Решение № 1247 от 29.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Джулиана Петкова

Членове:

Надежда Махмудиева

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501898 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№311407/26.04.2021 г., подадена от Г. Н. Н., чрез адв. Д.М., против Решение №261802/17.03.2021 г. по гр.д.№7147/2019 г. на СГС, I ГО – 10 състав, с което жалбоподателят Г. Н. Н. е бил осъден на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на Н. Т. Т. сумата от 29 680 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане – пропуснат приход от наем в размер на 29 120 лв. за периода от 01.06.2014 г. до 30.09.2018 г., и 560 лв. – осъществена загуба от заплатена неустойка поради прекратяване на договор за наем от 25.02.2014 г., поради неправомерни действия на ответника, изразяващи се в препятстване на ремонтни дейности за корекция на водопреносната инсталация, снабдяваща с вода имота на ищеца в периода от 2011 г. до 2018 г., и преустановяване от ответника на водоподаването към имота на ищеца през 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.05.2019 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца сумата от 3137 лв. за разноски.

Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт – по делото не е доказано, че ответникът е спирал водата; липсват доказателства за противоправност на поведението на ответника; съдът е игнорирал обясненията на вещото лице в о.с.з. на 17.02.2021 г.; неправилно е отхвърлено искането на ответника за предоставяне на справка удостоверение от архивите на брокерската агенция; съществувала е изначално обективна невъзможност за наемодателя да изпълни 1 задължението си да предостави на наемателя годен за ползване съобразно договореното предназначение имот, тъй като в обекта поначало е било невъзможно отчитането на потребената вода, което обстоятелство е било известно на ищеца и на наемателя при сключването на договора; ищецът е знаел, че отдава под наем негоден обект, и не може да черпи права от виновното си поведение. Излага становище по съществото на спора с анализ на събраните пред първостепенния съд доказателства.

Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, като се присъдят на жалбоподателя-ответник направените разноски. При условията на евентуалност се иска връщане на делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№327745/14.06.2021 г., подаден от Н. Т. Т., чрез адв. Д.П.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователни са оплакванията за недоказаност на обстоятелството, че ответникът е спирал водоподаването към имота на ищеца, предвид направеното от ответника изрично признание на този факт в първото по делото съдебно заседание.

Противоправността на поведението на ответника се установява от представените по делото писмени доказателства и приетата СТЕ. Неоснователно е оплакването, че съдът не е взел предвид обясненията на вещото лице в съдебно заседание, тъй като в посочената от жалбоподателя тяхна част те имат характер на свидетелски показания, каквото качество вещото лице не притежава. Излага се собствен анализ на събраните по делото доказателства. Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Не са били налице основания за допускане на поисканите доказателства – фактури за закупуване на оборудването, описано в договора за наем, поради което съдът правилно е оставил доказателственото искане без уважение, не е допуснато процесуално нарушение във връзка с допускането до разпит на свидетел на ответника, тъй като такъв е бил допуснат от съда, но трикратно не е бил доведен от ответника.

Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Прави се искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговорите, както и в проведеното открито съдебно заседание, страните не са представили доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства 2 не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. Във връзка с преценката на правилността на обжалваното решение съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, и на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Страните не спорят, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, от жилищната сграда на два етажа с таван и изба, с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед №РД18-28/03.04.2012 г. /съгласно скица на л.37/, находяща се в село ***, *** община, район ***, ул.“***“ /бивша улица „***“/ №2, със застроена площ от 103 кв.м., заедно с прилежащите към него 53% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда, съставляващо УПИ XIV-72 от квартал 17 по действащия регулационен план на с. ***, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *** – Поземлен имот с идентификатор №*** /съгласно скица на л.38/, като ½ идеална част от имота ищецът е придобил на 01.04.2008 г. по наследство от своя баща Т. Н. Т. /съгласно удостоверение за наследници №4551/23.08.2013 г. на л.36 от делото на СГС/, а останалата ½ идеална част от имота ищецът е придобил на 14.09.2010 г. от своя брат К. Т., на основание договор за дарение, сключен с Нотариален акт №133, том VI, рег.№9812, дело 1013/14.09.2010 г. на Н-с И. Н. /приложен на л.9/. Ответникът от своя страна, е чичо на ищеца, и е собственик на първия жилищен етаж от същата жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище, като го е придобил от своя баща Н. Н. Т. /дядо на ищеца/, на основание договор за дарение от 01.03.1975 г., сключен с Нотариален акт №186, том XII, дело 2234/1975 г. на Н-с при СРС /приложен на л.39/, като със същия нотариален акт вторият жилищен етаж от сградата е бил дарен на праводателя на ищеца – неговия баща Т. Н. Т.. Освен това, ответникът Г. Н. Н. е собственик на цялото дворно място, в което е построена жилищната сграда, като го е придобил от своя баща Н. Н. Т., на 21.12.1995 г. по договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт №125, том LIXXIV, дело №24959/1995 г. на Нотариус при ПРС /на л.7 от делото на СГС/.

