Решение № 67 от 06.03.2020, Районен съд - Карлово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………… гр. Карлово, 06.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав на шести февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1374 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от М.Н.Я., ЕГН:

**********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетното си дете Н.Р.Г., ЕГН: **********, чрез адв. С.Ш. против Р.Д.Г., ЕГН: **********,*** А.

В исковата молба се твърди, че М.Н.Я. и Р.Д.Г. живели на семейни начала повече от пет години.

През този период се родили децата им Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: **********.

Отношенията между родителите до раждането на децата били сравнително нормални, но понякога имало прояви на агресия от страна на ответника – същият обиждал М.Я., често пъти се е държал предизвикателно към нея, служел с обидни епитети, правел скандали, нанасял ѝ побои. В интерес на съвместното им съжителство и в името на децата майката твърди, че правела компромиси, но след като скандалите се превърнали в явление и съвместният им живот станал нетърпим, се стигнало до фактическата им раздяла. Раздялата продължавала вече пет години, през които двамата не живеели заедно. Ответникът задържал децата при себе си, като не забранявал на майката да ги вижда. Тя заминала да живее в Г. при майка си, като оттам изпращала средства за децата. Когато се прибирала в Б., а това било много често, се срещала с децата. При разговорите с дъщеря си Н.Г., последната категорично заявила желанието си да живее при майка си. Ищцата разговаряла с ответника по този въпрос и предложила при всеки един от тях да остане по едно от децата, но неговият отговор не бил еднозначен – понякога бил съгласен, друг път – не.

До настоящият момент, въпреки фактическата им раздяла, нямало съдебно решение, което да определя кой от двамата родители ще упражнява родителските права по отношение на родените от съжителството им деца Н.Г. и Й. Г..

Освен това майката имала желание да пътува с детето Н.Г. и в други страни, което щяло да бъде от полза за неговото правилно развитие във всички аспекти, за образованието му, за опознаването на други страни, култури, традиции и народи. Ответникът обаче категорично отказвал да даде такова съгласие, което налагало дищцата да поиска от съда постановяване на заместващо съгласие.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетната Н.Р.Г. и да бъде постановено детето да живее на адреса на майката;

- да определи следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платеният годишен отпуск на майката;

- да осъди ответника да ѝ заплати, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н.Р.Г., месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.

Ответникът, представляван от адв. А.Г., намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Признава, че в продължение на около 5 години с М.Н.Я. живели на съпружески начала, от което им се родили две деца — Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: **********. Не оспорва и твърдението, че преди около 5 години се разделили и децата останали да живеят при него, а майката напуснала страната и заживяла в чужбина.

Оспорва твърдението, че детето Н. е изразило желание да живее при майка си. Ответникът твърди, че още с настъпването на фактическата раздяла децата останали да живеят при него, той полагал и продължавал да полага постоянни непосредствени грижи за тяхното отглеждане, като помощ му оказвали неговите родители, които живеели в съседната къща, построена в същото дворно място.

Битовите условия за живот били благоприятни за правилното физическо и духовно развитие на децата, което било установено при проверки от служба „Закрила на детето“. В момента голямото дете Н. била ученичка във втори клас и редовно посещавала учебни занятия, а детето Й.посещавало детска градина. Същевременно майката М.Я. през времето на фактическата раздяла напълно се била дезинтересирала от децата си, като не плащала никаква издръжка за тях. Същата била с неизвестен адрес в чужбина, не било известно с какво се занимава, както и дали работи. Ако родителските права върху детето Н. бъдат предоставени на майката, съществувала реална опасност то да напусне училище и да бъде изведено от страната, каквито намерения демонстрирала майката в самата искова молба.

Възниквал логичният въпрос: след като напусне училище, как неграмотното дете ще се приспособи към чуждата култура, обичаи и традиции?

Освен изложеното, трайната съдебна практика била малолетните деца да не се разделят едно от друго, което ще гарантира по-лесната им интеграция в обществото, отчитайки факта, че децата са от малцинство, с нисък социален статус.

С оглед изложеното моли съда да остави исковата молба без уважение и предявява насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 143 СК, с който моли съда:

- да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Н.Р.Г. и Й.Р.Г.;

- да осъди майката да му заплаща, в качеството на баща и законен представител на двете деца месечна издръжка в размер на 170 лева за детето Н.Р.Г., и 160 лева за детето Й.Р.Г., считано от датата на подаване на насрещния иск – 11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.

Претендира и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата (ищца по първоначалния иск) не депозира отговор на насрещната исковата молба.

Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи фактически обстоятелства, съдът намира, че по така предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на малолетните деца Н.Р.Г., ЕГН: ********** и Й.Р.Г., ЕГН: **********, родени от съвместното им съжителство. Безспорно е също така, че децата към датата на подаване на исковата молба живеят заедно с бащата и съжителстващото с него лице в жилище в с. Р. на ул. „С..“ №2А.

