Решение № 121 от 07.08.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. В., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ГПЙ

ВРГ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. И. Ф. с ЕГН ********** и адрес: с. Г., обл. В., ул. „П** чрез адв.-пълномощник В. Т. от САК и заявен съдебен адрес: гр.С., НДК, площад „Б**, адвокатска кантора „ВЕК“, против Решение № 677/09.11.2024., постановено по гр.д.№ 173/2024г. по описа на РС-В..

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от ищцата иск, за лишаване от родителски права по отношение на детето И. С.а А.а с ЕГН **********, като неоснователен, както и предявеният при условията на евентуалност иск на М. И. Ф. против ответника С. А.

С. иск за ограничаване на родителските права по отношение на детето И. С.а А.а с ЕГН ***.

Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника 1350лв. - разноски за първоинстанционното производство.

С въззивната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните в производството доказателства.

Във въззивната жалба се оспорва на назначената и приета от съда съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от вещото лице ПМ, като неправилна и за това, че не е изследвала нивото на интелигентност на малолетното дете И., както и в частта за наличието на „синдром на родителско отчуждение“. Твърди се, че не става ясно по какви причини районният съд е отхвърлил иска за ограничаване на родителските права, доколкото 1 липсват мотиви в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове за лишаване/евентуално за ограничаване на родителските права и присъждане на направените по делото разноски.

Моли Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което да уважи предявените при условията на евентуалност искове за лишаване от родителски права , евентуално за ограничаване на родителските права на бащата С. А. С. по отношение на детето И. С.а А.а с ЕГН ***.

Моли да бъде допусната и изслушана допълнителна съдебна експертиза, изготвена от три вещи лица от списъка на Софийски градски съд, със специалност детска психология, която да отговори на въпросите: Налице ли е синдром на родителско отчуждение, какво е емоционалното съС.ие на детето след среща с бащата.

Заключението на назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, се оспорва едва с въззивната жалба с твърдения за неправилност на същата.

Съдът е намерил искането за неоснователно тъй като видно от протокола от с.з , в което е изслушано вещото лице психолог, заключението не е било оспорено и е прието от съда, поради което е преклудирана тази възможност съгласно разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК.

По искането за прилагане на ДП№ 643/2024 г. Същото е приложено и прието по делото.

Иска се присъждане на разноските по производството за двете инстанции.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна С. А.

С., чрез адв.-пълномощник Б. К. от АК-В., със заявен съдебен адрес: гр.В., ул.’’Д**, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от въззивника, до законоустановения минимум.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предявен е иск за лишаване от родителски права с правно основание чл. 132, ал. 1, т.

1 и т. 2 от СК, а при условията на евентуалност е предявен иск за ограничаване на родителски права - чл. 131, ал. 1 от СК.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на малолетното дете И. С.а А.а, 2 родено от фактическото съжителство на страните. Детето се отглежда от майката, която полага грижи за него, а бащата не проявява никакъв интерес към детето, не полага грижи, не се интересува от нея, не спазва установения режим на лични контакти по гр.д. № 459/2022г. по описа на РС - В.. Детето реве и изпитва ужас и страх от бащата. Посочва се, че ответникът е агресивен. В исковата молба са изложени случки на конфликт между ищцата и ответника относно твърдението за агресивно поведение, както и ситуация през м. декември 2021г., когато ответникът проявил агресивно поведение към майка си. Посочва се също, че ответникът формално превеждал сумата от 250.00 лева - определена издръжка за детето, като се бил дезинтересирал от него. Посочено е също, че било образувано гр. дело № 2326/2023г. по описа на РС - В. за домашно насилие против ответника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права бащата по отношение на малолетното дете, а при условията на евентуалност се иска ограничаване на родителските права.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба , чрез упълномощен процесуален представител е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е съображения, че не са налице основанията за лишаване от родителски права. Ответникът е изключително привързан към детето си. След фактическата раздяла на страните през м. 10.2022г. когато детето е било на 1г. и 7м., същите имали нормални отношения и разбирателство за отглеждане на детето. Бащата е посещавал детето и е полагал грижи за него, но това било за кратко. След като ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, започнала да отказва на ответника да посещава детето, не отговаряла на телефонните му обаждания. Поради това, същият завел иск по чл. 127 от СК, за което било образувано гр.д. № 459/2022г. по описа на РС - В. Страните постигнали споразумение, като на ответника бил определен режим на лични контакти с детето, както и да плаща месечна издръжка. Твърди се, че той изпълнява споразумението като редовно заплаща издръжка за детето, но ищцата не изпълнява своята част от споразумението и отказва контакти на бащата с детето. Научила е детето, че ответникът не е неин баща, а детето нарича „тати“ мъжът, с когото ищцата живее. Ищцата е изпращала на ответника звукозаписи, на които детето го обижда като му казва, че не е неин баща, а мъжът, с когото тя живее. Посочено е също, че ищцата проявява вербална агресия по отношение на ответника, когато същият поиска да види детето. Същият няма контакт с детето от м. 10.2023г.

