Акт от 29.06.2020, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- 94/2020
- Подписан
- 29.06.2020
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.113 · Закон за защита на потребителите
- чл.113, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.222а · Закон за защита на потребителите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 160,
29.06.2020 година , град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на втори Юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Секретар Галя Мавродинова прокурор ....................... като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 94 по описа за 2020 година.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Теленор България „ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”4, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник против наказателно постановление № В - 0050507/16.01.2020г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила жалба вх. № В-03-2006/18.10.2019г. в РД на КЗП – Варна, относно рекламация на мобилен телефон, служители от офис Разград -св. А. Т. и св. Д. В. на 28.10.2019г. посетили търговски обект – магазин, находящ се в гр. Разград, бул. „ България „ № 21, където търговска дейност осъществявало „ Теленор България „ АД – София. В обекта в присъствие на представител на дружеството извършили проверка, при която установили, че обектът работи, като се обслужват клиенти, а конкретно по жалбата проверили регистъра за рекламации в обекта, при което констатирали, че същият е в електронен вариант. Във връзка с жалбата търговецът представил Протокол за приемане на устройство от 04.10.2019г., в който било отбелязано, че мобилния телефон „ Самсунг
А7 „ при приемане за рекламация има „ … в горния десен ъгъл има изгорели пиксели … нормални следи от употреба…“. Със сервизен протокол от 16.10.2019г., било констатирано „ …описание на повредата CP – Display Problem…“, заключение „ … SAMSUNG A7 МЕХАНИЧНО ПОВРЕДЕН ДИСПЛЕЙ, ЦЕНА НА ЕВЕНТУАЛЕН РЕМОНТ (СМЯНА НА ДИСПЛЕЙ)…168,00лв…“. С втори протокол от 17.10.2019г. рекламацията била отказана, като в графа забележки било отбелязано „…неотремонтиран – неприета цена от клиента…“. Процесният апарат бил върнат в магазина. Със смс съобщение от
17.10.2019г. клиентът бил уведомен, че устройството е върнато в магазина, откъдето може да си го получи.
В хода на проверката, било установено, че процесното устройство било закупено на 25.03.2019г. от клиента посредством договор за лизинг за с9рок от две години. На място в търговския обект проверката приключила с Констативен Протокол, съставен в присъствие на представител на жалбоподателя.
На документална проверка в офис на КЗП – Варна в гр. Разград на 04.11.2019г., представител на жалбоподателя представил писмено становище с приложения. В хода на проверката и до приключването й жалбоподателят не представил доказателства, че рекламацията е удовлетворена.
На база изложеното след отправена покана в офис на КЗП – Варна в гр. Разград се явило упълномощено от жалбоподателя лице, в присъствие на което бил съставен АУАН бл. № 0050507/06.11.2019г., в който нарушението било описано по следния начин „ ...„ Теленор България „ АД не е изпълнил административното си задължение, когато стоката не съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора...”. Актосъставителя квалифицирал нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП, с отбелязване, че нарушението се извършва за първи път и връчил АУАН на упълномощеното лице, което го подписало без възражения.
На база съставения АУАН на 21.12.2018г. адм. наказващият орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.113, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, наложил адм. наказание „имуществена санкция” в размер – 3000,00лв. НП връчено по пощата по адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 27.01.2020г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско клеймо от 03.02.2020г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, че устройството е закупено на 25.03.2019г., т.е. към момента на предявявяне на рекламацията е бил в гаранция от 24месеца. С Протокол за приемане на устройство от 04.10.2019г., било констатирано, че мобилния телефон „ Самсунг А7 „ при приемане за рекламация има „ … в горния десен ъгъл има изгорели пиксели … нормални следи от употреба…“. Със сервизен протокол от 16.10.2019г., обаче било констатирано „ …описание на повредата CP – Display Problem…“, заключение „ … SAMSUNG A7 МЕХАНИЧНО ПОВРЕДЕН ДИСПЛЕЙ, ЦЕНА НА ЕВЕНТУАЛЕН РЕМОНТ (СМЯНА НА ДИСПЛЕЙ)…168,00лв…“.
С втори протокол от 17.10.2019г. рекламацията била отказана, като в графа забележки било отбелязано „…неотремонтиран – неприета цена от клиента…“.
Едва в сервиза за ремонт е отбелязано, че дисплея на телефона е механично повреден, което напълно е логично да е станало последствие, след предаването на устройството за рекламация. Неясно по делото остава защо още при приемането на устройството при рекламацията не са констатирани механични повреди по дисплея, а е отбелязано „ … нормални следи от употреба …“.
От тази фактическа обстановка, действително съдът намира, че е налице незаконосъобразен отказ от гаранционно обслужване. Като не е привел стоката в съответствие с договора за продажба, жалбоподателят с бездействие е извършил и процесното нарушение.
Относно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно ЗЗП, а това коректно е отбелязано, както в АУАН, така и в обжалваното НП, задължението на търговеца по чл.113, ал.1 от ЗЗП се осъществява във всеки един стопанисван от него търговски обект, в случая гр. Разград, бул. ” България „ № 34. На следващо място за момент на извършване на нарушението следва да се приеме датата 05.11.2019г., предхождаща датата на съставяне на АУАН, към която дата срока по чл.113 от ЗЗП е вече изтекъл и към, който момент жалбоподателят е осъществил процесното адм. нарушение. В този ред на мисли неоснователни са всички възраженията на жалбоподателя за необоснованост на нарушението поради липса на описанието му, за неправилна квалификация и за липса на извършено адм. нарушение. Договор за продажба на стока на разсрочено плащане / лизинг / е вид договор за продажба, който единствено отлага момента на прехвърляне собствеността върху процесната вещ, но по който договор жалбоподателят е в качеството на продавач на стоката и носи отговорността по чл. 113 от ЗЗП. Не се събраха в хода на адм. наказателното производство доказателства, които да дадат основание на съда да въприеме фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН, респективно в обжалваното НП.
От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Наложената адм. санкция е правилно определена и се явява съответна на извършеното нарушение.
От този изход на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на адм. наказващия орган.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 0050507/16.01.2020г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „ Теленор България „ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН, „
Теленор България „ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП сумата 120,00 /сто и двадесет / лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на юристконсул.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: