Определение № 3623 от 29.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3623 гр. Варна, 29.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл. с. Лазар Василев като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20223100501701 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 41774/21.06.2022 от Етажна собственост на жилищна сграда с адм.адрес гр.Варна бул....................., представлявана от управителя ...................., чрез адв.Д. М. А.- ВАК, срещу постановеното от ВРС-43с-в Определение № 5997/3.06.2022г по гр.д.№ 16680/2021г в частта му, с която е постановено СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ на Общото Събрание на ЕС на сграда с адм.адрес: гр.Варна бул....................., проведено на 20.10.2021г, взети по т.1, 2 и 4 от дневния ред, както следва: по т.1: „Избор на фирма „Професионален домоуправител" и или домоуправител от собствениците на сградата"; по т.2: „Избор на управител и контрольор на Етажната собственост и определяне на мандата им"; по т.4: „Вземане на решение за определяне размера на месечните разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата под формата на месечни такси „Етажна собственост", както и вземане на решение за нередовните платци от етажната собственост".

Счита постановеното за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като излага следите доводи:

Действително, спирането на изпълнението на обжалвано по реда на чл.40 ЗЕУС решение на ОС на ЕС до постановяване на съдебното решение по спора е допустима и изрично предвидена от закона мярка с цел да обезпечи самото производство по отмяна на решенията, а не бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес и се предприема, за да бъдат ограничени евентуалните вреди, които биха могли да настъпят от изпълнението му докато трае исковия процес.

При предявения иск за отмяна решението на ОС на собствениците, поисканото 1 спиране би довело до запазване на предишното фактическо положение. Затова счита, че спирането за неподходяща мярка, която да гарантира, че със запазване на предходното положение ще бъдат предотвратени каквито и да било вреди за етажните собственици.

В резултат на постановеното спиране ЕС не би имала основание да предприеме каквито и да било действия и спирането не би предотвратило настъпването на вреди, а би довело до такива.

Този извод се налага и от заявените от ищеца основания за незаконсъобразност на взетото решение, които в същността си се свеждат до несъгласие с размера на месечните разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата под формата на месечни такси, както и вземане на решение по отношение нередовните платци от ЕС, без да е отречена нуждата от тези месечни такси.

От приложената към жалбата справка, изд. от СлВп на 25.05.2022г ищецът е продал собствения си недвижим имот, находящ се в процесната сграда ЕС. Затова за него вече е отпаднал правния интерес от воденето на настоящото дело, а също и липсва обезпечителна нужда, след като решението по делото би имало действие занапред.

На сл.място. Със Заповед за изпълнение № 1637 за парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 3201/2022г по описа на ВРС-VIIIс-в вече е разпоредено ищецът да заплати на ЕС сумата 330лв, представляваща сбор от неплатените месечни такси за периода от м.11.2021г до м.03.2022г вкл. От това следва, че към настоящия момент ищецът е длъжен да си заплати дължимите месечни такси, а в случай, че съдът отмени обжалваното решение на ОС на ЕС има право да си ги върне, като платени без правно основание или на отпаднало основание.

Спирането не би могло да изпълни своето предназначение да гарантира предотвратяването на каквито и да било вреди и за останалите етажни собственици, след като всички те са взели решенията на ОС и са се съгласили с тях, и никой друг, освен ищеца, не ги е обжалвал и не е поискал спиране на изпълнението им, а тъкмо обратното, стриктно ги изпълнявали в срок.

В конкретния казус естеството на решенията, чието спиране е постановено от РС, е такова, че пряко няма да рефлектира върху материалната сфера на ищеца за в бъдеще и в този смисъл изпълнението им не би затруднило осъществяването на правата на ищеца при положителен за него резултат по предявения иск.

Изхождайки от обстоятелството, че обжалваните решения на ОС касаят нормалното функциониране на ЕС-плащане на разходи за управление и поддръжка на общите части, сключване на договор с доставчик на „ВиК“услуги, заплащане на общ ток, обща вода, градинар, консумативи и др., определяне на срок, в който да се внасят таксите за поддръжка, то спирането им би навредило на всички етажни собственици, вкл. и на ищеца, ако беше собственик.

Следва да се изтъкне, че обезпечителната нужда се преценява не само с оглед на предмета на спора, но и с оглед поисканата обезпечителна мярка, която трябва да бъде 2 подходяща спрямо нуждата, т.е. да съответства на обезпечителната нужда на ищеца.

Поради изложеното счита, че допуснатото спиране на тези решенията но ОС по т.т.1, 2 и 4 следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира за присъждане на сторените от въззивника разноски за настоящото производство разноски, представляващи заплатена държ.такса и адв.възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от М. Д. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.............., чрез адв.М. Ник.Т. от АК-Варна, личен № 1500163790, съд.адрес: гр.Варна ул.

„.................. , със становище за неоснователност на жалбата, като излага следното:

От изложените твърдения в ч.ж. оставал с впечатление, че ответникът по дело не се бил запознал с материалите по същото и в частност с всички посочени от ищеца основания, обосноваващи незаконосъобразността на решенията, приети на проведеното на 20.10.2021г ОС

Говорейки за законосъобразност, респ.незаконосъобразност, е недопустимо да категоризира сочените основания за незаконосъобразност на дадено решение, като попадащи в „същинска" и несъщинска част. Ноторно известно на всички е, че РБ е правова държава и като такава се управлява според Конституцията и законите на страната - чл.4 ал.1 от Конституцията на РБ.