Няма спор между страните, че се намират във фактическа раздяла от около пет години, като майката няма настоящ адрес в Б. и трайно се е установила в Германия, където живее и работи.

От представените Служебна бележка изх. №УР-16-11/06.01.2020 г. и Служебна бележка изх. №РД-21-79/06.01.2020 г. е видно, че през учебната 2018/2019 г. детето Н.Р.Г. е записана като ученик във *** клас в Основно училище „Х. Г. Д.“ – гр. К., а детето Й.Р.Г. редовно посещава ДГ „А.К.“ – гр. К. от първа група през 2016/2017 г. до момента.

От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „С.п.” – гр. К. и след изслушване в съдебно заседание на социалния работник Д. Ш., се установи, че грижи за двете деца през последните 5 години полага техният баща. Той получава помощ и подкрепа от майка си, брат си и жената, с която живее на съпружески начала и която децата приемат за своя майка. От нея Р.Г. има малко дете. Всички те живеят в ромската махала на с. Р.. Жилището, което обитават, представлява едноетажна постройка и е обзаведено с минимално необходимите мебели за едно домакинство. Хигиенните условия са задоволителни. Битовите условия са подходящи за отглеждането на децата, които, социалният работник при посещението си е констатирала, че са чисти и спретнати.

За тях се полагат адекватни грижи от бащата, а срещите им с майката са редки.

Детето Н. е споделило със социалния работник, че баща ѝ и втората му жена се грижат добре за нея, а майка ѝ била в друга държава и не я е виждала от много време. Предпочитала да живее с баща си, защото майка ѝ я изоставила. За последните новогодишни празници майката не ги е посетила. Видели са се с леля си – сестрата на майка им, която донесла лакомства и играчки. В социалния доклад е посочено, че децата имат изграден приятелски кръг, с който контактуват.

Привързани са към близките и роднините си. Същите са емоционално стабилни, адекватни, спокойни и общителни. Посещават редовно учебните заведения, в които са записани. Бащата е безработен и се подпомага от ДСП К при условията на чл.9 от ППЗСП. Споделил е, че получава доходи от сезонна работа,а майката изпращала 1-2 пъти годишно по 50 евро за децата.

От показанията на свидетелката Р.С.К. се установява, че познава страните по делото и живее в съседна на тяхната къща в с. Р.. На Р.Г. баща му бил братовчед с нейния дядо. От около 5 години Р. и М. не живеели заедно. Тя избягала от него, защото я биел и тормозел. Сега се намирала в Г. при майка си, където работела и имала добри доходи. Искала да вземе при себе си дъщеря си, но бащата не я давал, въпреки, че бил обещал.

Когато се прибирала, майката се опитвала да се срещне с децата, но не ѝ позволявали. Свидетелката се видяла с М. за последно преди около 5 години, но често контактували по Фейсбук. От нея знаела, че всеки месец изпращала чрез Р. на децата си по 50, по 100 евро, както и подаръци. Р. също бил споделял на свидетелката, че М. пращала пари от Г.. Той бил безработен, ходел по къра за корени и глогинки, които продавал. Получавал социални помощи за децата и с парите изпращани от майката се издържали. Децата живеели в лоша битова обстановка, без необходимото обзавеждане. Мащехата им не се грижела добре за тях и когато бащата бил на работа, нямало кой да ги вземе от училище.

От показанията на свидетеля Я.Я.И.се установява, че познава страните по делото. На Р.Г. чичото бил негов втори баща.

Свидетелят живеел в ромската махала на с. Р., в близост до жилището на Р..

Често му ходел на гости, като условията в къщата били добри – имало маса, легла, печка, хладилник, телевизор. Р. берял шипки и глогинки, продавал ги и получавал пари, с които се издържали. Живеел с децата си и втората си жена, а майката на децата ги била напуснала преди няколко години. След като се разделили с Р., майката взела децата. После обаче заминала за чужбина и децата останали при възрастната им баба в гр. К., която не можела да се грижи за тях. Свидетелят лично бил виждал, че децата са голи и боси и давал пари на бабата, за да им купи храна. Бащата, когато можел, идвал да ги вижда в К.. Така изминала около една година и след като станало ясно, че майката има намерение да живее за постоянно извън Б., бащата взел децата при себе си в с. Р..

Оттогава той бил този, който се грижел за тях. Свидетелят не знаел майка им да е изпращала за тях пари или подаръци.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Въпросите за родителските права и местоживеенето на децата, режимът на лични контакти и издръжката на са изрично уредени, поради което за двамата родители е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Относно родителските права и местоживеенето на децата:

Основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.

Разпечатката съдържа 48 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32ad5ce4-b1b5-44fc-b106-9a065027e996