Определение № 271 от 02.07.2019, Апелативен съд - Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е №

271 гр. Пловдив, 02. 07. 2019г

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия Георгиева в. ч. т. дело № 373 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.

274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

С определение № 777 от 04.04.2019г, постановено по т. д. № 170/2018г по описа на ОС – Пловдив, ХІХ с, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване с влезли в сила решения на т.д. № 601/2017 и на т.д. № 329/2018г и двете по описа на ОС - Пловдив.

Против определението е подадена частна жалба от ищеца С.И.Г., който счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Посочва, че със спиране на производството съдът е дал защита на ответника, която не му се полага за сметка на неоправдано от правна гледна точка злепоставяне на ищеца. Позовава се на съдебна практика и моли за отмяна на определението.

Ответникът по частната жалба „**.“***, ЕИК ***счита частната жалба за неоснователна и също се позовава на съдебна практика.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за спиране на производството, за което изрично е предвидено обжалване. При подаването на частната жалба е спазен едноседмичният срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Окръжният съд е бил сезиран с иск за прекратяване на дружество по реда на чл.517, ал.4 от ГПК от ищеца С.И.Г., който е твърдял, че е кредитор на физическите лица Ю.Р.Чи И.Ч., а те са съдружници и управители в „**.“***. Против двете физически лица ищецът е образувал изпълнителни дела - № **и №**и двете по описа на ЧСИ Г.Д., като е поискал и е наложен запор върху всичките, притежавани от тях дружествени дялове в дружеството. Поради неизпълнение на задълженията към него, твърди, че е бил овластен от съдебния изпълнител и предявява иска пред окръжния съд за прекратяване на дружеството „**.“***.

В хода на извършената двойна размяна на книжа от ответното дружество е поискано спиране на делото, тъй като двете изпълнителни производства са образувани въз основа на издадени два изпълнителни листа по две Заповеди за изпълнение, с които физическите лица Ю.Р.Чи И.Ч. са осъдени да заплатят на С.И.Г. суми по издаден запис на заповед. Длъжниците са подали възражение и против двете Заповеди за изпълнение, а конкретно по отношение на сумата от 30 000лв, дължима на основание запис на заповед по ч.гр.д.№ 1616/2018г по описа на РС – Пловдив твърди, че тя е погасена по давност, както и че задълженията към ищеца са изплатени изцяло, съгласно представена разписка.

Продължава, че след подадените от длъжниците възражения ищецът е предявил установителни искове по чл.422 от ГПК пред ОС – Пловдив, по които са образувани т.д № **и т.д.№ 81/2018г. Поради наличието на висящи производства счита, че искът по чл.517, ал.4 от ГПК следва да бъде спрян на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влезли в сила решения на същите две дела.

Позовал се е на съдебна практика - Определение № 711 от 11.11.2014г по ч.т.д.№ 2056/2014г на II т.о., Определение № 702 от 10.10.2014г по ч.т.д.№ 2857/2014г на I т.о.,

Определение № 448 от 01.06.2012г на ВКС по ч.т.д.№ 188/2012 на II т.о., всички на ВКС.

Въззивният съд намира, че правилно окръжният съд е съобразил трайната практика на ВКС по цитираните пред него от ответното дружество определения, които постановяват спиране на настоящото производство, образувано при спрени изпълнителни дела по силата на закона – чл.420, ал.1 от ГПК. Въпреки спирането им ищецът е предявил иск за прекратяване на дружеството, като се е позовал на образуваните от него две изпълнителни производства на основание издадените му изпълнителни листове по заповедите за изпълнение. Съдебната практика, на която той се позовава в частната си жалба касае разглеждането и произнасянето по спора по неговото същество и няма отношение към предмета ѝ – в какво съотношение са искът по чл.517 от ГПК към иска по чл.422 от ГПК.

Обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено.

Тъй като настоящото производство не приключва с акт за разрешаване на спора, в същото разноски не се дължат, а те ще се присъдят с оглед изхода на исковия процес. Ето защо на ответника по частната жалба разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

О П

Р Е Д

Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 777 от 04.04.2019г, постановено по т. д. № 170/2018г по описа на ОС – Пловдив, ХІХ с.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.