Решение № 269 от 02.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Разград, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101791 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 124 от ГПК.

С искова молба, подадено от М. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Разград, *************** и Д. А. П. с ЕГН ********** от гр. Варна, ***************, чрез процесуалния им представител, против ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК 000505910, със седалище: град Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, представлявана от кмета Д.С.Б., се моли съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че недвижим имот: празно дворно място, съставляващ парцел VIII-72 в кв. 18 в с. О*******, община Разград, обл.

Разград, ул. *************** по кадастралния план, одобрен със Заповед № 642 от 1983 г. на Председателя на Окръжен народен съвет - Разград, за който е отреден: парцел VIII-72, урегулиран 1028 кв.м, неурегулиран 1025 кв.м., документ за собственост: от разписен лист, при съседи: улица; парцел VII- 71; улица; парцел IX-73, не е собственост на Община Разград. В условията на кумулативност се моли да бъде установено по отношение на Община Разград, че ищците са собственици на основание чл. 79 от ЗС при равни права (по ½ ид. част за всеки) на недвижим имот: празно дворно място, съставляващ парцел VIII-72 в кв. 18 в с. О*******, община Разград, обл. Разград, ул.

*************** по кадастралния план, одобрен със Заповед № 642 от 1983 г. на Председателя на Окръжен народен съвет Разград, за който е отреден: парцел VIII-72 урегулиран 1028 кв.м, неурегулиран 1025 кв.м., документ за собственост: от разписен лист, при съседи: улица; парцел VII-71; улица; парцел IX-73, по наследство и давност за периода от 1960 г. до 2022 г.

Претендират се направените разноски.

Ищците сочат, че са наследници на П.Г. П., починал на 78 години през 1999 г. и на М. С.П., починала на 84 години през 2010 г., които са техни дядо и баба.

Сочат още, че през 1993 г. починал баща им А.П.Г., на когото ищците са наследници. Твърди се, че до смъртта си П.Г. П. и М. С.П. са живеели в къща, 1 находяща се на ул. *************** в с. О*******. Твърди се, че през една улица от къщата имало дворно място (градина), което било обработвано от П. и М. П., където сеели зеленчуци, а впоследствие решили да засеят овощни дървета. Сочи се, че празното място се намира на ****** /******/“ № 15.

Ищците твърдят, че техните дядо и баба, а впоследствие техния баща, а после и те като негови наследници, в продължение на окото петдесет години, владеят имота като собственици, начиная от 1960 г. Твърди се, че са плащали данъци, първоначално баба им, а след това ищците. Сочи се още, че никой не е има претенции по отношение на имота. След смъртта на баба им ищците решили да се снабдят с нотариален акт за владение по давност и получили скица от Общината на името на наследниците на П.Г., съставляващ парцел VIII-72 в кв. 18 в с. О*******, община Разград, обл. Разград, ул.

*************** по кадастралния план, одобрен със Заповед № 642 от 1983 г. на Председателя на Окръжен народен съвет - Разград, за който е отреден: парцел VIII-72, урегулиран 1028 кв.м, неурегулиран 1025 кв.м., документ за собственост: от разписен лист, при съседи: улица; парцел VII-71; улица; парцел IX-73. След това подали молба за удостоверение и след получаването му установили, че в него е вписано, че имота е актуван като държавна собственост под № 22 от 16.11.1972 година.

Ищците твърдят, че имота е предеклариран от тях като наследници през 2011 г. след смъртта на баба им. Сочи се още, че в акта за държавна собственост не е посочено никакво правно основание, а само „бившо общинско", което според становището на ищците не го прави собственост на общината.

Твърдят, че върху имота е осъществявано владение от техните дядо и баба, съответно родителите им, а след това от тях, продължаващо и до момента.

Изразява се становище, че с оглед владението на имота от дядо им отпреди 1960 г. до влизане в сила на ЗСГ през 1973 г., т.е. повече от десет години, той го е придобил по давност, съответно не имало основание за загубване правото на собственост, за отчуждаване за жилищно строителство, както и за обществени благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на действащите подробни устройствени планове, които биха били основание за актуването на имота като общински съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Сочи се още, че имота няма земеделски характер, урегулиран е и има собственик – наследниците на П.Г. П. и М. С.П.. Изтъква се още, че не е посочено основанието за актуване на имота от държавата.

Твърди се, че посочения имот в АДД – с. О*******, квартал 37, парцел VII, пл. № 127 са по плана от 1931 г., а по плана от 1983 г. вече е отбелязан като парцел VIII-72 в кв. 18. Сочи се още, че съгласно разписния лист имотът не е безстопанствен. Твърди се още, че наследодателите им са осъществявали владение върху имота без прекъсване от 1960 година в следващите 10 години несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно, като не е съществувала законова пречка за придобиването му по давност, а започналият през 1960 г. давностен срок е изтекъл преди приемането на ЗС. Изтъква се, че са заплащани данъци и такси от 2002 г. до 2007 г. от М. С.П., а след това от 2017 г. до момента.

Посочено е, че за 1998 г., 2002 г., 2003 г и 2004 г. данъците са внасяни в данъчна служба с. О*******, като неправилно е вписана фамилията на ищцата вместо Н. П.а, която внасяла сумите поради невъзможност да се внасят лично от баба и М. С.П., но от вписаното ЕГН се установява идентичност. Твърди се, че и към настоящия момент общината продължава да начислява данъци и такси върху имота, въпреки съставения АДС от 1972 г.

