Определение № 1424 от 23.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. София, 23.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Анжелина Христова

Красимир Машев като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002902263 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от ищците „Ритъм-4-ТБ“ ООД и „Видахим“ АД против решение №334 от 12.06.2025 г., поправено с решение №493 от 17.09.2025 г., постановено по в.т.д. №850/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №260377 от 21.06.2024 г., постановено по гр.д. №15876/2019 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Ритъм-4-ТБ“ ООД при условията на чл.134, ал.1 ЗЗД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на „Национална електрическа компания“ ЕАД да плати на „Видахим“ АД сумата 12 287 248.83 лева, частичен иск от сумата от 17 694 600 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда пропусната полза от неизкупена от ответника електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за периода от 01.07.2015 г. - 30.06.2016 г. по цена, определена от КЕВР с решение №Ц-10/01.07.2017 г. и сумата 21 044 491.33 лева, частичен иск от 30 305 714.60 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми.

Касаторът “Видахим” АД моли да бъде отменено въззивното решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.2, чл.6, чл.12, чл.235, ал.2 и ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК/, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че производството пред СГС е образувано по обективно евентуално 1 съединени искове: 1/ на договорно основание - чл.79, ал.1, предложение второ и чл.86 от ЗЗД и 2/ на деликтно основание - чл.49 ЗЗД. Исковете предявени на договорно основание са отделени за самостоятелно разглеждане в отделно производството /гр.д. №10123/2023 г. по описа на СГС/, приключило с влязло в сила решение от 27.06.2022 г. Претенциите са отхвърлени изцяло, като е прието, че договорът е изпълнен, т.е. отречено е правото да се търсят процесните суми от „НЕК“ ЕАД на договорно основание. Касаторът счита, че въпреки спирането на настоящото дело поради наличието на преюдициален спор между страните /по исковете за плащане на процесните суми на договорно основание/, въззивният съд е допуснал нарушение на чл.298 и чл.297 ГПК, като не е съобразил СПН на влязлото в сила решение и е достигнал до неправилен извод, че исковете по чл.49 ЗЗД са неоснователни, тъй като е възникнала договорна отговорност, която изключва деликтната.

Твърди, че съдът, приемайки че процесните суми се дължат на договорно основание, а не на деликтно, освен че е игнорирал СПН, се е произнесъл без надлежно въведено от ответника възражение за наличие на договорно основание на исковите претенции. Счита, че в нарушение на процесуалните правила въззивният състав не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи и възражения.

Касаторът поддържа, че задължението на „НЕК“ ЕАД по чл.162 ЗЕ произтича от закона, поради което „НЕК“ ЕАД и съответния производител, в случая “Видахим” АД, са обвързани независимо дали са сключили помежду си нарочен договор по чл.93а ЗЕ, вр. чл.97 ЗЕ, вр. чл.92 ЗЕ за изкупуване, или не са подписали такъв договор, като основните им задължения - за производство и изкупуване на електрическа енергия и заплащане на подлежащите на регулиране цени на енергията са нормативно установени. Твърди, че от представените доказателства безспорно се установяват както размерът на причинените вреди на “Видахим” АД от неизпълнение на задължението на „НЕК“ ЕАД по чл.162 ЗЕ и на Решението на КЕВР - да изкупи произведена от ищцовото дружество електрическа енергия в количества и по цени, определени в Решението на КЕВР, така и липсата на необходимото съдействие от страна на „НЕК“ ЕАД за тяхното производство. Излага доводи, че няма нито правна, нито икономическа логика “Видахим” АД да продава произвежданата от него електрическа енергия на свободния пазар или да я доставя на балансиращия такъв; че в ЗЕ и цитираните подзаконови нормативни актове няма забрана или ограничение КЕВР с решение да определи нова квота за производство и нова цена, включително и за минал период; че регистрацията на произведената електроенергия от високо ефективно комбинирано производство на електрическа енергия със сертификат за произход от КЕВР може да се осъществи от “Видахим” АД само и единствено след като тази електроенергия е била произведена и изкупена от „НЕК“ ЕАД /процесът по сертифициране на енергията е последващ на нейното производство, тъй като само след производството може да се определи дали същата е от високо ефективно производство или не/; че „НЕК“ 2

ЕАД е компенсирано по реда на ЗЕ за количествата електрическа енергия които е следвало да изкупи по процесното Решение № Ц-10/01.07.217 г., като същите са включени в определената му цена за енергия като обществен доставчик за периода 2017 г. - 2018 г. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1/ Имат ли за предмет обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение от 27.06.2022г. на СГС по гр.д. №10123/2023 г. на СГС преюдициалните факти по този спор, които са идентични с преюдициалните факти и по настоящото дело? и 2/ Допустимо ли е преюдициален въпрос по настоящото дело да бъде разрешен в противоречие с вече приетото по този въпрос с влязло в сила решение, постановено между същите страни и при същите обстоятелства, на които се основават исковете по двете дела?“ – с твърдения за противоречие с: ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №8/07.05.2014 г. по тълк.д. №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 181/09.07.2014 г. по гр.д.

№1625/2014 г. на І г.о. на ВКС и решение № 55/22.02.2012 г. по гр.д.

№812/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №122/23.10.2018 г. по гр.д.

