Решение № 128 от 14.04.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. ***, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440100598 по описа за 2024 година

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – *** е постъпила искова молба от Р. М. Р. с ЕГН ********** от с. *** чрез адвокат Т.

Т. от АК *** със съдебен адрес гр. *** срещу Н. В. М. с ЕГН ********** от гр. *** с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен. С исковата молба са представени като писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на децата К. Р. М. с ЕГН **********, М. Р. М. с ЕГН ********** и А. Р. М. с ЕГН **********; медицински карти на децата, 3 броя служебни бележки, удостоверяващи, че децата посещават детска градина и училище, и квитанция за платена държавна такса.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на *** г. в с. ***, от който брак имат родени три деца, които към момента са малолетни – К. Р. М. с ЕГН **********, М. Р. М. с ЕГН ********** и А. Р. М. с ЕГН **********. Твърди се още, че от около една година страните живеят в условията на фактическа раздяла, като от тогава брака им съществува само формално и е без съдържание, като от сведения на познати ответницата работела в *** Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, като му бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца. Претендира месечна издръжка в размер на по 300,00 лв. месечно за всяко дете от датата на завеждане на делото. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор е постъпил писмен отговор от ответницата. В срока за отговор е подаден и Насрещен иск от Н. М., който е оставен без движение за внасяне на държавна 1 такса. В указаният срок същата не е внесла държавната такса и в Протоколно определение № 481/11.12.2024г. е прекратено производството в частта относно депозирания насрещен иск от ответницата Н. М. срещу Р. Р..

ИЩЕЦА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована се не явява и не се представлява. В писменния отговор моли да бъде отхвърлена исковата молба, като я смята за допустима, но неоснователна в частта относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им деца.

По делото е изготвен и представени социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – *** по местоживеене на децата. От този социален доклад се установява, че децата се отглеждат в дом, който предлага много добри битови условия. Отбелязано е също, че бащата е подпомаган от свои близки роднини при отглеждането им.

За майката не е извършено проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. ***.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: копие на Удостоверения за раждане № 0137 от 24.09.2010г., № 0074/11.06.2012г. и № 0128/29.10.2018г., всички издадени от Община ***, и удостоверение за сключен граждански брак *** г. страните са сключили валиден граждански брак в с. ***, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, и иск по чл.127а, ал.2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на *** г., като през 2023-а година решили да се разделят. От тогава съпрузите поддържали контакти единствено по отношение на децата. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от година в условията на фактическа раздяла, като ищеца и ответницата, изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид 2 доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от една година фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и ищеца желание за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.

Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.

Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. По делото безспорно се установи, че родените от брака деца, които към настоящият момент са малолетни – К. Р. М. с ЕГН **********, М. Р. М. с ЕГН ********** и А. Р. М. с ЕГН ********** се отглеждат от бащата. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на децата е осигурено достатъчно лично пространство, в обитаваното от тях жилище. По делото безспорно бе установено, че бащата е подпомаган от своите родители и разполага с финансови възможности, които биха 3 гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата, като в тази насока са представените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни такива от разпита на свидетелите *** За ответницата се събраха доказателства за реализираните от нея трудови доходи, която сама е предоставила на съда в преведен от немски трудов договор и размера на брутната месечна заплата. Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от брака и все още малолетни деца и се определи тяхното местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване интересите на децата, Съдът намира, че бащата е този, който полага и може да полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за тях. Съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца и определи местоживеене им при бащата.

По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09:00 ч. до 18:00 ч., без преспиване, по местоживеене на майката, както и да ги взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за децатао: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от майката трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.

Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нуждаят от месечна издръжка в размер на по 270.00 лева за всяко дете. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на децата, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на децата, с по 270.00 лева за всяко дете, а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата, както е известно, че ответницата има още 4 две деца, но липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата молба – 20.05.2024 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По основателността на иска по чл.127а, ал.2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД:

Предявено е искане за разрешаване на разногласие между родителите относно снабдяване на родените от съвместното им съжителство малолетни деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт и възможността за пътуване на децата в чужбина. За осъществяване на това законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за снабдяване на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт, е независимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за това, без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за даване разрешение за снабдяване на родените от съвместното съжителство малолетни деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт се установи по категоричен начин в настоящото производство.