Решение № 36 от 12.02.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Смолян, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100971 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С. Ф. М. е предявила срещу ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 20, ал. 1; чл. 11, ал. 1; чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договор за кредит Бяла карта от 21.09.2023, сключен между страните като накърняващи добрите нрави и поради заобикаляне на законовите разпоредби на чл. 11, чл. 19, чл. 33 ЗПК и като неравноправни по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Ищцата е страна по Договор за кредит „Бяла карта“ от 21.09.2022 г. сключен с „***“ ООД, по който й е отпуснат кредит в размер на 1 200 лв., подлежащ на връщане ведно с фиксиран лихвен процент от 43,2 %, при ГПР 46,18 %. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължил да представи обезпечение на кредита, а съгласно чл. 20, ал.

1 при неизпълнение на задължението се задължила да плати неустойка в размер на 1 200 лв. наред с неустойка за забава. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора ако при забава на плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1 от договора, ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 11, ал. 1 от договора. Така договорени клаузите противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представляват разходи по управлението на кредита.

1

Освен това в чл. 21, ал. 5 от договора е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищецът дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Неустойката за непредставяне на обезпечение е нищожна, тъй като цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, осигурява допълнителна печалба на кредитора, не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от неизпълнение на основното задължение, а освен това и надхвърля горната граница, определена в чл. 33 ЗПК за вредите при пълно неизпълнение от кредитополучателя. Тя е и неравноправна, като предварително изготвена, не е индивидуално договорена и върху нея потребителят не е могъл да влияе.

Клаузата на чл. 11, ал. 1 заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК и осигурява допълнително обезщетение за кредитора от неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежа.

В чл. 21, ал. 4 са предвидени разходи за действия по събиране на задълженията, а в ал. 5 е предвидена такса при обявяване на кредита в предсрочно изискуем, което противоречи на чл. 33 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като същите се кумулират с обезщетението за забава в размер на лихвата за забава и е недопустимо.

Адв. *** претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски. Възраженията се свеждат до следното:

Финансовият продукт „Бяла Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта. Веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Бяла Карта“ като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/седмични вноски. По силата на сключения между страните договор ответникът е предоставил на ищцата револвиращ кредит с разрешен кредитен лимит в размер на 1200 лева, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Ищецът не изпълнява редовно задълженията си по сключения от него Договор за кредит. Счита, че претенциите на ищцата са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Твърденията за нищожност на чл. 20 от Договора, изложени в исковата молба, са неоснователни, а условията на клаузата са погрешно представени от ищцовата страна. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като при кандидатстване за отпускане на кредита на ищцата е обяснено изискването за предоставяне на обезпечение. Изискването договори за кредит да бъдат обезпечени е обичайна търговска практика и то не непременно само при неизправност от страна на кредитополучателя в обслужване на кредитните му задължения, 2 ами и например при обезценяване на предоставени обезпечения. ЗПК не съдържа нито забрана, нито ограничения да се уговаря задължение за предоставяне на обезпечение, което да стане изискуемо само при настъпване на определени уговорени от страните в договора хипотези. Законовото изискване на чл. 11, т. 18 от ЗПК е изпълнено и в чл.15, са уговорени изрично две обезпечения, като е предвидено кое кога следва да бъде предоставено, като изборът кое от две да бъде предоставено е изцяло в преценката на кредитополучателя. В случай, че кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума. В случай че кредитополучателят усвои сума чрез платежния инструмент, той следва да заплати всичко усвоено, ведно с начислената договорна лихва в срок до 2-ро число на месеца, следващ месеца през който има усвоена сума от кредитния лимит. Уговорената в Договор за кредит „Бяла Карта“ неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. Голословно и неподкрепено е твърдението на ищцата, че клаузата за неустойка и нейният размер, както и разходите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора противоречат на добрите нрави. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая – от ищцата, като такива доказателства не са ангажирани.

Договорът е сключен през септември 2023 г., а ищецът повдига въпроса за нищожност на негови клаузи месеци след като е сключил договора за паричен заем, което представлява недобросъвестност от страна на ищцата и опит да злоупотреби с предоставени от закона права и възможности с цел да се избегне плащане на задължения и с цел неоснователно обогатяване. Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че неустойката излиза извън определените й функции. Неустойката цели да дисциплинира кредитополучателя и последният да предприеме действия по осигуряване, в рамките на договорения срок, обезпечение по заемното правоотношение, поради което неустойката има обезпечителна функция – цели обезпечаване на изпълнението на едно договорно задължение, като има и обезщетителна функция за вредите от неизпълнение на това договорно задължение, които вреди са свързани със затрудняване събирането на задълженията по договора. Налице е и санкционната функция на неустойката – потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение. Следователно неустойката е разход, дължим само при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури обезпечение, което към момента на сключване на сделката съставлява бъдещо несигурно събитие. Ищецът не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР, видно и от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на ЗПК. При изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.

3

Предвидената неустойка не е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, следователно не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло и само от действията на потребителя. Ако се приеме, че разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК забраняват длъжникът да носи отговорност за неизпълнението на всякакъв вид непарични задължения по договора, то ще е налице превратно тълкуване на закона.

Ищецът действително е в неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите от него суми по Договора. Към датата на подаване на отговора той не само не е представил обезпечение, след като са настъпили условията за предоставянето му, но и не е заплатил значителна част от произтичащите от Договора парични задължения. Преди сключване на договор за кредит ищецът е запознат с изискванията към обезпечението, както и с размера на неустойката и възнаградителната лихва.

Законът презюмира по-слабата информираност на потребителя в сравнение с кредитора. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 5-дневен срок от активирането на предоставения му платежен инструмент - действие, което е изцяло в негов контрол, той е можел изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника или да организира предоставянето на обезпечението много преди дори да започне да тече срокът му по договора за това.

Дружеството не е принудило ищцата да сключи договор за заем, съответно условията по него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Непредоставянето на обезпечение поставя несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и източник на приходи.

Смята за погрешни изложените в исковата молба разсъждения, че кредиторът следва да търси обезпечение преди сключването на сделката и при непредоставяне на търсените от него гаранции да отказва облигационна обвързаност. Ако ответникът настоявал да получи обезпечението си преди сключване на договора, то той не би предоставял по-различна услуга от тази на всички останали свои конкуренти – банки. Удобството заемателят да разполага с парични средства в кратки срокове, за което кредиторът поема съответният риск, води и до калкулирането на съответната цена.

Неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР. Следва да се прави разграничение между печалба, каквато неустойката категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали от договорно неизпълнение и поголямото внимание за проследяване живота на един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Неустойката сама по себе си не е била част от печалбата на Кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на договорното от страна на заемателя. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. При 4 изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Така освен да защити потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение. Уговорената неустойка цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в риск. Включването на задължението за заплащане на неустойка в калкулацията на ГПР би объркало кредитополучателя. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.