Решение № 2037 от 08.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100502986 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 08.08.2022 г., постановено по гр. дело №64346/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 45 състав, ответникът С. Р. е осъден да предаде на ищците З. З., И. Т., И. Т., Е. Г. и Л. Г. владението върху реална част с площ от 26 кв.м., заключена между точки 4,5,6,7,8,9,10,11,4 от приложение №1 и Приложение №2 към изготвена по делото съдебнотехническа експертиза от поземлен имот – дворно място, съставляващ УПИ XXVII – 490 от квартал 265, находящ се в гр. София, местност „Павлово – Бъкстон“ с идентификатор ***.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С. Р. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се излагат доводи, че процесният иск е предявен от лица без процесуална легитимация и същият е недоказан. Твърди се, че по делото не била установена задължителната предпоставка за уважаване на иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС, че ответникът владее и упражнява фактическа власт върху процесния имот или върху идеални, респективно реални части от същия. Заявява се, че въззивникът е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по силата на нотариален акт от 21.01.2003 г., по който, същият е с площ от 772 кв. м., а понастоящем 801 кв.м., - поради намираща се в него улица.

Излага се становище, че границите между двата имота е обособена посредством растителност върху бетонова подпорна стена, върху която ответникът не упражнява фактическа власт. Поддържа се, че това положение 1 било доказано с изслушаните по делото свидетелски показания, както и със заключението по СТЕ. Въззивникът поддържа, че при постановяване на решението, въззивният съд следва да съобрази и последващи завеждането на иска обстоятелства, а именно, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорната реална част от 26 кв. м. по силата на давностно владение и издаден в негова полза констативен нотариален акт от 21.09.2021 г., като в тази връзка се иска приемане и прилагане на документа като писмено доказателство по делото. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено в цялост, а предявеният иск по чл.

108 ЗС да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ищците З. З., И. Т., И. Т., Е. Г. и Л. Г., с който оспорват същата като неоснователна и молят въззивния съд да я остави без уважение. Излага се становище, че решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е подробно мотивирано. По отношение на доказателственото искане на въззивника за приемане на ново писмено доказателство – нотариален акт от 21.09.2021 г. молят същото да бъде оставено без уважение като преклдудирано, тъй като ответникът е имал възможност да го представи в хода на първоинстанционното производство и не представлява нововъзникнало или новооткрито доказателство по смисъла на чл. 266 ГПК. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено в цялост. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо въззивният съд дължи произнасяне по правилността на решението в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо 2 действителното им съС.ие. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот или реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот, какъвто е настоящият случай.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота.

В настоящия случай от представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36 от 08.03.1999 г. по н. дело №39/1999 г. по описа на нотариус К.Б. се установява, че Р.А. и Н.Н. са прехвърлили на З. З. и И. Т. по1/4 ид.ч., а на Е. Г. -1/2 ид.ч. от празно дворно място с площ от 835 кв.м., находящ се в гр. София, квартал 265, местност „Павлово-Бъкстон“, при граници: ул. „Братя Бъкстон“, парцел XIX-491; парцел XXVI-490 за сумата от 26 720 000 лева. Видно от нотариалния акт имотът е придобит от прехвърлителите на основание покупко-продажба, наследство и реституция.

Приложена е скица №94-И-449 от 15.09.2008 г., издадена от р-н Витоша по регулация, утвърдена със заповеди: РД-09-50-255/19.06.1996г.; РД-5290/28.11.1997 г.; РД – 50 – 318/12.12.1997 г. и РД – 5-176/31.08.1999 г.

Със заключение по съдебно-техническа експертиза е установено, че оградата не е изградена по плана за регулация, като вероятно грешката се дължи на грешно трасирана при строежа сграда в ПИ 8134.1930.490 Установено е, че площта между изградената ограда, калкана на блока и регулационната линия е 26.4 кв.м. и е по точки 4;5;6;7;8;9;10;11;4.

Неоснователни са доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба досежно правото му на собственост върху спорната реална част на основание давностно владение и представения в тази връзка констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК. На първо 3 място следва да се отбележи, че възражението за придобивна давност по чл.

79 ЗС се релевира за първи път пред въззивната инстанция, поради което същото е преклудирано. По тези съображения въззивният съд не е допуснал и не следва да се произнася по оплакванията на въззивника, основаващи се на нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот № 137/21.09.2021 г., който въззивникът е могъл да представи в хода на съдебното дирене пред първата инстанция.

Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че същият е собственик на имота, поради което искът на ищците по чл. 108 ЗС се явява недопустим срещу собственик. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Въпросът за това кой е реалният собственик на процесния имот е въпрос по съществото на спора, по който съдът се произнася с крайния акт по делото, а не по неговата допустимост.

На следващо място неоснователни са възраженията на въззивника и касателно процесуалната легитимация на ищците. На това възражение на въззивника е отговорено още в хода на първоинстанционното производство, като е посочено, че в производството, наред с лицата-купувачи по НА за покупко-продажба на недвижим имот №36 от 08.03.1999 г., участват и лица по чл. 216, ал. 2 ГПК – необходими (факултативни) другари, съгласно разрешенията, дадени с ТР №3/2017 г. по ТР №3/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС. Не следва да се обсъжда доводът за „активността“ на всеки един от участниците в процеса, тъй като съгласно принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като същите се упражняват както лично, така и чрез процесуален представител.

Следва да се отхвърли и доводът на въззивника, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като ищците не са доказали, че ответникът владее и упражнява фактическа власт върху процесната реална част от имота, както и доводите на въззивника, че не е преместил оградата между двата имота, тъй като в настоящия случай в исковата молба не се съдържат твърдения ответникът да е „преместил“ границата между имотите. Искът на ищците се основава на наличие на грешка по смисъла на ЗКИР, изразяващо се в грешно заснемане в кадастъра на имотните граници на двамата имота, собственост на ищеца, респективно ответника.

Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. И доколкото в настоящия случай, въз основа на съвкупния анализ на доказателствения материал по делото е установено, че действително е налице грешка в КККР, изразяващо се в грешно заснемане на реална част от имота на ищците, то искът по чл. 108 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Следва да се посочи и това, че е налице противоречие между 4 твърденията на въззивника, който от една страна във въззивната жалба твърди, че не владее и не упражнява фактическа власт върху процесната реална част, от друга страна твърди и представя доказателства за придобИ.ето му по давност, като се позовава на издаден в негова полза акт по чл. 587,ал.2 ГПК.

Само за пълнота следва да се добави и това, че, съгласно заключението по СТЕ, приета от съда и неоспорена от страните, имот пл.нпм. 490 е бил един общ имот, като между двата процесни имота, собственост на ищеца и собственост на ответника, не е имало граница. С изменение на плана за регулация се установява дворищно-регулационна граница, която се трансформира в имотна граница между процесните имоти. Когато при действието на ЗТСУ се извършва изменение на влязъл в сила дворищнорегулационен план, при което от един имот, собственост на определено лице се придава площ към съседен имот, собственост на същото лице, промяната в границите между двата имота настъпва от момента на влизане на плана в сила. Задължение за уреждане на регулационни сметки в подобна хипотеза не възниква. Действието на този план се запазва при последваща промяна на собствеността и продажба на единия от урегулираните имоти на друго лице, като регулацията се счита приложена независимо дали придадената част е заета. В подобна хипотеза след извършено разпореждане с урегулираните имоти, и за новите собственици не възниква задължение за уреждане на регулационни сметки във връзка с изменението на регулационния план /в този смисъл решение № 96/05.07.2018, постановено по гр.д. №3758 от 2017 по описа на ВКС, I ГО/.