Решение № 35 от 24.02.2025, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Свищов, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100574 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид:

Иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ЮБ Б“ АД гр. София твърди, че е кредитор на А. П. А. по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-4110 от 13.01.2022 г. с максимален разрешен размер 800 000 лева, с който били уговорени редовна лихва по указан в договора начин, наказателна лихва при просрочие, като с договора А. А. е встъпил като солидарен длъжник наред с кредитополучателя „А.“ ЕООД, на което дружество е управител и едноличен собственик на капитала, като впоследствие били сключвани допълнителни споразумения по договора, включително и за промяна на крайния срок за издължаване на кредита. Посочва, че на 20.12.2022 г. сключил с „А.“ ЕООД и договор за кредит овърдрафт № ****** с максимален разрешен размер 500 000 лева, в който договор било уредено плащането на редовна лихва и наказателна лихва при просрочие, както и отново А. А. встъпил като солидарен длъжник и се задължил да отговаря пред банката заедно с кредитополучателя за всички задължения по договора, който договор бил променян със сключени допълнителни споразумения, включително с частта за крайния срок на издължаване. Твърди, че по тези договори възникнали вземания за банката, в качеството на ищец, а считано от 22.04.2024 г. „А.“ ЕООД и А. А. изпаднали в забава за изпълнение на задълженията. С връчените им покани на 26.07.2024 г. кредитите били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че по двата договора към момента задълженията били в посочените в молбата в т. 2.1 и т. 2.2. от исковата молба размери на главница , възнаградителна , наказателна лихва и такси и разноски, като по 1 първия договор задължението за главница възлизало на 750 500 лева , а по втория задължението за главница било в размер на 474 500 лева. Навежда твърдение, че ответникът А. А. е извършил действие по разпореждане със свое имущество след възникване на задълженията му към банката, а именно на 19.12.2023 г. същият сключил договор за дарение, оформен с Нотариален акт за дарение № ****** г., с който дарил на втория ответник и негов син описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор ********** в гр. Свищов, заедно с построената в имота сграда с идентификатор **********.1, подробно описани в молбата. Ищецът твърди, че този договор за дарение го увреждал, като ответникът А. А. е сключил договора 1 година и 10 месеца след възникване на задължението към банката за връщане на главницата по договора за кредит и 1 месец преди настъпване на първия падеж за плащане на главница по него и след тази сделка ответникът не разполагал с достатъчно имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори и така препятствал възможността банката да събере вземането си и била намалена възможността на кредитора за удовлетворяване, т.к. от една страна се намалявало имуществото на длъжника, а от друга - срещу това длъжникът не получавал насрещна престация, като в неговата имуществена сфера не влизало друго имущество. Твърди, че било налице знание от страна на ответника А. А. за увреждане на ищеца в резултат на сключения договор за дарение. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи относителната недействителност спрямо банката „ЮБ Б“ АД гр. София на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение от от *************************************** г. на нотариус per. № 295 на НК, вписан в СВ - Свищов с вх. № ********, том XI, с който А. П. А., ЕГН **********, е дарил на А. А.

А., ЕГН **********, следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № **********, в гр. Свищов, общ. Свищов, обл. Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на ИД на АГКК; Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.02.2022 г.; Адрес на поземления имот: гр. Свищов, местност С.; Площ: 745 кв.м., заедно с построената в този имот Сграда с идентификатор **********.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1810/12.02.2009 г. на ИД на АГКК; Адрес на сградата: гр. Свищов, местност С.; Застроена площ: *****., заедно със всички подобрения, приращения и трайни насаждения. В хода на устните състезания процесуалният представител адв. Р.а поддържа предявения иск, който счита за основателен и доказан. Взема становище, че както закона, така и съдебната практика били еднозначни, че единствено задължението към банката трябва да е възникнало, преди извършването на процесната сделка, за да попадне в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, а не да е падежирало. А задължението за връщане на кредита било възникнало и по двата още през 2022 г., когато договорите били сключени и кредитите по тях били усвоени. Твърди, че първият ответник А. А., като и управител на дружеството „А.“ ЕООД, което е кредитополучателят е бил наясно, че макар и в момента да няма просрочие предстоят плащания по тези кредити в големи размери, за които няма възможност същите да бъдат погА.и и съответно няма имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Относно втория елемент на знание и желание за увреждане на кредитора намира, че показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие били неотносими и по никакъв начин не 2 опровергавали твърденията на ищеца относно намерението на ответника за увреждане.

Претендира разноски. В предоставения от съда срок представя писмена защита в която излага, че от събраните по делото доказателства, а именно Приложение № 1 към извлечение от сметка по кредитна сделка № ******, се установявало, че кредитът по Договор за предоставяне на кредитна линия № ******* г. в размер на 800 000 лева бил усвоен в периода от 19.01.2022 г. до 02.03.2022 г., от когато за кредитополучателя и солидарния длъжник А. П.