Не се спори между страните, че водоподаването към жилищната сграда, включително към имота на ищеца, се осъществява чрез водомерна шахта, разположена в поземления имот – собственост на ответника, в която са разположени водопроводните отклонения за захранване с питейна вода на всеки от двата жилищни етажа на сградата. Не е спорно, че през 2011 г. след извършена проверка от служители на „Софийска вода“АД /Контролен лист №ЕНВ 30094/26.05.2011 г. на л.27/ е било констатирано, че във водомерната шахта на имота е монтиран водомер №1666241, като сметки за вода се издават по партида с клиентски №4070628, но във водомерната шахта е монтиран и втори водомер, който отчита ползваната вода на втория етаж на къщата, който не е контролен, като е дадено предписание за преработване на водопроводната инсталация така, че да остане един общ измервателен уред, отчитащ разхода на вода в целия имот. Същевременно, е било указано на ищеца, че за да бъде открита индивидуална партида за втория етаж, е необходимо да се преправи водопроводната 3 инсталация съгласно даденото предписание, както и съгласието на останалите собственици в имота /съгласно уведомително писмо №О.Ж.- 1805/09.09.2011 г. на л.26/.

Ищецът твърди, че въпреки положените от него усилия, в периода от 2011 г. до началото на м. октомври, 2018 г., ответникът не е дал възможност на ищеца да изпълни дадените предписания, като изрично е отказал да разреши на ищеца да извърши необходимите фактически действия по ремонт на водопроводната инсталация, което наложило необходимостта да потърси съдействие от кмета на район ***. Била постановена Заповед №355/05.04.2012 г. на Кмета на район ***, *** община, с която Г.Н. бил задължен да осигури достъп на ищеца до поземления имот, за да извърши необходимите ремонтни дейности. Въпреки това, на 27.05.2012 г. ответникът попречил на ищеца да извърши ремонтните дейности във водомерната шахта, като влязъл с него във физическа разправа, и се снабдил по реда на ЗЗДН със Заповед за незабавна защита, издадена на 25.07.2012 г. по гр.д.№12925/2012 г. на СРС – 91 състав, с която било забранено на ищеца да приближава жилището на ответника. С Решение от 04.12.2012 г. по същото дело била отхвърлена молбата на ответника за защита по реда на ЗЗДН, и решението влязло в сила. Ответникът обаче продължил да възпрепятства възможността на ищеца да извърши необходимия ремонт на водопроводната инсталация, като поставил ограда вътре в дворното място, така че ищецът да може да преминава от входа на двора до входа на сградата, но да е лишен от достъп до останалата част от дворното място, включително до водомерната шахта, към която достъпът се е осъществявал през метална врата, заключена от ответника. Също така, не му дал необходимото съгласие, в качеството си на собственик на дворното място и на жилището на първия етаж от сградата, за да бъде открита индивидуална клиентска партида на името на ищеца за втория жилищен етаж от жилищната сграда. На 25.02.2014 г. ищецът сключил договор за наем, с който предоставил имота си за ползване под наем на наемателя К. С., за срок от 5 години, с уговорена месечна наемна цена в размер на 560 лв. Още първият месец обаче ответникът възпрепятствал нормалното ползване на имота на ищеца от наемателя, като спрял водоподаването към имота на ищеца, в резултат от което наемателят не могъл да ползва наетият имот по предназначение, и развалил договора, като ищецът бил принуден да му върне платения до момента наем, както и да заплати на наемателя неустойка в размер на 560 лв. Едва през 2016 г. успял да извърши необходимия ремонт на водопроводната инсталация, а през м. октомври, 2018 г. ответникът дал съгласие да бъде открита индивидуална партида на името на ищеца, за ползваната вода в имота на ищеца. В резултат от посоченото поведение на ответника, ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в платената от него на наемателя неустойка в размер на 560 лв., както и в пропуснати ползи от отдаването под наем на недвижимия имот, в размер на договорената наемна цена от 560 лв. за период от 52 месеца – от 01.06.2014 г. до датата 30.09.2018 г., на която ответникът преустановил поведението си, с което препятствал нормалното ползване на имота на ищеца, като дал съгласие за откриване на индивидуална партида за ползваната питейна вода в имота на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил твърденията, че лицето К. С. е бил наемател на имота, че някога е влизал в имота и го е обитавал – ответникът не бил виждал да се стоварва багаж, нито някой го е търсил и питал във връзка с липса на вода в имота, договорът бил отпечатан на принтер, включително датата на изготвянето му, а впоследствие били нанесени на ръка имената и адреса на наемателя и неговите лични данни. Въз основа на това ответникът счита, че договорът е фиктивен, и изготвен за 4 нуждите на делото. Релевира възражения, че наемателят е имал право по т.3.3 от представения по делото договор за наем, при възпрепятстване да ползва имота по предназначение, да прекрати договора едностранно без предизвестие, което не било направено – очевидно с цел да бъде заведен съдебен иск. Липсвали доказателства наемателят да е осъдил ищеца да му плати неустойка и да му върне платения наем.