Решение № 988 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300501020 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Н. Д. против решение № 686/17.02.2026г. по гр.д.№ 1505/2024г. на ПдРС, I бр.с., с което е прекратен гражданският брак между него и въззиваемата О. А. Д. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жалбоподателя; упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца В. и Б. са предоставени на майката; за бащата е определен режим на лични отношения; ползването на семейното жилище е предоставено на въззиваемата и жалбоподателят е осъден да заплаща издръжка на децата. Първоинстанционното решение се обжалва в частта относно вината за разстройството на брака, упражняването на родителските права спрямо делата, тяхната издръжка и ползването на семейното жилище.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Първоинстанционият съд постановил решението си единствено, съобразно с твърденията в исковата молба, но не и със събраните по делото доказателства, от които се установявало, че въззиваемата нееднократно е упражнявала физическо насилие над децата, те изпитвали страх от нея и всъщност нейното поведение спрямо децата станало причина за разстройство на брака между страните. Твърди се, че двете деца са силно привързани към баща си, чувстват подкрепа от него и категорично не желаят да живеят при майка си. Съобразно с тези твърдения се иска упражняването на родителските права бъде предоставено на жалбоподателя, на него и децата да бъде предоставено ползването на семейното жилище, въззиваемата да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата. Заявено е и искане за осъждане на въззиваемата да заплати на жалбоподателя наем за ползването на семейното жилище.

От въззиваемата О. А. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и обективните факти по делото.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

1

Производството по гр.д.№ 1505/2024г. на ПдРС, I бр.с. е образувано по искова молба от О. Д. против С. Д., с която е предявен иск чл.49, ал.3 от СК. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на ***. От брака си имали две деца- В. и Б.. От около година съществували проблеми и разногласия относно възпитанието на децата.

Ответникът не желаел да участва в грижите за момчетата. Осъществил психически, а впоследствие физически тормоз над съпругата си. Не се интересувал от учебния процес.

Майката водела голямото дете на училище, бащата- малкото. Ищцата се занимавала с подготовката на домашни, както и с домакинството. Само тя работела и изтеглила кредит, който изплащала. Съпругът не подкрепял семейството. Толерирал, когато децата псували.

Споделял мнение, че всички жени са курви. Докато децата работели по домашните си, бащата гледал клипове с непристойно съдържание, със звук, които включвал насилие над животни и човешки физиологични нужди. Настройвал децата срещу майката, обиждал нейния народ. На 13.06.2023г. ответникът избутал съпругата си от стаята, изгонил я от дома.

Ищцата наела квартира. Предстояла семейна почивка. Съпругът заявил, че не желае съпругата да присъства на почивката. На *** възникнал конфликт между голямото дете и майката, като бащата подкрепил сина си в агресията срещу майка му. Ответникът бутнал ищцата, тя паднала, обиждал я, заявил, че ще я убие, отколкото да позволи тя да вземе имота.

Хванал я за гушата и започнал да я души. Ищцата подала сигнал на тел. 112. На 22.12.2023г. напуснала семейното жилище и заживяла при майка си. Образувано било производство по ЗЗДН. Заявено е искане бракът да бъде прекратен по вина на съпруга. Ищцата претендира упражняване на родителските права спрямо двете деца. Предлага режим на лични отношения. Претендира издръжка в размер от 400 лева за В. и в размер от 350 лева за Б..

От С. Д. са подадени отговор на исковата молба и насрещна искова молба, в които се твърди, че бракът между страните е непоправимо разстроен по вина на ищцата. Оспорват се фактите, посочени в исковата молба. Твърди се, че съпругата е агресивна както към съпруга си, така и към децата. Не се интересувала от дома и от децата. Установила извънбрачна връзка. Нощем получавала съобщения по Вайбър с интимен характер, както и сърчица.

Семейството приемало роднини на съпругата, както и други украинци, бягащи от войната.

Оказали помощ на около 13 души. През лятото на 2023 г. ищцата хвърлила по малкия син нощна лампа, ударила го по рамото. През ноември ударила В. с панталон и блъснала главата му в стената. Детето изпаднало в ступор, челюстта му била схваната, имал обриви. Б. страдал от сколиоза. Нуждаел се от допълнителни медицински грижи, носел корсет.

Единствено бащата се интересувал от здравословното му състояние, като го водел по консултации, грижел се да спортува. Отношенията между съпрузите ескалирали на ***.

