Определение № 9167 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9167 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110124439 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявени искове от Р. П. Д. срещу „И* А* М*“ АД и „Ф* Б*“ ЕООД, които отговарят на процесуалните изисквания за редовност и допустимост.

Въведените от ищците възражения за нередовност на исковата молба са неоснователни. В приложение на исковата молба е представено пълномощно за надлежно учредена представена власт на упълномощения представител, а процесните договори не са посочени като приложения на исковата молба. Изложените твърдения за наличие на основания за прогласяване на недействителността на договор за предоставяне на гаранция съответстват на процесуалните изисквания за пълнота и яснота, доколкото се сочат конкретни нарушения на материалния закон, допуснати при сключването на договора, обосноваващи тезата за недействителност на договора поради неравноправност и накърняване на добрите нрави.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответниците по реда на чл. 190 ГПК да представят процесните договори следва да бъде уважено.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба, следва да бъде отхвърлено, доколкото съдът намира, че не са необходими специални знания на установяване на относимите факти.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответниците на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание да представят преписи от договор за паричен заем №**** от 27.11.2023г., сключен с „Изи А* М*“ АД, и договор за предоставяне на гаранция №**** от 27.11.2023г., сключен с „Ф* Б*“ ЕООД. Предупреждава ответниците, че непредставянето на документите в указания срок ще се цени от съда съгласно чл. 161 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, 1 която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.04.2026г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – преписи от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове от Р.

П. Д. срещу „И* А* М*“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, и срещу „Ф* Б*“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е между него и ответника „Изи А* М*“ АД е сключен договор за паричен заем №**** от 27.11.2023г. Посочва, че предвиденият в съдържанието на договора фиксиран годишен лихвен процент от 50% е уговорен в нарушение на добрите нрави, т. к. надвишава трикратния размер на законната лихва, а клаузата, предвиждаща дължимостта на възнаградителната лихва, има неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Ищецът оспорва като недействителен сключения договор за кредит с „Изи А* М*“ АД и излага доводи за неговата нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11, т. к. уговореният годишен процент на разходите не съответства на действително приложимия.

Ищецът посочва, че при определяне размера на приложими ГПР по договор за кредит от 62,48% не е включено възнаграждението на гаранта по сключения договор за предоставяне на гаранция. Уговореното възнаграждение съставлявало разход, свързан с предмета на договора за кредит, и следвало да бъде включен при определяне размера на ГПР. Ищецът излага аргументи за нищожност на договора за кредит поради допуснати нарушения на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото действително приложимият ГПР е различен от уговорения в договора, което въвеждало в заблуждение потребителя и представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, вр. чл. 68д ЗЗП. На 27.11.2023г. ищецът сключил с ответника „Ф* Б*“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, съгласно който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи А* М*“ АД срещу дължимо възнаграждение от страна на ищеца. Ищецът оспорва сключения договор като недействителен. Посочва, че въвеждането на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на лично обезпечение противоречи на целите на Директива 2008/48, съгласно която при сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя и има задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита съгласно чл. 16 ЗПК.

Посочва, че възлагането на задължението в тежест на потребителя в действителност обслужва изцяло интереса на кредитора, което води до неравновесие в правата и задълженията между потребителя и търговеца, и обосновава извод за неравноправност на договора по смисъла на чл. 143 ЗЗП в частта на клаузата, предвиждаща дължимо възнаграждение за гаранта. На следващо място сочи, че недействителността на договора за паричен заем води до прогласяване недействителността на договора за предоставяне на гаранция, предвид акцесорния му характер. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №**** от 27.11.2023г., сключен с „Изи А* М*“ АД, и на договор за предоставяне на гаранция №**** от 27.11.2023г., сключен с „Ф* Б*“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи А* М*“ АД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че уговорения размер на лихвения процент в договора за паричен заем съответства на императивните законови изисквания на чл. 19 ЗПК и не накърнява добрите нрави. Посочва, че клаузите на процесния договор за паричен заем съответстват на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и излага подробни доводи в отговора. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че при изчисляване на приложимия ГПР следва да се вземе предвид и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Заявява, че уговореното възнаграждение не съставлява общ разход по кредита, намира се извън предмета на заемното правоотношение и не съставлява задължително условие за сключване на договора за кредит и предаване на заемната сума. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че невключването на възнаграждението на гаранта при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена оценка за кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф* Б*“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва допустимостта на предявения установителен иск поради липса на правен интерес като излага обстойни доводи в тази посока. Ответникът оспорва като неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за наличие на основание за прогласяване на договора за недействителен. Посочва, че правоотношението възникнало въз основа на сключения договора за гаранция има самостоятелен характер и правното му действие не се обуславя от валидността на договора за паричен заем. Посочва се, че уговореното възнаграждение за гаранта не следва да се приравнява на разход по кредита и да се включва при формиране на приложимия ГПР. Оспорва твърденията за допуснато накърняване на добрите нрави при сключване на договора за предоставяне на гаранция като неоснователни и недоказани. Изтъква, че възнаграждението по договора се дължи като насрещна престация срещу задължението на гаранта за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит, което на нарушава закона или възприетото разбиране за добри нрави, а дължимото възнаграждение е определено след оценка на риска и при липса на противопоставяне от ищеца към момента на скрючване на договора. Посочва, че в договора за предоставяне на гаранция по ясен и разбираем начин са описани предмета на договора и задълженията на всяка от страните по него, като посочва че договорът е сключен след възлагане от ищеца при наличие на предоставен избор за вида на учреденото обезпечение по кредита. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че между Р. П. Д. и „Изи Асет М*“ АД ЕАД е сключен Договор за паричен заем №**** от 27.11.2023г., както и че за обезпечаване на задължението по договор за паричен заем №**** от 27.11.2023г. е сключен договор за предоставяне на гаранция №**** от 27.11.2023г. с „Ф* Б*“ ЕООД.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за паричен заем №**** от 27.11.2023г.г. и на Договор за предоставяне на гаранция №**** от 27.11.2023г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите, респ. сочените клаузи, са нищожни на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, в т. ч. че договорите са сключени при спазване на императивните законови изисквания, включително договорени индивидуално, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договори, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да 3 използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4