Определение № 1564 от 30.10.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1564 гр. Плевен, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500683 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.83 от ГПК.

С определение №260067/17.06.2023, постановено по гр.д.№8156/2018г.

ПлРС оставил без уважение искането на основание чл.83 ал.2 от ГПК на В. Н. за освобождаване от внасяне на разноски по делото за хонорар на особен представител на ответник в процеса — определен от ПлАК в размер 1500лв., като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от В. Н.. В нея се твърди, че с оглед семейното и имуществено състояние на молителката не е налице възможност да внесе без особени затруднения определения й депозит в размер на 1 500 лв. Визираните в обжалваното определение социални доходи на доверителката ми и притежаваните от нея ид.части от втори недвижим имот и МПВ не обосновават извод за възможност да плати определения й депозит, доколкото МПС е за покриване на лични и семейни потребности и изобщо не представлява луксозна придобивка, а идеалните части от съсобствения недвижим имот не би могла да отдава под наем самостоятелно.

Обстоятелството, че има банков влог също не променя горното, доколкото този влог е за гарантиране на екстремни потребности, свързани със здравословното състояние на ищцата и на членовете на нейното семейство, като без този минимален финансов буфер, същите биват излагани на сериозен 1 риск. Още повече, че се касае не за исково производство по общите правила на ГПК, а за особено делбено производство, в което всички страни имат качеството и на ищци и на ответници, поради което е несправедливо само тя да внася депозит за особен представител. В заключение моли определението да бъде отменено и ищцата да бъде освободена от внасянето на депозит на осн. чл.83 ал.2 от ГПК.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирано последователното становище на ВКС, което настоящият съдебен състав напълно споделя, че подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски само физически лица, при наличие на условията, предвидени в закона. В тази насока са например определение № 446 по ч. т. д.

№ 2300/2013 г. на II т. о.; определение № 581 по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о.; определение № 692 по ч. т. д. № 3625/2013 г. на II т. о.; определение № 755 по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о.

Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава.

Действащият български закон изисква при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса респективно разноски,/ какъвто е настоящия случай/ въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, 2 здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на определената сума за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата сума за държавна такса или разноски, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Именно в съответствие с тези изисквания е действал и първоинстанционния съд. По подадената молба съдът е изискал декларация/л.668 папка №2/ за посочените обстоятелства в която ищцата В.

Н. изрично саморъчно е посочила, следните обстоятелства: притежава жилище в гр.С., находящо се на адрес, посочен като адрес за кореспонденция в исковата молба - гр.С., ул.К.Б. ***, както и 1/4 ид. част от пристройка към него. Декларирала е също така, че притежава и друг недвижим имот в гр.С., ж.к.Н., имот в гр.С., в с.Д., обл.В.; лек автомобил- О.З., сумата от ***лв,банков влог; заплата ***лв., наеми ***., инвалидна пенсия - ***лв., Съпругът и има доходи от дивиденти от акционерни дружества - ***лв. годишно и пенсия ***лв.

В декларацията е посочено, че е омъжена има решение на ТЕЛК, като са изписани няколко заболявания, без да е конкретизиран процента на намалена трудоспособност и без да се уточнява да ли се нуждае от ежемесечно лечение, няма задължение да издържа непълнолетни лица.

При тези данни Окръжният съд споделя напълно изводите на РСПлевен, че ищцата – молител разполага с достатъчно парични средства от ежемесечни доходи, с които да заплати сумата от 1500лв. – разноски за особен представител. Общият доход на ищцата месечно е 2808лв., а заедно с този на съпруга и става 3789лв., затова и няма да съществува съществено затруднение внасянето на сумата от 1500лв. /по-малко от половината доход на месец за семейството/. Тук съдът обсъжда само посочения от нея месечен доход, а не и притежаваните други имущества, в това число и паричен влог, които са допълнителен аргумент за липсата на затруднено финансово положение и достатъчно средства. Още повече, че се касае за еднократен разход в хода на производството, който при приключването му ще подлежи на репариране и от другите страни.

3

Действително в делбеното производство всяка страна е ищец и ответник, но разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК не прави разлика между общо исково и особено производство. В него изрочно е посочено, че при всяко връчване, чрез залепване на уведомление се назначава особен представител на разноски на ищеца. В конкретното дело това е В. Н. и поради това следва тези разноски да се възложат на нея.

Ето защо Плевенски окръжен съд счита, че постановеното от ПРС определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 вр. с чл.272 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260067/17.06.2023, постановено по гр.д.№8156/2018г. ПлРС, с което е оставил без уважение искането на основание чл.83 ал.2 от ГПК на В. Н. за освобождаване от внасяне на разноски по делото за хонорар на особен представител на ответник в процеса — определен от ПлАК в размер 1500лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4