Решение № 25 от 09.04.2019, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№25/09.04.2019г. гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд I състав

В открито заседание на двадесет и първи юни година

2018

В следния състав :

Председател: Капка Павлова при секретаря Златка Стоянова и в присъствието на прокурора ______________________като разгледа докладваното от член съдията Капка Павлова, търг. дело № 82 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба от Д.А.В., В.С.В. и Н.С.В., последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.В. против „Екофорсис“ЕООД, с която се моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците сумата от 50000лв., представляваща част стойността на притежавания от техния наследодател дружествен дял от имуществото на ответното дружество след прекратяване на членственото му правоотношение поради смърт. Твърди се, че целия размер на дължимата сумата 226074лв. лв., в който се включва и неразпределената печалба за периода 2011-2015г. Ищците са позовават на публикувания ГФО за 2015г., в който е отчетена печалба в размер на 884 000лв. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Заявява се, че дружеството не дължи никакви суми на ищците по делото. Алтернативно се оспорва размера на претенциите като се изтъква, че стойността на дружествения дял се определя на база на баланса на дружеството към края на месеца, през който е прекратено членството на съдружника като активите се оценяват по тяхната историческа стойност и не следва да се вземат предвид „неразпределената печалба“, „право на дивидент“, както и дял от пазарната стойност на недвижим имот и пазарната стойност от притежаван проект“.

С отговора е предявен насрещен иск за заплащане от Д.А.В., В.С.В. и Н.С.В., последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Д.А.В. на „Екофорсис“ЕООД на сумата 50000лв., представляваща част от общо 940112лв. – пълния размер на вредите, нанесени на дружеството от неговия бивш управител и наследодател на ответниците по този иск С. В.В.. Сочи се, че същите се изразяват в изтегляне без основание на суми от сметка на дружеството за периода 2011г. – 2016г. в лева и в евро, прехвърляне на средства от сметките на дружеството по негови лични сметки, невнасяне на получената от продажбата на лек автомобил, собственост на дружеството цена и в раздаване на необезпечени заеми на физически лица. Направено е изявление за прихващане на сумата, за която е предявен насрещния иск с претендираната от ищците по първоначалния такъв.

Ищците по първоначалния иск са подали отговор на насрещния иск, с който го оспорват. Излагат се съображения, че смъртта на управителя е правопогасяващ факт за неговата отговорност. На следващо място е изразено становище, че всички действия на управителя са били извършени във връзка с осъществяваната от дружеството дейност. Посочва се, че предоставените заеми подлежат на връщане.

„Екофорсис“ ЕООД е подало и допълнителен отговор на исковата молба Същият по своето съдържание има характер на допълнителна искова молба по насрещния иск. С него се заявява, че обявените в ТР финансови отчети на дружеството не отразяват действителното състояние на същото, че те не са приемани от общото събрание и че едва след смъртта на управителя С.

В. настоящия едноличен собственик на капитала Л.Б. е получила достъп до сметките на дружеството и е установила, че има неправомерни тегления от същите.

И двете страни претендират да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният първоначален иск е с правно основание чл.125, ал.3 вр.чл.127 от ТЗ, а акцесорният иск е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Видно от представеното извлечение от акт за смърт № *** и удостоверение за наследници изх.№***, ищците са наследници на С. В.В.. Същият е бил съдружник в „Екофорсис“ЕООД, гр.Кюстендил като е притежавал 25% от капитала на същото. Освен това е бил управител на дружеството. Тези обстоятелства са безспорни между страните, а и се установяват от направените справки на Търговския регистър относно вписаните обстоятелства за дружеството. Претендира се заплащане на част от стойността на притежавания от него дружествен дял в размер на 50 000 лв. като се твърди, че стойността на същия е 226074лв., което включва и неразпределената печалба за периода 2011-2015г., стойността на недвижим имот, притежаван от дружеството и стойността на проект за изграждане на МВЕЦ от дъщерно дружество – „Германея Екол“ ООД. Изложени са твърдения, че съгласно ГФО за 2015г. дружеството е имало активи на стойност 884 000лв. и именно на база на тези данни следва да бъде определена и стойността на дружествения дял на В..

Тъй като претенцията на е разграничена за всеки от ищците по отделно, то с доклада по делото е прието, че всеки от тях претендира по 1/3 от заявения размер на частичния иск съобразно наследствените им квоти, а именно – по 16250лв.

Като доказателства по делото са представени първични счетоводни документи, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода 2011г-2015г. счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2015г., справка по лице от Агенция по вписванията.

Приложена е и наличната първична счетоводна документация на дружеството, в която се съдържат оборотни ведомости, месечни извлечения от сметките на „Екофорсис“ООД, баланси, фактури, документи за извършване банкови плащания.

Освен това е представено удостоверение изх.№ 182/15.05.2017г., издадено от „Алианц Банк България“ АД, от което се установява какви средства са изтеглени на каса или преведени по банков път сметките на „Екофорсис“ ООД в тази банка за периода 30.06.2011г.- 27.01.2016г.

Изискан е счетоводен баланс на „Германия Екоел“ ООД, в което дружество „Екофорсис“ ЕООД притежава дружествен дял.

Ответното дружество е представило счетоводен баланс към 30.04.2016г. и втори такъв към същата дата като е заявило, че оттегля първия. При втория баланс дружеството е осчетоводило като загуба сумите, които изтеглени от управителя на дружеството или са преведени по негови сметки или такива на трети лица, както и предоставените на различни лица /физически и юридически/ парични средства в заем.