№4824/2017 г. на ІІ г.о. на ВКС и др., както и с практиката на СЕС, а именно решение по дело С-456/11, по дело С-442/03, по дело С-471-03 и по дело С221/10.; „3/ Следа ли по конкретното дело да се приеме, че е налице договорно неизпълнение на ответника, което изключва възникването на субективно право на обезщетение за ищеца, произтичащо от непозволено увреждане, когато сключеният между страните договор /Договор за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от високо ефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 28.08.2015/ не предвижда възникване на задължение, което да не е изпълнено от ответника?“ - с твърдение за противоречие с ТР №54/1986 г. на ОСГК на ВКС, решение №547/31.10.2010 г. по гр.д. №1025/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение №188/15.06.2012 г. по гр.д. №1122/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС.; „4/ Има ли силата на закон сключеният между страните /“Видахим“ АД и „НЕК“ ЕАД/ Договор №Ц-15-ИЕ-2208022 за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от високо ефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 25.08.2015 г.?“ – с твърдение за противоречие с решение №113/24.04.2025 г. по т.д. №725/2024 г. на І т.о. на ВКС, решение №50080/26.10.2022 г. по т.д. №704/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №214/24.07.2025 г. по т.д. №1883/2023 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №145/10.05.2016 г. по гр.д. №46/2016 г. на ІV г.о. на ВКС.; „5/ Може ли да настъпи автоматична промяна в съдържанието на договорното правоотношение, произтичащо Договора за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 25.08.2015 г. след отмяната на Решение 3

№Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР? и 6/ Може ли да настъпи промяна в съдържанието на договорното правоотношение, след като е изтекъл срокът, за който същото е уговорено?“ - с твърдение, че по тези два въпроса е налице противоречие с решение №66/08.06.2017 г. по гр.д. №53664/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №110/21.07.2016 г. по т.д. №1226/2015 г. на І т.о. на ВКС, решение №120/29.11.2019 г. по т.д. №3163/2018 г. на І т.о. на ВКС и решение №52/29.07.2019 г. по т.д. №1263/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС.; „7/ Материалният въпрос относно естеството на правоотношението по изкупуване на електрическа енергия, възникващо на основание чл. 162 от Закона за енергетиката, каквото е правоотношението, възникнало между „Видахим" АД и обществения доставчик - „НЕК“ ЕАД и 8/ Въпросът относно действието на влязлото в сила решение на административния съд по отмяна на индивидуален административен акт (който е елемент от фактическия състав на договора), в частност, може ли тази отмяна да внесе автоматична промяна в съдържанието на съществуващо между страните по договора правоотношение“ - с доводи, че тези два въпроса са от значение за точното прилага на закона и за развитието на правото; „9/ Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните?“ – с твърдение за противоречие с решение №34 от 29.01.2025 г. по т.д. №43/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. по чл.290 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

„Ритъм-4-ТБ“ ООД поддържа, че са налице сочените от касатора „Видахим" АД основанията за допускане на касационно обжалване на решението.

Ответникът по жалбата „Национална електрическа компания“ ЕАД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по подробни съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправните норми.

Касаторът "РИТЪМ-4-ТБ" ООД моли да бъде отменено въззивното решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.2, чл.6, чл.12, чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК/ и необоснованост. Твърди, че въззивният състав не е обсъдил нито едно от възраженията му във въззивната жалба, съответно тези на “Видахим” АД; че не е взел предвид и влязлото в сила Решение от 27.06.2022 г., постановено по гр.д. №10123/2023 г. на СГС и установеното със СПН, че „НЕК“ ЕАД не дължи процесните суми на договорно основание. Излага аргументи, идентични с изложените в касационната жалба от „Видахим“ АД относно нарушението на чл.297 и чл.298 ГПК, поради несъобразяване с влязлото в сила решение на СГС.

Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на „НЕК“ ЕАД, тъй като "Видахим" АД в процесния ценови 4 период 01.07.2015 г. -3 0.06.2016 г. е претърпял вреди – пропуснати ползи в резултат на виновно, противоправно поведение на „НЕК“ ЕАД, които са доказани със сигурност. Касаторът счита, че от доказателствата се установява, че претендираните вреди се дължат единствено и само на деликта, осъществен от „НЕК“ ЕАД, обективиран в отказа му, съдържащ се в Писмо изх. № 91-11057/08.08.2017 г., като „Видахим“ АД е било в готовност да произведе процесната електроенергия. Подчертава, че към този момент не са съществували регулаторни или законови пречки за изпълнение на Решение №Ц-10/01.07.217 г. Поддържа, че Решение Ц-10 следва да се прилага директно, тъй като съгласно чл.162 ЗЕ преди измененията му от 2016 г.

(обн.ДВ,бр. 47/21.06.2016 г.) е без значение дали между процесните страни е бил сключен договор или не, като законът безусловно задължава НЕК да изкупи от „Видахим“ АД цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ, до размера на количествата, определени с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите. Излага подробни доводи, че без съдействието на „НЕК“ ЕАД ищецът „Видахим“ АД няма как да произведе електрическа и/или топлинна енергия в съответствие с изискванията и параметрите на Решение №Ц-10, т.е. без да има регистриран график за производство от "НЕК" ЕАД, потвърден от ЕСО. Позовава се на разпоредбите на Раздел III на ПТЕЕ, които определят правилата за подаване, обмен и валидиране на търговските графици за производство - ал.5 на чл.71, като твърди, че „Видахим“ АД би претърпяло съществени финансови загуби, ако произведе електроенергия без график към „ЕСО“ ЕАД. В заключение поддържа, че именно противоправният отказ на „НЕК“ ЕАД да изпълни както задълженията си по чл.162 ЗЕ, така и самото Решение Ц-10, е довело до вредоносния резултат – „Видахим“ АД да не е в състояние да произведе и да реализира приходи за електроенергия от ВЕКП, равняващи се на стойността на утвърдените количества електроенергия от ВЕКП и по цени, определени с Решение Ц-10. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.