Решение № 4379 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4379 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20261100502836 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Е. Д. К.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу разпореждане /резолюция/ от 21.01.2026 г., съдържащо отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20257810400863 на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ и район на действие- СГС. С довод, че извършила извънсъдебно прихващане на сумата 646.13 лв., с което събираемото вземане било изцяло погасено, жалбоподателката моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен, като претендира присъждането на разноски.

Взискателят по изпълнителното дело- Б. Д. Ф.-П. оспорва подадената от длъжника жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Подадената от длъжника в изпълнителното производство Е. К. жалба е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20257810400863 на ЧСИ Г.Д.- с рег.№ 781 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя Б. Д. Ф.-П., подадена на 1

5.08.2025 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 14.07.2025 г., издаден въз основа на Определение от 28.05.2025 г. по гр.д.№ 11926/ 2023 г. на СГС, ГО, ІІ- Ж въззивен състав, за присъждане на сумата 2 883 лв.- разноски по делото по чл.78, ал.1 ГПК, платими от Е. Д. К. в полза на Б. Д. Ф.-П..

На 13.08.2025 г. на длъжника Е. К. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 10.09.2025 г., с която същата е поканена да заплати доброволно общо сумата 4 039.57 лв., включваща събираемото вземане от 2 883 лв., сумата 550 лв.адвокатски хонорар, и сумата 606.57 лв.- такси по изпълнителното дело.

С молба от 18.09.2025 г. длъжникът К. уведомила ЧСИ, че изплатила събираемото вземане от 2 883 лв. по банков път, за което прилага платежно нареждане от 4.09.2025 г., и е направила искане за прекратяване на производството по делото.

С Решение от 7.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 11544/ 2025 г. на Софийски градски съд, ІV- А въззивен състав /окончателно/, е оставена без уважение жалба на длъжника Е. Д. К. по изпълнително дело № 863/ 2025 г. на ЧСИ Г. Д.- срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и срещу акт за определяне размера на разноските по изпълнението, инкорпорирани в разпореждане с изх.№ 11551/ 06.10.2025 г. С цитираното решение, постановено по реда на чл.435 и сл. ГПК, следователно определените от ЧСИ разноски по изпълнението са стабилизирани.

С молба от 8.12.2025 г. длъжникът К. уведомила ЧСИ, че изплатила на взискателя Б. П. по банков път сумата 510.44 лв. /260.98 евро/, за което прилага платежно нареждане от 4.12.2025 г., като направила и прихващане на сумата 641.67 лв.

/“получена от Б. П. на отпаднало основание по изп.д.№ 201/ 2022 г.“/, вследствие на което отново е направила искане за прекратяване на производството по делото.

С обжалваното разпореждане от 21.01.2025 г. ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като е останала незаплатена от длъжника сумата 330.36 евро.

Това разпореждане /постановление/ на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Съгласно разпоредбите на чл.433, ал.1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: т.1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; т.2. взискателят е поискал това писмено; т.3. изпълнителният лист бъде обезсилен; т.4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; т.5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; т.6. (доп. ДВ, бр.49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83; т.7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440; и т.8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В чл.433 ГПК не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство, поради извършено прихващане на вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, с вземания на длъжника към взискателя по изпълнението. Същевременно извън правомощията на съдебния изпълнител е зачитането на извършено от длъжника по изпълнението извънсъдебно прихващане, тъй като в рамките на вече образувано изпълнително производство длъжникът не може да релевира възражение за прихващане. Това е така, тъй като 2 възражението за прихващане, независимо дали се касае за съдебно или извънсъдебно прихващане, има материално- правен характер и може да бъде релевирано пред съда, но не и пред съдебния изпълнител в рамките на провеждано срещу длъжника принудително изпълнение.

Прихващането не представлява изпълнителен способ, регламентиран в ГПК, поради което и нито длъжникът може да се позовава на последиците на извършено извънсъдебно прихващане, нито съдебният изпълнител, чиято дейност не е правораздавателна, може да зачита направено в този смисъл от длъжника възражение.

Анализът на съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да обоснове извод на настоящия съдебен състав за наличието на основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 ГПК, тъй като не се установява вземането да е изцяло погасено от длъжника по изпълнението /чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, нито вследствие твърдяното извънсъдебно прихващане, което е произвело правно действие, взискателят писмено да е поискал прекратяване на изпълнителното дело /чл.433, ал.1, т.2 ГПК/.

Освен събираемото вземане, за чието плащане от страна на длъжника са представени доказателства, остава неизплатена сума за разноски по изпълнението, което обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и съответно- за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника по изпълнението Е. Д. К. /ЕГН **********/ срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20257810400863 на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ и район на действие- СГС, обективиран в разпореждане /постановление/ от 21.01.2026 г., като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3