Решение № 8650 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8650 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110101353 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от ЗАД „А. Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........, чрез пълномощника си адв. К. К. Г., срещу "З. А. Д. Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С........., чрез пълномощника юрисконсулт И. Ц., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5372,80 евро, неизплатена от ответника част от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/23/797/500385, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 14.04.2023 г. в гр. София, паркинг Дивес на Околовръстен път, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 19.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 15 лева, представляваща обичайни (ликвидационни) разноски по определяне на обезщетението.

Ищецът твърди, че на 14.04.2023 г., около 15:30 часа в гр. София, паркинг Дивес на Околовръстен път, влекач марка „MAN", модел „6,9", с рег. № *******, докато е бил паркиран с водач К. Ц., е бил блъснат от полуремарке, което е било свързано и управлявано от паркиращ влекач с рег. № ********, управляван от водача В. В.. Твърди се, че с поведението си последният водач е станал причина за настъпване на процесното ПТП, като е нарушил разпоредбите на Закона за движението по пътищата при паркиране, за което е съставен двустранен констативен протокол с призната вина от водача В.. Ищецът посочва, че пострадалото МПС е имало валидна имуществена застраховка „Каско" при него, по силата на която е образувана щета и въз основа на представени фактури за ремонт е изплатено застрахователно обезщетение в пълен размер на 17 537,72 лева. Твърди се, че виновният водач е имал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът заявява, че е отправил доброволна покана за плащане на регресната си претенция, като ответникът е възстановил единствено част от сумата в размер на 7044,35 лв., поради което се претендира горницата. Ето защо моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Двустранен констативен протокол за ПТП; Застрахователна полица „Каско"; Уведомление за щети; Свидетелство за управление на МПС; Списък на констатирани увреждания; Опис на щета; Доклад по щета; Фактури за ремонт; Платежно нареждане; Сравнителна експертиза; Справка от Гаранционния фонд;

Фотоснимки. Прави доказателствени искания: да се задължи ответникът да представи застрахователната полица за ГО; да се допусне до разпит един свидетел; да се назначи съдебно-автотехническа експертиза.

Ответникът "З. А. Д. Д. Б. Ж. и З." АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че всички претендирани от ищеца вреди са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че е изплатил сумата от 7044,35 лв. въз 1 основа на представената от самия ищец калкулация на щетата, като твърди, че тази сума напълно съответства на действително установените и доказани вреди, които са пряка последица от събитието. Възразява, че претендираната разлика представлява неоснователно завишение на ремонта, за което не са ангажирани доказателства, и уважаването би довело до неоснователно обогатяване. Оспорва изцяло и акцесорния иск за присъждане на лихви.

Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Калкулация по щета на ЗАД „А. Б.". Прави доказателствени искания: към допуснатата автотехническа експертиза да бъдат поставени допълнителни въпроси.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ.

Направено е възражение за съпричиняване по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/.

Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на влекач марка „МАН“, с рег. № ******** , валидна към датата на процесното ПТП. Страните не спорят и че към датата на ПТП за увредения влекач марка „MAN", модел „6,9", с рег. № ******* има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“ , обективиран в застрахователна полица № 22-0300/012/5000089, със срок на действие от 28.06.2022 г. до 27.06.2023 г. , във връзка с която е била образувана щета № 0300/23/797/500385 , и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 17 537,72 лв. , за което е представено по делото платежно нареждане от 30.06.2023 г.

По делото е обявено за безспорно и не се спори относно механизма на процесното ПТП – че на 14.04.2023 г., около 15:30 часа в гр. София, докато е бил паркиран, влекач марка „MAN", модел „6,9", с рег. № ******* е бил блъснат от полуремарке, свързано към влекач с рег. № ********, чийто водач е извършвал маневра при паркиране.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът е извършил частично плащане към ищеца по предявената регресна претенция в размер на 7 044,35 лв.

По отношение на размера на вредите.

Първият спорен въпрос е свързан с размера на вредите.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата 2 стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, се установява, че всички констатирани увреждания по влекач марка „MAN", модел „6,9", с рег. № ******* се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.04.2023 г. пътнотранспортно произшествие. Действителният размер на щетите, необходим за възстановяването на процесното МПС, съобразно заключението по изслушаната САТЕ е сумата от 22 282,26 лв. с ДДС.

Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-нисък размер и искът се явява установен по размер изцяло.

Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

По отношение на законната лихва.

На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се установява наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

По отношение на възражението за съпричиняване.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.

От събраните по делото доказателства не се установява водачът К. Ц. да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза и приетите за безспорни обстоятелства по делото, към момента на инцидента влекач марка „MAN“, модел „6,9“, с рег. № ******* е бил в неподвижно състояние – паркиран на паркинг. Произшествието е настъпило, докато водачът на застрахования при ответника влекач (с рег. № ********) е предприемал маневра за движение на заден ход, при която е реализирал удар в паркираната композиция. Предвид обстоятелството, че увреденото превозно средство е било в спряло състояние, съдът приема за технически извод, че произшествието е било абсолютно непредотвратимо за водача на ищцовото дружество.

По делото липсват каквито и да е доказателства за нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия водач, които да са в причинна връзка с инцидента. С оглед на това, че вредоносният резултат е настъпил изцяло поради неправилната маневра на виновния водач върху неподвижен обект, съдът приема, че липсва виновно поведение или принос на водача на влекач марка „MAN“, поради което възражението за съпричиняване се явява изцяло неоснователно.

По разноските.

При този изход на производството (уважаване на исковете в пълния им предявен размер), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът.

Съобразно представения и приет по делото списък по чл. 80 от ГПК , ищцовото дружество е направило и доказало следните реални разноски в настоящото производство:

215,52 евро за внесена държавна такса , 150,00 евро за депозит за изготвяне на съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ) и 822,00 евро за заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Действителното извършване на разхода за адвокатска защита и съдействие се установява от надлежно приложените по делото електронна фактура № 1000007070/28.01.2026 г. и банково извлечение за извършен превод по нея. С оглед на горното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца общо сумата от 1 187,52 евро (сборът от 215,52 евро, 150,00 евро и 822,00 евро), представляваща изцяло направените и доказани по делото разноски пред настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав, 3

РЕШИ:

ОСЪЖДА "З. А. Д. Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК **********, с адрес: гр. С......... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А. Б." АД, ЕИК *********, с адрес: гр. С....., на основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5372,80 евро, представляваща неизплатена част от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/23/797/500385 за възстановяване на имуществени вреди по влекач марка „MAN“, модел „6,9“, с ДК № *******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2023 г. в гр. София, както и сумата от 7,67 евро (с левова равностойност 15 лева), представляваща обичайни (ликвидационни) разноски по определяне на обезщетението, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.01.2026 г., до окончателното изплащане.