Решение № 128 от 01.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501909 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР – Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат ******, с адрес гр. Б*****, против Решение № 2106 от 04.10.2022 г. по гр.д. 4961/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната ОД на МВР – Бургас, е осъдена да заплати на Х. И.

Т. ЕГН **********, чрез адвокат С. К., БАК, с адрес: град Б****, сумата 807, 07 лева /осемстотин и седем лева и седем стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 94,95 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2019 година до 09.07.2020 година нощен труд от 664 часа труд, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба на 29.07.2022 година до окончателното й плащане, сумата 198, 93 лева /сто деветдесет и осем лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени от първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период, в който е положен извънредния труд, до датата на подаване на исковата молба или от 01.09.2019 година до 29.07.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 807, 07 лева /осемстотин и седем лева и седем стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 29.07.2022 година до окончателното й плащане, както и 360 лв. – платено адвокатско 1 възнаграждение. Със същото решение ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 100 лв. – дължими държавни такси и 150 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период – съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел ,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения , регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството ,че пред процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното работно време ,режим на дежурства ,време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове препращане по аналогия към цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг ред на отчитане и заплащане на нощния труд ,положен от държавните служители от МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение. извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд . Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на 2 работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд. Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция.

Сочи се ,че изводите не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване на РС-Луковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен извод – а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба подадена от Х. И. Т. срещу Областна Дирекция на МВР – 3

Бургас.

Ищецът излага, че през периода от 01.07.2019 година до 09.07.2020 година е работил на длъжност „*****“ при ****** РУ към ОД на МВР Бургас. За този период е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 465 часа. Излага, че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 55 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ОД на МВР Бургас е в размер на 1 674 лева. По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната 1 продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Димчева, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер. В Изложено е, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не както е по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд. Изложено е, че в тази насока са издадени заповед на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че с оглед произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022 година по дело С – 262/2020 година по отправено преюдициално запитване от РС – Луковит по гражданско дело № 606/2019 година до СЕС за тълкуване на нормите на Директива 2003/8/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 година и съответствието им с националното законодателство, исковата молба е неоснователна. В тази насока са изложени подробни правни доводи и като цяло е посочено, че несъмнено националната правна уредба предвижда за държавните служители в МВР редица компенсаторни механизми с оглед спецификата на служебните им правоотношения и постигане на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения и държавните служители в МВР.

В съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита предявена за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от 807,07лева за 94,95 часа за посочения в исковата молба и по – горе период вместо за сумата 330 лева за 65,20 часа труд за същия период. Искът за лихва за забава до датата на подаване на исковата молба се счита предявен за сумата 198,93 лева вместо за сумата 33 лева.

4

Предявените искове са с правна квалификация чл. 150 във връзка чл.

262 КТ във връзка с чл. 187 МВР и чл.86 от ЗЗД.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32aaa86c-5c7c-4420-83b1-193ed72769fa