Решение № 3102 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3102 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110202159 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. М. М. – Р. против наказателно постановление № 25-4332-031091/10.12.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255.65 евро ( 500,01 лева) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Излага подробни съображения за несъставомерност на вмененото нарушение, доколкото не е била уведомена от Гаранционен фонд, че по отношение на процесния автомобил няма сключена ЗГОА, съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ. На самостоятелно основание посочва, че не е била уведомена от компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията, което обстоятелство е пряко свързано със субективната страна на нарушението. В тазинасока се позовава на Тълкувателно постановление № 2/2023г. по т.д. № 3/2022г, на ОСС на НК на ВКС и ВАС. Релевира доводи, че наложеното наказание се явява несъразмерно, доколкото констатираното нарушение е било отстранено още на същия ден, респ. преди издаване на НП. Прави се искане за съдебен акт в тази насока. .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Д., която поддържа жалбата. Подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление 1 излага в писмена защита.

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество, като се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно,

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2025г., около 08:56 часа В.Г., на длъжност мл. Автоконтрольор при ОПП-СДВР спрял за проверка л.а марка „БМВ“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', който се движел по бул.

„Драган Цанков“, с посока на движение от ул. „Ф.Ж. Кюри“ към ул. „ Митрополит Кирил Видински“ .

Водачът бил установен като М. М. М. – Р., а автомобилът бил нейна собственост.

След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС е служебно прекратена, считано от 24.09.2025г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП..

На Р. бил съставен АУАН № GA 3979267/01.10.2025г. за извършено от нея нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, като препис от акта бил връчен на същата дата и бил подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

На същата дата 01.10.2025г. Р. сключила валидна ЗГОА и регистрацията на процесното МПС била подновена.

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.

С постановление на прокурор при СРП от 20.11.2025г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на цитираното постановление на 10.12.2025г. началник група ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 25-4332-031091/10.12.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255.65 евро ( 500,01 лева) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен 2 анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите правомощия, видно от представената по делото заповед.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 20.11.2025г., като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като не е било посочено времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Този пропуск, обаче не рефлектира върху правото на защита на нарушителя.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното НП е издадено при спазване на административно процесуалните правила и не са налице основания за отмяната му на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места „.

3

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 01.10.2025г., а именно момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства не се установи за извършената служебна дерегистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Независимо от настъпилите законодателни промени в разпоредбите на ЗДвП и по – конкретно тази на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължението на контролните органи за уведомяване визирано в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията не е отменено и е било действащо към датата на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Не се установи и жалбоподателят да е бил уведомен своевременно от ГФ, че по отношение на процесния автомобил няма сключена валидна ЗГОА, каквото изискване е залегнало в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „ Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.“.

По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано както 4 от обективна, така и от субективна страна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-031091/10.12.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255.65 евро ( 500,01 лева) и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5