Налице са само голословни твърдения от страна на подсъдимия не подкрепени с убедителни доказателства.

В рамките на установените факти законът е приложен правилно.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.

Изложените във въззивната жалба възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи авторството на деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на първоинстанционния съд защо не се приема тезата изложена от страна на защитата по време на съдебното следствие, че въззивният жалбоподател не е извършил деянието, за което е предаден на съд.

При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на 4 деянието извършено от страна на подсъдимия. Аргументирал се защо дава вяра на показанията на свидетелите И. П. и П. П. дадени по време на съдебното производство и тези прочетени на основание чл. 284, ал. IV от НПК. както и защо частично кредитира и взима под внимание обясненията на подсъдимия. По отношение на фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за наличието на доказателства за извършване от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 144, ал. ІІІ от НК. Налице са данни, установяващи по категоричен и безспорен начин наличието на основните признаци на деянието, за което подсъдимия е предаден на съд.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 134/14.ХI.2024 г. постановена по НОХД № 952/2024 г. на Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5