Видно от приложения протокол от 14.07.2022г. по гр.д. № 459/2022г. по описа на Районен съд - В. е, че страните са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето, режима на лични контакти и издръжката му, като са се съгласили упражняването на родителските права да бъдат възложени на майката ищцата по делото, а на бащата е определен режим налични контакти с детето да има право да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, като детето се придружава от майката, както и за великденските празници, като след навършване на петгодишна възраст 3 на детето, бащата ще има право да го взима при себе си за една седмица през лятото с преспиване, без детето да бъде придружавано от майката, а след навършване на шестгодишна възраст на детето - един месец през лятото с преспиване, без детето да бъде придружавано от майката, който период да не съвпада с редовния годишен платен отпуск на майката. Бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250.00 лева.

От представените по делото платежни документи е видно, че ответникът редовно изплаща издръжка на детето в определения размер.

От представения по делото социален доклад, изготвен от социалния работник при Д”СП”, отдел ’’Закрила на детето” - В., се установява, че от съвместното съжителство на страните се е родило детето И.. От м. 10.2020г. страните са разделени. От тогава бащата вижда детето много рядко. Майката твърди, че бащата не търси детето. Бащата твърди, че майката осуетява контактите му с детето. Пред социалните работници е показал изпратени от ищцата клипове, в които се чува и вижда как ищцата съобщава за новия баща на детето и как детето не иска да вижда биологичния си баща. При разговор на социалния работник с детето, същото е заявило, че има баща и това е тати Зари, както и че има брат Влади. За баща си С. е споделило, че не може да каже нищо хубаво. От направеното социално проучване се установява, че за детето се полагат добри грижи от неговата майка, подпомагана от съжителя си.

Изслушан в съдебно заседание, социалният работник е посочил, че детето И. не говори за бащата С. с думите „баща ми“ или „татко ми“, а казва „С.“. То знае кой е С..

Нарича „татко“ съжителя на майката. Детето е на 5 години и по детски разбира нещата и ги разказва. Казва, че не желае да се вижда с баща си, защото тя си има друг баща и брат.

Според социалния работник може би семейната среда, в която живее детето е помогнала то да бъде толкова категорично в отказа си да вижда бащата. Детето живее с майката и съжителя на майката. Майката и съжителят й живеят заедно от около една година и половина, а преди тази година и половина майката и детето са живели заедно със сестрата на майката. Те са живели заедно от раждането на детето до м. октомври 2020 г, около една година и нещо.

Бащата дава издръжка на детето, която плаща по банков път. През 2024 г. същият е пуснал жалба в Д“СП“ поради това, че му се възпрепятстват срещите с детето. Социалните работници посетили адреса, установили, че И. почти го е забравила.

Социалният работник посочва също, че в Д „СП“- В. не са получавани сигнали във връзка с поведение на някой от родителите, което застрашава здравето и живота на детето.

Бащата живее на територията на Д“СП“ - В. в гарсониера, в която всичко е както трябва за един нормален живот, нищо не застрашава живота на детето.

Вещото лице ПМ по назначената и приета от съда съдебно - психологическа експертиза, дава заключение, че детето е будно, интелигентно и общително, но когато говори за биологичния си баща става напрегнато и категорично заявява, че не иска да го вижда. И. твърди, че се страхува от него, но повод за това е спомен от време, когато е била 4 на една година и седем месеца и той я ударил. Петгодишното момиченце категорично не желае да се вижда с биологичния си баща като отрича авторитета му. Назовава го с обидни думи, дава квалификации, които са несвойствени за детската му възраст и вероятно са чувани нееднократно от възрастни, които са авторитети за него. Реакциите на детето по отношение на биологичния баща категорично са вследствие на синдром на родителско отчуждение, според който възприятието за бащата е изцяло негативно и отричащо необходимостта от присъствието му в живота на детето. Детето дори отказва да приеме факта, че С. е неин баща. Връзката с майката е много силна, детето търси нейното одобрение, било е свидетел на много скандали и коментари по адрес на биологичния баща.

Създадени са нови семейни отношения - мама, тати, брат Влади и детето, като място за биологичния баща не е отредено.

Според вещото лице, е нарушена нормалната комуникация между двамата родители, което дало отражение и върху отношението на детето към бащата. Вещото лице посочва, че детето демонстрира нежелание за общуване с бащата, категорично не иска да се вижда със своя баща. Не го нарича баща, нарича го С.. Детето казвало, че се прави на добър, той е егоист. Според вещото лице това са думи, които едно 5- годишно дете едва ли осмисля.

Категорично се касае за наличие на синдром на родителско отчуждение, при който изцяло позитивно се възприема само единият родител и изцяло негативно се заклеймява вторият родител. Това е нетипична реакция на 5-годишно дете, което тотално да неглижира биологичния си баща.