От приложените данъчни декларации е видно, че „Екофорсис“ЕООД е декларирало следните финансови резултати:=за 2011г. загуба в размер на 39392,01лв.; = за 2012г. печалба в размер на 1166439лв.; = за 2013г. загуба в размер на 56869,50лв.; = за 2014г. загуба в размер на 49375,01лв. и за 2015г. загуба в размер на 38118,32лв.

От представения от ответника договор за продажба на МПС е видно, че на 23.02.2016г. управителят на дружеството се е разпоредил с притежаван от същото лек автомобил при продажна цена 4000лв..

По делото е допусна и изслушана съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я.А.. В заключението са извършени изчисления по поставените от страните задачи и е направена пазарна оценка на собствения на дружеството недвижим имот. Изчислена е стойността на дружествения дял съобразно първия и втория вариант на представения баланс на „Екофорсис“ ЕООД. При финансов резултат от 871 000лв. съгласно първия вариант на баланса стойността на дела е 281359 лв. При втория баланс, при който чистият актив на дружеството е в размер на 13 836лв., стойността на дружествения дял е 3459лв.

Вещото лице е изготвило таблица, в която са отразени двата варианта на баланса на дружеството към 30.04.2016г., представени от ответника по първоначалния иск. Посочено е, че при изготвяне на втория вариант на счетоводния баланс е съобразено, че част от активите са ненадеждни, не носят икономическа изгода от обичайната си дейност и са отнесени като загуба. Според вещото лице това е направено след допълнителни консултации и при съобразяване на действащите счетоводни стандарти. В този вариант въобще не е работено със сметка 501 – каса и съответно изтеглените от управителя на дружеството суми не са осчетоводявани като приход в касата на дружеството, а вземанията от клиенти и от самия управител са осчетоводени като загуба. Задължението по сметка 498 на последния е равно на нула.

Вещото лице заявява, че двете обслужващи счетоводни къщи – при предишния управител и към настоящия момент са използвали различни сметки за осчетоводяване на вземанията на дружеството.

В баланса към 31.12.2015г. вземанията са посочени като актив-529 000лв., отразени са парични средства в размер на 339 000лв.

/от които в брой 275 000лв./, а неразпределената печалба е в размер на 1 00053лв. Тъй като е имало непокрита загуба за минал период, то и печалбата е била 917 00лв., а след приспадане на загубата за 2015г.- 38000лв. натрупаната към 31.12.2015г. печалбата е 884 000лв.

По задачите, поставени във връзка с предявения насрещен иск експертът е сумирал преведените суми от сметката на дружеството по сметките на бившия управител С. В.В. като по сметка № IBAN:*** са постъпили общо 179 500лв. за периода от 23.08.2011г. до 29.10.2015г., а по втората сметка IBAN : ***. за периода 15.05.2011г.- 28.08.2012г. Посочено е и какви суми са преведени от сметките на дружество на физически и юридически лица за периода 12.05.2011г.- 28.10.2015г.

Същите са в общ размер на 601 440,20лв. като в тях се включват и сумите, преведени по сметка на С. В.В.. За периода 30.06.2011г. до 27.01.2016г. управителят е изтеглил касово 104100лв. от едната от сметките и 175092,28 евро от втората сметка, които се равняват на 344036,33лв. При разпита на вещото лице в с.з. на 21.06.2018г. експертът е заявил, че по наличните счетоводни документи последните суми са осчетоводени по сметка 501 – като постъпили в касата на дружеството. По оборотната ведомост, която е относима към първия вариант на баланса задължението по сметка 498, партида 1 на С. В. е в размер на 364 518,18лв. По тази оборотна ведомост парите в каса са 269 177,36лв.

Въз основа на така събраните доказателства окръжният съд намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ. При прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, същият /в случая неговите наследници/ има право да получи равностойността на притежавания от него дял от имуществото на дружеството. Отношенията се уреждат въз основа на баланс, съставен към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството. В този баланс, съгласно константната съдебна практика, активите и пасивите се оценяват по тяхната историческа стойност- цена на придобиване, себестойност справедлива цена или друга цена съгласно приложимите счетоводни стандарти. Както вече беше посочено, в случая са представени два варианта на счетоводен баланс към края на месеца, в която е настъпило прекратяване на членството поради смъртта на съдружника.

Съдът на основание чл.182 от ГПК дължи самостоятелна преценка на вписванията на счетоводните книги на ответника с оглед на тяхната редовност и на установените по делото обстоятелства.

В случая като се вземат предвид останалите данни по делото /най-вече приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, но също и приложените данъчни декларации и ГФО за 2015г., оборотни ведомости и др./ следва извода, че първият вариант на междинен счетоводен баланс е по-достоверен. Данните от същия дават основание да се приеме, че е прилагана същата счетоводна политика, както и при изготвяне на последния ГФО и че той е взет като база за счетоводните записвания в междинния баланс. От друга страна няма данни по какви критерии е направена преоценка на активите, които са отнесени като загуба при втория вариант на баланса, за да се приеме, че същата е обоснована.

Съдържанието на ГФО за 2015г. е оспорено от ответното дружество, но доколкото същия представлява частен документ, който изхожда от самата страна и установява неизгодни за нея факти, именно в нейна тежест е да докаже, че отразените в този документ счетоводни записвания са неверни. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани, а са налице само твърдения в тази насока. Предвид на това съдът ползва този документ като база за преценка на верността на двата варианта на междинния счетоводен баланс.