Определение № 659 от 19.09.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. Шумен, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500407 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАДгр.София, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б. чрез юрисконсулт Н. А. против разпореждане №688/11.07.2024г. по ч.гр.д.№399/2024г. на ВПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на дружеството срещу длъжника Д. Д. Й.: за горницата над 196,24лв. до пълния претендиран размер от 832,36лв. – главница, за сумата за договорна лихва от 174,30лв. за периода от 10.07.2023 г. до 10.06.2024 г.; за сумата за допълнителни услуги в размер на 1272,24лв., за периода от 10.07.2023 г. до 10.06.2024 г.; за горницата над 25,82лв. до пълния претендиран размер от 109,80лв.. – лихва за забава за периода от 11.07.2023 г. до датата на подаване заявлението в съда. Сочи, че съдебният акт в атакуваната част се явявал неправилен и незаконосъобразен. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане за допълнителни услуги, с длъжника бил сключен договор за допълнителни услуги към заем, подробно описани в приложение №1. Съгласно клаузите на сключения догово, клиентът длъжал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги. Допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем и се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр. Те се отличавали от дейностите като одобрение/усвояване на кредита, извънсъдебно събиране, изпращане на напомнителни писма и др.. Моли разпореждането да бъде отменено в отхвърлителната част и бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми изцяло.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №399/2024г на ВПРС е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.София, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Д. Й., 1 за сумите: 832,36лв., представляваща главница; договорна лихва 174,30лв., за периода от 10.07.2023г. до 10.06.2024г.; 1272,24лв. - допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 10.07.2023г. до 10.06.2024г.; лихва за забава 109,80лв.за периода от 11.07.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.06.2024 г. до изплащане на вземането. Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства:: договор за заем MicroCredit № 903200123891, сключен на 07.12.2022 г. и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032-00123891 от 08.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и Д. Д. Й..

С оглед неясноти относно претендираните със заявлението парични суми, с разпореждане № 644/01.07.2024г., . съдът е дал указания на заявителя да уточни претенциите си, и в частност да посочи дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен да посочи за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги и др.) са разнесени изплатените от длъжника погасителни вноски, като при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде частично отхвърлено.

В дадения срок по делото е депозирана молба вх. № 2731/04.07.2024 год., с която заявителят е посочил едниствено периодът за който са начислени претендираните суми за допълнителни услуги към сключения между страните договор за заем и описание на същите.

С разпореждане №688/11.07.2024г. по ч.гр.д.№399/2024г., съдът е отхвърлил частично заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК срещу Й. за: горницата над 196,24лв. до пълния претендиран размер от 832,36лв.

– главница, за сумата за договорна лихва от 174,30лв. за периода от 10.07.2023 г. до 10.06.2024 г.; сума за допълнителни услуги в размер на 1272,24лв., за периода от 10.07.2023 г. до 10.06.2024 г.; за горницата над 25,82лв. до пълния претендиран размер от 109,80лв.. – лихва за забава за периода от 11.07.2023 г. до датата на подаване заявлението в съда.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №257/11.07.2024г. за сумите, както следва: 196,24лв- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г. до изплащане на вземането,за сумата от 25,82лв. - лихва за забава от 11.07.2023 год.– до датата на подаване заявлението в съда, както и сумата от 9,09 лева за сторени в заповедното производство разноски.

За да достигне до този резултат съдът е приел, че в случая не се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което и кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за тях. Предвид това и клаузата се явява нищожна. Същата се явявала нищожна и на основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП като неравноправна, доколкото възнагражденията са отнапред определени, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, което като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Заобикаляли се и изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Уговарянето на цената на пакетите с необоснованите предимства, събирани по указания начин, несъмнено налага квалифицирането на посочените в договора договорки за същите като средство за заобикаляне на забраните на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от 2 потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните /решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г. І т.о., решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./. Ето защо и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за сумата 174.30лв..-договорна лихва за периода от 10.07.2023г. до 10.06.2024г..

В случая не са налице условия за издаване заповед за изпълнение и за сумата 1272,24лв. - допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 11.07.2023г. до 10.06.2024г..

Видно от договора за допълнителни услуги, същите са: 1. Безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит; 2. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 3.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в специални промоции. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените 3 по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от седемте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на чл.19, ал.4 от ГПК. Не е посочена и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК. Освен нищожна, като противоречаща на закона /чл.10а, ал.2 ЗПК/, тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна.