Решение № 3227 от 15.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3227 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20221100511049 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. К. Д. срещу постановление от 18.07.2022г. по изп. д. № 976/2022г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, с което е съдебният изпълнител е отказал да намали присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на 50 лв.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановлението о т 18.07.2022г. Излагат се доводи, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намален до минималния предвиден размер по Наредбата за заплащане на правната помощ – а именно 50,00 лева.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Т.С.“ ЕАД, който счита, че същата е неоснователна.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ Н.М., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител сочи че задължението не е погасено повече от осем месеца след образуване на изпълнителното дело поради което за този период е напълно основателно присъждането на юрисконсултско възнаграждение в такъв размер.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното производство

1 е образувано по подадена на

16.02.2022 г. от името на „Т.С.“ ЕАД молба за образуване на изпълнителното дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.10.2021 г. на основание съдебно решение по гр. д. № 58579 от 2016 г. на СРС, 85 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В молбата е направено възлагане на правомощията на чл. 18 от ЗЧСИ.

На 14.03.2022 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на 04.04.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на претендиралото и приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство.

На 22.02.2022г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Други изпълнителни действия по делото не са извършвани.

На 30.05.2022 г. длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено. С разпореждане от 18.07.2022 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна поради следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г. -гр. д. 5473/2014 г. -ВКС ІV г. о. /.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на юриссконсултско възнаграждение, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за юрисконсулт над минималния размер по НЗПП. В настоящия случай 2 процесуалният представител на взискателят е извършил едно фактическо действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и сам да определя най-подходящия изпълнителен способ за събиране на вземанията му.

Възнаграждението за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 27 от Наредба за заплащане на правната помощ е в размер от 50, 00-100, 00лева. В конкретната хипотеза дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 50, 00лв.

Постановлението за разноските, в което се определя юрисконсултско възнаграждение за размер над сумата от 50 лева следва да бъде отменено.

Съдът намира, че възнаграждение в размер на 50 лева е справедливо, отговаря на фактическата и правна сложност на извършените действия по процесуално представителство на юрисконсулта на дружеството-взискател и в този смисъл възмездява положеният от него труд. Възнаграждение над този размер би се явило прекомерно.

Предвид изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 18.07.2022г. по изп. д. № 976/2022г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 435, ал.2 т.7 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя по изп. д. № 976/2022г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева на 50,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3