А. възникнало задължение към „ЮБ Б” АД по него за връщане на главницата и за заплащане на договорените лихви върху него. От Приложение № 1 към извлечение от сметка по кредитна сделка № *********, се установявало, че кредитът по Договор за кредит овърдрафт № ****************** г. в размер на 500 000 лева е усвоен на 30.12.2022 г., от който момент за кредитополучателя и солидарния длъжник А. П. А. възникнало задължение към „ЮБ Б” АД по него за връщане на главницата и за заплащане на договорените лихви върху нея. Счита, че изискуемостта на вземането не е предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, още повече ал. 3 на същата разпоредба допускала дори възможност дадена сделка да бъдат отменена и от кредитор, чието вземане все още не е било възникнало към датата на сключването й. Счита поканите за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитите по двата договора, за редовно връчени чрез ЧСИ Виктор Георгиев, per. № 725 на КЧСИ на 26.07.2024 г., на която дата е настъпила и предсрочната изискуемост. Посочва, че се е снабдил с изпълнителен титул за вземанията си по двата договора за кредит, а именно Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 14.08.2024 г. по гр.д. № ****** г. на PC - Свищов и Изпълнителен лист от 15.08.2024 г. по същото дело и Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 14.08.2024 г. по гр.д. № 566/2024 г. на PC - Свищов и Изпълнителен лист от 16.08.2024 г. по същото дело. Излага, че въз основна на издадените ИЛ била подадена молба за образуване на изпълнително дело до ЧС И Виктор Георгиев, по което и до момента нямало погасявания по вземанията. Твърди, че сключеният договор за дарение на недвижими имоти уврежда кредитора „ЮБ Б” АД, тъй като представлява разпореждане с имущество, което намалява възможността му за удовлетворяване. Поддържа, че налице е знание от страна на ответниците за увреждането на „ЮБ Б” АД в резултат на извършеното дарение, тъй като към момента на извършване на дарението от страна на А. П. А. към ответника А. А. – негов син, А. П. е знаел за съществуването на задълженията си към ищеца по договорите за кредит, за размера и падежите им, че с извършеното дарение се намалява имуществото му, което ще затрудни или осуети удовлетворяването на кредиторите. Твърди, че за ответника тези обстоятелства били известни и поради факта, че е бил едноличен собственик и управител на дружеството кредитополучател „А.“ ЕООД към този момент. В производството се установило, че ответникът е имал задължения и към други кредитори - „У.Б.“ АД, който също е подал иск по чл. 135 от ЗЗД срещу ответниците за обявяване за относително недействителна на същата сделка. Предвид характера на договора за дарение като безвъзмездна сделка, знание за увреждането от страна на дарения А. А. А. –син на първия ответник, съответно на неговия Я. М. А. - майка и законен представител, не било необходимо да се установява, тъй като съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага дори и сделката да е била възмездна.

3

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск.

Ответниците А. П. А. и А. А. А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Я. М. А. са подали писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който чрез процесуалният си представител вземат становище за неоснователност и недоказаност на иска. Не оспорват сключените договор за предоставяне на кредитна линия № *******г. и договор за кредит Овърдрафт № ******/20.12.2022г., както и не оспорва сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение от ******г., на нотариус per. № 295, вписан в СВ-Свищов с вх. № 3******г., Акт № *******, въз основа на който А. А. дарява сина си А. А. с Поземлен имот с идентификатор № **********, с адрес: гр. Свищов, местност С., заедно с построената в този имот сграда с идентификатор **********.1. Сочат, че под длъжник се разбирало само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение, поради което искът по чл. 135 за от ЗЗД бил неприложим по отношение действията на поръчителя-ответник А. А.. Ищецът не бил ангажирал доказателства за знание за увреждането от страна на ответника А., поради което същото било недоказано. Поддържат, че първият ответник не е имал намерение да уврежда кредиторите си, а единствената причина за извършване на дарствения акт било влошеното му здравословно състояние, за което били ангажирани съответни доказателства, още повече че стойността на дареното имущество била многократно по-ниска от отпуснатите по договорите за кредит суми и противоречи на правната и житейска логика с акта на дарение да се иска увреждането на кредитора-банка. Твърдят, че в случая вземането на ищеца възникнало с настъпването на изискуемостта на кредитите, съответно на дата 26.07.2024г..

Договорът за дарение бил сключен на 19.12.2023г., поради което дарственият акт бил извършен преди да възникване вземането на ищеца, тъй като до датата на обявяване на предсрочната изискуемост кредитите били изплащани своевременно и в срок. В случая не се доказвало намерение за увреждане при извършването на сделката нито от дарителя, нито от дарения. Оспорват връчването на представената по делото Покана от 26.07.2024г., връчена чрез ЧСИ като счита, като не връчена по надлежния ред, поради което задължението не е станало изискуемо. Молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират разноски. В хода на устните състезания чрез процесуалният си представител адв. М. М. от САК вземат становище за отхвърляне на иска, поради неоснователността му и присъждане на направени разноски по делото. В представените по делото писмени бележки излагат, че от събраните в хода на производството доказателства не се доказвала основателността на исковата претенция, като излага съображения в тази насока. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

На 13.01.2022 г. между „ЮБ Б” АД и „А.“ ЕООД, ЕИК **************, бил сключен Договор за предоставяне на кредитна линия № ******* г. с максимален разрешен размер на 4