Отношенията, свързани с управлението на ЕС са регламентирани в нормативен акт – ЗУЕС, от което следвало, че правилата, разписани там били еднакво съществени и задължителни за всички субекти, попадащи в техния обхват. Има законосъобразни и незаконосъобразни действия и решения, а всяко незаконосъобразно решение следвало да не възпроизвежда действие.

Законодателят е дал възможност на всеки собственик на самостоятелен обект да иска от съда отмяна на незаконосъобразните решения, приети от ОС на ЕС - право, което всеки преценява дали да упражни или не. Аналогични разпоредби има и в други нормативни актове, напр. в ТЗ, с които се дава право, всеки съдружник или акционер да оспорва решенията приети от общо събрание на съдружниците/акционерите в дружеството.

Нито собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, нито съдружниците и акционерите в дружества са длъжни да упражнят правото си да искат отмяна на решение на съответното общо събрание. Логично и обосновано е упражняването на това право, когато едно евентуално незаконосъобразно решение би довело до негативни последици за съответния собственик. Дали оспорените решения са законосъобразни или не, ще прецени съответния компетентен съд. В настоящия случай, първоинстанционния съд вече се е произнесъл с Решение № 2471/25.07.2022г, с което е постановил, че исковата претенция на ищеца е основателна и е отменил всички решения, приети на горепосоченото ОС на ЕС.

Докато исковият процес трае, е възможно едно незаконосъобразно решение на ОС да бъде изпълнено, така че успешно проведеният иск по чл.40 ал.1 ЗУЕС да се окаже без практическа полза - така например, срещу ищеца да се проведе принудително изпълнение на едно притезание, което впоследствие да бъде съдебно отречено. Категорично е несъгласен с 3 твърдението на частния жалбоподател, че процедурата по обезпечение на иск се прилагала с оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца и в конкретния случай не е налице обезпечителна нужда.

Счита, че доколкото с TP № 5/24.06.2017г по тълк.д.№ 5/2014г на ОСГК на ВКС, все още неизгубило своята сила и е действащо, следва да се приеме тълкуването, че по своята цел, искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес

- то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на ОС. Именно това е опасността, която е посочена като възможна, при направеното от ищеца искане по чл.40 ал.3 ЗУЕС. Това е и единственото правно средство за защита срещу сочената опасност. В настоящия случай, въпреки, че законосъобразността на приетите решения е оспорена по предвидения за това ред, ответната ЕС е предприела именно действията, с които сме обосновали искането си за допускане на обезпечение - производство срещу ищеца по чл.410 ГПК за заплащане на суми, произтичащи от взетите на горепосоченото събрание решения. Предприемането на това действие добросъвестно е извършено от частния жалбоподател след като е узнал, за заявеното от ищеца искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението, но преди произнасяне на съда по него. Това наше твърдение се потвърждава от съпоставка на датите, на които ЕС е депозирала ПО на ИМ и е подала заявление по чл.410 ГПК, въз основа на която е издадена посочената в процесната ч.жалба Заповед за изпълнение на парично задължение. Датата на извършваше и на двете действия е 14.03.2022г. Важно е да се отбележи, че преди образуване на заповедното производство, от ответната ЕС не били предприети никакви действия за евентуално доброволно изпълнение от страна на ищеца.

Имало и още много факти, които можели да бъдат посочени, но същите нямали отношение към предмета на спора в настоящото производство, с оглед на което няма да ангажира излишно вниманието на решаващия състав.

Категорично не бил съгласен с твърдението, че с оглед наличието на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ищецът бил задължен да заплати посочените в нея суми. Съгласно чл.414 ал.1 ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.

В така създадената от частния жалбоподател ситуация възможностите за процесуално поведение пред ищеца били сведени до една единствена, а именно - да упражни правото си по чл.414 ал.1 от ГПК и да възрази. Това е единствената за него възможност, защото няма как да признае едно задължение, което произтича от решение, подложено на съдебен контрол за законосъобразност.

На пръв поглед „елегантно" даденото от частния жалбоподател решение на проблема ищецът да си плати сочените като дължими суми за месечни такси, „а в случай, че съда 4 отмени обжалваното решение на ОС на ЕС има право да си ги върне, като платени без правно основание или на отпаднало основание", всъщност е екстравагантно. Такова е, защото дори и да проведе успешно едно евентуално исково производство, както се предлага от частния жалбоподател, оставал въпросът какво се случвало ако ЕС бъде осъдена, но не изпълни доброволно съдебното решение? Нека не забравяме, че ЕС е неперсонифицирана правна общност, без имущество, от което евентуално някой кредитор, какъвто би бил ищецът, да се удовлетвори. Именно, за да не възникне гореописаната ситуация, искането по чл.40 ал.3 от ЗУЕС било заявено още с ИМ.

Вземайки предвид гореизложеното, заявява, че твърдяното от частния жалбоподател, че оспорваните решения - предмет на разглеждане в гр.д.№ 16680/2021г на ВРС, не рефлектирали върху правната сфера на ищеца категорично било невярно, неоснователно и недоказано. Твърденията, че М. К. задължително трябвало да плати сумите, посочени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение, доказвали именно тезата му, че всъщност, процесните решения и в частност, решението по т.4 от дневния ред на ОС от 20.10.2021г рефлектирали върху материалната сфера на същия.