Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1120 от 27.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13480/2022
Вид
Решение № 1120
Подписан
27.02.2024
В сила
27.02.2024
Състав
Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Георги Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100513480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 10989 от 11.10.2022 г. по гр.д. № 30096/2022 г. Софийски районен съд, 76 състав признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Й. К. М., ЕГН **********, че ответникът дължи: сумата от 774.70 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к.

****, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 81.81 лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2020 г. 28.03.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 75 лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и сумата 175 лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето лице – помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Й. К. М., 1 която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че ищецът е доказал наличието на облигационна връзка между страните. Нямало представено никакво категорично доказателство ответницата да е вещен ползвател на имота – нотариален акт или договор за покупко-продажба на имот за процесния период и подадена декларация за откриване на партида. Всякакви други документи – писма, справки и др., били оспорими и не доказвали по безспорен начин собствеността и вещното право на ползване. Съдът неправилно уважил и претенциите за лихва, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, респ. не бил установил изпадането в забава на ответницата.

Според чл. 33, ал. 2 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 от ОУ в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, като лихва се дължала само върху сумата по общата фактура. По делото не били представени доказателства, че ответницата е била поставена в забава, поради което претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежала на отхвърляне като неоснователна. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски. Съображения излага в становище от 04.01.2024 г.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 2 материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването , сега отменена) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие 3 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая, противно на поддържаното от въззивницата, по делото е приет и неоспорен договор от 26.04.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, видно от който ответницата е придобила собствеността върху процесния топлоснабден апартамент № 97. Няма твърдения същата да е отчуждила имота в процесния период, а според извършената от СРС служебно справка в АВ ответницата е дарила имота на 11.05.2022 г., т.е. след исковия период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. Поради това доводът в жалбата по делото да не било доказано наличие на облигационно правоотношение между страните в процесния период е неоснователен.

Неоснователен и вторият поддържан довод във връзка с изпадането на ответницата в забава за плащане на главницата. Изискване за публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача се съдържаше в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., но същите са неотносими за спора. Приложими в процесния период 01.05.2019 г.. – 30.04.2021 г. са били сега действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са 4 заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно приложимите ОУ предвиждат срок за плащане, след изтичане на който клиентът изпада в забава, без да е необходима отправяне на покана или публикуване на фактурите.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10989 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 30096/2022 г. на Софийски районен съд, 76 състав.

ОСЪЖДА Й. К. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК с у м а т а 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6