Решение № 757 от 07.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Варна, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20223110112122 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК от П. Б. Р. срещу „ М.“ АД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за следните парични вземания: сумата от 3000 евро, представляваща главница по сключен Договор за издаване и ползване на между народна кредитна карта VISA CLASIC от 13.07.**г., сумата от 740.60 евро, представляваща наказателна лихва за периода 31.08.2009г. до 07.07.**г.; сумата от 632.32 лева, представляваща разноски, извършени в заповедното производство, присъдени със заповед за изпълнение, издадена от ВРС и изпълнителен лист от 22.07.**г., въз основа на който е образувано ИД №**/2020г. по описа на ЧСИ №849- Ивета Ернандес.

Излага се, че ИД било образувано от „Райфайзенбанк“ ЕАД на 20.08.**г. повече от 5 години от издаване на изпълнителния лист. На 03.09.**г. била вписана възбрана върху имот, който не бил собственост на ищцата, като възбраната била заличена на 08.02.2022г. На 10.11.2016г. бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк“ ЕАД и ответника и конкретен договор за цесия от 19.04.2022г. Ищцата не била уведомена за 1 цесията. Твърди се, че вземането е погасено по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на иска. Твърди се, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС, по искане на „Райфайзенбанк“ЕАД е образувано ИД №341/**г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева. Същото било прекратено с постановление на ЧСИ от 28.11.2018г. впоследствие било образувано ИД №**/2020г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес. Ответното дружество придобило вземането с договор за цесия 19.04.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2016г., за което било изпратено уведомление до ищцата.

Оспорва се да е настъпила погасителна давност за вземането. Твърди се, че на 03.09.**г. била вписана възбрана върху идеална част от имот, притежавана от ищцата. След това отново през месец септември **г. била връчена покана за доб0воролно изпълнение. На 10.12.**г. била изпратена призовка за принудително изпълнение с опис и оценка на възбранения имот. На 11.08.

2016г. била постъпила молба от ищцата, с която искала да бъде вдигната наложената възбрана върху имота и изразявала готовност да заплаща дълга доброволно. На 28.11.2018г. делото било прекратено с постановление. На 20.08.2020г. старият кредитор депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело, по което били изискани и извършени следните изпълнителни действия : на 20.08.2020г. било изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк“ ЕАД; на 16.09.2020г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата в „Юрабанк България“ АД; на 01.12.2020г. било направено искане за вписване на възбрана, като същата била вписана на 03.12.2020г.

Сочи се и че погасителна давност за вземането не е текла в периода съгласно Закона за мерките й действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. Счита се, че от страна на ищцата е направено признание на вземането по смисъла на чл.116,а.“а“ ЗЗД с депозираната молба на 11.08.2016г. Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

На 22.07.**г. в полза на Райфайзенбанк България ЕАД е издаден изпълнителен лист по гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС въз основа на Заповед за изпълнение №4928/10.07.**г. срещу П. Б. Р. за следните суми : сумата от 2

3000 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от даата на подаване на заявлението в съда – 08.07.**г. до окончателното изплащане; сумата от 740.60 евро, представляваща наказателна лихва за периода 31.08.2009г. до 07.07.**г., дължими по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Clasic от 13.07.**г.; сумата от 632.32 лева – разноски.

Изискано е и е приложено по делото препис от ИД №**807040031, от който е видно, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС по молба на взискателя „“Райфайзенбанк България“ЕАД от 22.08.**г.

В молбата за образуване на изпълнително дело е отправено искане за извършване на а запор на сметки, работна заплата и други вземания, както и опис и възбрана върху имущество на длъжника.

На 03.09.**г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от стоматологичен кабинет, находящ се в гр.Варна, бул.** №63 и бул.“**“ №54.

На 11.08.2016г. П. Б. е отправила искане за вдигане на възбраната, тъй като имотът е продаден, искане за редуциране на заема и е изразила готовност да за плащане на определена сума след редуциране на дълга. Възбрана е заличена от ЧСИ на 12.08.2016г.

С Постановление от 28.11.2018г. изпълнителното производство по ИД №**8070400341 е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По молба от 20.08.2020г. на Райфайзенбанк България ЕАД е образувано ИД №2020894040** по описа на ЧСИ № 894-Луиза Ернандес. В молбата е отправено искане за налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение, проучване на имуществото на длъжника.

На 08.09.20214г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД.

Със запорно съобщение от 16.09.2020г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“АД. С уведомление от

27.10.2020г. банката е посочила, че в банковите сметки на длъжника няма достатъчно средства и по тях има предишно наложен запор.

На 03.12.2020г. е наложена възбрана върху 1/4 ид.ч. от стоматологичен кабинет, находящ се в гр.Варна, бул.** №63 и бул.“**“ №54.

3

На 20.01.2021г. е наложена възбрана върху ид.ч. от имоти в с.Л..

На 17.06.2022г. като взискател по делото е конституирано „М.“АД, придобило процесното вземане с договор за цесия от 19.04.2022г. С молба от същата дата е отправено искане за извършване на справка за наличието на трудови договори и налагане на запор върху трудови възнаграждения.

С Постановление от 11.08.2022г. производството по ИД по молба на взискателя, на основание чл.433, ал.1, т.2ГПК.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

С доклада е дадена правна квалификация на иска като такъв по чл.439 ГПК, което предполага съществуването на изпълнително производство. От доказателствата по делото се установява, че изпълнителното делото е прекратено на 11.08.2022г., поради и коректната правна квалификация на претенцията е по чл.124,ал.1 ГПК.

Ищецът оспорва вземането на ответника с възражението, че същото е погасено по давност.

Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.

Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.

По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. От данните по приложеното изпълнително дело се установява,че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 10.07.**г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата 4 съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.

Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С подаване на молбата от 22.08.**г. и отправеното в нея искане за налагане на запор върху банкови сметки и възнаграждения е прекъсната давността за вземането / в този смисъл е решение №37/24.02.2021г. по гр.д.

№1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о.,/ . В цитираното съдебно решение е посочено,че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.

По ИД **8070400341 на 03.09.**г. е наложена възбрана върху върху ½ ид.ч. от стоматологичен кабинет, находящ се в гр.Варна, бул.** №63 и бул.“**“ №54, за който съгласно приложения НА №74, том VII, дело №** на нот.№192-Диана Стоянова се установява, че не собствен на длъжника от **г.

Други действия респ. искания от взискателя не са били предприети. На 11.08.2016г. П. Б. е отправила искане за вдигане на възбраната, тъй като 5 имотът е продаден, искане за редуциране на заема и е изразила готовност да за плащане на определена сума след редуциране на дълга. С Постановление от 28.11.2018г. изпълнителното производство по ИД №**8070400341 е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът намира възражението на ответника, че с подаване на молбата от 11.08.2016г. от П. Б. е прекъсната давността за неоснователно. Съобразно ТР№4/2019г., за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Въз основа на мотивите на решението под признаване на вземането се има предвид ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му. Изявленията в молбата от 11.08.2016г. не отговарят на посочените критерии. Същевременно наложената възбрана не е била върху имущество на длъжника, поради което не носи след себе последица по прекъсване на давността за процесното вземане.

Всичко изложена налага извод, че след образуване на ИД №**8070400341 до прекратяването му с Постановление от 28.11.2018г. не са извършени изпълнителни действия годни да прекъснат давността, която е изтекла към 22.09.2019г. Впоследствие образуваното ИД №2020894040** по описа на ЧСИ № 894-Луиза Ернандес по молба от 20.08.2020г. на Райфайзенбанк България ЕАД е било по погасено по давност вземане и извършените не са релевантни към настоящия спор.