Сочи се, че осъществяват и самостоятелно фактическа власт върху процесния 2 имот, считано от 2010 г. до завеждане на ИМ.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Изтъква се, че държавата е актувала имота като държавна собственост с Акт № 22/16.11.1972 г., заявявайки своите права върху същия и противопоставяйки се на всяко действие по засягане неприкосновеността на собствеността си.

Сочи се, че парцел VIII-72, в кв. 18 по кадастралния план на с. О*******, общ. Разград, одобрен със Заповед № 642 от 1983 г. на председателя на Окръжен народен съвет – Разград, /парцел VII-127, в кв. 37 по плана от 1931 г./, по силата на закона става собственост на Община Разград. Сочи се, че ЗС е приет през 1951 г. и макар за първи път в него да е узаконена придобивната давност, тя е забранена за имоти, социалистическа собственост. Изтъква се, че забраната остава в закона и представлява пречка да тече давност за държавни и общински имоти до 1990 г., когато изрично има промяна в закона с текст, забраняващ придобиването по давност на имот, държавна или общинска собственост. По отношение на имотите - частна държавна и общинска собственост, срокът на придобивната давност тече от 01.06.1996 г. до наложения мораториум, който спира давността, считано от 31.05.2006 г., тоест един ден преди да може да се придобиват държавни или общински имоти по давност. След което мораториума е отменен с решение на КС.

Поради което становището на ответника е, че давността е текла през периода 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г., след което е спряна, а после продължава отново след 08.03.2022 г. В този смисъл ответникът сочи като ирелевантни твърдения на ищците, че за техните наследодатели срокът на придобивната давност е изтекъл още през 1970 г., доколкото се касае за период, през който изобщо не е съществувала възможността за придобиване на имоти - държавна собственост по давност, поради което и не могат да присъединяват към своето владение това на своите наследодатели. Изтъква се още, че ищците не са представени никакви доказателства, че ищците са собственици на процесния имот, съответно са били такива техните наследодатели. Сочи се още, че липсват безспорни доказателства за това дали действително е осъществен фактическия състав на придобиване право на собственост на основание продължило през съответния десетгодишен период владение.

Според заключението за имота е съставен Акт за държавна собственост № 22 от 16.11.1972 г. При огледа е установено, че мястото е оградено от изток и запад, откъдето граничи с улици, а по северната и южната граница няма огради към съседните поземлени имоти. Според вещото лице имотът не е деактуван като държавна собственост, а в отдел “ОС” при Община Разград няма съставен акт за общинска собственост. С акта за държавна собственост са одържавени само 930 кв.м. от 1028 кв.м., като не са посочени границите на одържавената част от имота. Според вещото лице актувани са като държавна собственост 930 кв.м. от парцел с пл. № VII с урегулирана площ 1028 кв.м. в кв. 37 по регулационния план от 1931 г. на с. О******* са идентични с 930 кв.м. от парцел VIII-72 с урегулирана площ 1028 кв.м. в кв. 18 по регулационния план от 1983 г. на с. О*******, общ. Разград, посочен на приложената по делото Скица № С-962 от 27.09.2022 г.

Според свидетелите бабата и дядото на ищците са владеели мястото, а после техните родители. Имотът представлявал дворно място, в което те сеели зеленчуци, прекарвайки вода за поливане. Заплащани били данъци за мястото.

Последното е видно и от представените приходни квитанции.

От правна страна:

3

Доколкото е предявен отрицателен установителен иск при отричане, че процесния имот е държавен или общински, ищците следва да докажат само фактите, обуславящи правния им интерес - в случая продължилото владение в срока по чл. 79 ЗС, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право. В настоящото дело ищците са доказали правния си интерес от търсената защита, като са ангажирали доказателства за упражнявана от техните праводатели и тях фактическа власт върху процесния имот от 1960 г. Следва да се има предвид, че имотът не е деактуван като държавна собственост, въпреки посоченото в § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Досежно наведените от ищците твърдения, че имота е придобит от тях като наследници на техните дядо и баба, съдът намира, че дори и през годините след одържавяване на имота техните праводатели, а впоследствие и те да са упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху имота, същият поради актуването на 930 кв.м. (без посочване на граници на одържавения имот) като държавен имот, не биха могли да бъдат придобити чрез давностно владение. С разпоредбата на чл. 86 (в редакцията от 1951 г. и в редакцията от 1990 г.) от ЗС е установена забрана да се придобива по давност вещ, която е социалистическа (т.е. държавна) собственост, а впоследствие след 1990 г. забраната се отнася за вещи държавна и общинска собственост. В последната сега действаща редакция на чл. 86 от ЗС (в сила от 01.06.1996 г.) тази забрана е останала да действа само за вещи, които са публична държавна или общинска собственост. От горната нормативна уредба следва, че за периода от 1951 г. до 1996 г. е установена законова забрана да придобиване на каквото и да е държавно, респ. след 1990 г. до 1996 г. държавно и общинско имущество. С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС (в сила от 01.06.2016 г.) е отпаднала забраната за придобиване по давност на вещи частна държавна и частна общинска собственост, като такава забрана е останала само за вещи, които са публична държавна или общинска собственост. Независимо от това, тъй като с влизане в сила на § 1 от ЗД на ЗС от 01.06.2016 г., в т.ч. и с последващите му изменения , е установен мораториум относно течението на давностния срок за придобиване на имоти частна и общинска собственост, като е постановено, че същата спира да тече до 31 декември 2022 г., следва че в полза на праводателите на ищците, както и впоследствие в тяхна полза, не е могла нито да започне да тече, нито е изтекла придобивна давност по отношение на горепосочения имот.

Действително тази разпоредба е обявена от КС за противоконституционна, но последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС на 08.03.2022 г. С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).