Ответникът отрича да е гонел или заплашвал съпругата си. Съпругата нарекла ответника „боклук“, започнала да го души, скъсала дрехите му и го блъскала. Съпругът позвънил на телефон 112. Обадил се и на свой съсед, да потърси помощ, подал молба за защита. На 22.12.2023г. видели, че ищцата се изнася. Преди раздялата децата шептели, за да не дразнят майка си. Съпругата се прибирала след десет часа вечерта, като твърдяла, че посещава курс по английски. Готвела рядко. Съпругът купувал готова храна от магазина. В. се хранел при родителите на ответника. Бабата по бащина линия пращала топла храна за брат му. Децата били изоставени от майка си, живеели заедно с баща си в семейното жилище. Бащата желае да упражнява родителските права по отношение на децата, претендира издръжка от по 400 лева за всяко от децата, както и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.

От приетите по първоинстанционното дело удостоверения се установява, че страните са сключили граждански брак на 02.08.2009г., като от брака си имат две деца- В. С. Д., ЕГН:

********** и Б. С. Д., ЕГН: **********. По първоинстанционното дело са приети и следните други писмени доказателства: заповед за незабавна защита от 12.01.2024г. по гр.д.

№ 513/2024г. на ПдРС, XXIV гр.с., с която С. Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на О. Д. и му е забранено да я приближава, както и да приближава жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих до приключване на производството по делото; договор за учредяване на право на строеж от 11.06.2013г., с който Община“Марица“- гр.Пловдив е учредила в полза на С. и О. Д.и право на строеж върху ПИ № ** по КККР на село В., обл.Пловдивска, с административен адрес:

2 ул.**“, за изграждане на жилищна сграда, съобразно с предвижданията на застроителния план на селото; определение от 20.12.2023г. и заповед за незабавна защита от същата дата по гр.д.№ 19053/2023г. на ПдРС, VIII гр.с., с които О. Д. е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на С. Д., В. Д. и Б. Д.; съдебномедицинско удостоверение от 18.12.2023г., в което е отразено, че по данни от С. Д. на 17.12.2023г. е бил стискан за шията и ръката, драскан с нокти от познато лице, а също така, че при прегледа му са установени кръвонасядания по шията, охлузвания и кръвонасядания по лявата предмишница; резултати от образно изследване и амбулаторен лист във връзка с диагнозата на Б. Д. „**“; лист за преглед на пациент от 20.08.2024г., в анамнезана на който е отразено, че след семеен скандал В. Д. е получил главоболие, стягане на краката и мармориране на кожата; лист за преглед на пациент от същата дата, в анамнезата на който е отразено, че след семеен скандал Б. Д. е получил гадене, болки в корема и схващане на краката; лист за преглед на пациент от 18.02.2024г., в анамнезата на който е записано, че след като вечерта майка му се е скарала В.

Д. е стегнал челюсти и започнали да му треперят краката; становище от проведена диагностична и консултативна психологическа работа от 13.05.2024г., изготвено от детски психолог Л. Б.- служител на Кабинет за психологически изследвания и консултации „КЕХЛИБАР“ за консултираните лица В. и Б. Д.и; социален доклад от **., изготвен от Директора на Дирекция“Социално подпомагане““Марица“- гр.Пловдив; социален доклад от 16.12.2024г., изготвен от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“- гр.Пловдив; справки от 08.10.2024г. от Тд на НАП- гр.Пловдив относно регистрираните трудови договори на страните и осигурителния им доход; Заповед № ЗД/Д- РВ- 359/25.11.2024г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“- гр.Пловдив, с която е прекратено временното настаняване на Б. Д. в Кризисен център за деца- гр.Пловдив и детето е настанено в семейството на неговата баба Н. Д.; заповед за незабавна защита от 20.09.2024г. по гр.д.№ 16244/2024г. на ПдРС, II бр.с., с която С. и Н. Д.и са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо О. Д., В. Д. и Б. Д.; служебни бонове за платена от С. Д. издръжка за децата; покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя по изп.дело № 153/2025г. на ЧСИ Росен Раев, образувано за принудително събиране на определената като привременна мярка издръжка за децата; Заповед № ЗД/Д- РВ- М- 066/31.10.2025г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“- гр.Пловдив, с която е прекратено настаняването на В. Д. в семейството на Н. Д.; Заповед № ЗД/Д- РВ- М- 067/31.10.2025г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“- гр.Пловдив, с която е прекратено настаняването на Б. Д. в семейството на Н. Д.; две предварителни оценки на потребностите на В. и Б. Д.и от социални услуги, изготвени на 30.01.2024г. от ДСП“Марица“- гр.Пловдив по заявления от О. Д. за психологически консултации на децата; две писма от 07.03.2024г. от Асоциация“Деметра“ до ДСП“Марица“, в които се сочи, че работата с децата няма да стартира поради заявен отказ от бащата С. Д.; две заявления от 24.09.2024г. от О. Д. до ДСПгр.Пловдив, две молби от нея от 08.11.2024г., две заявления от 07.05.2025г. и заявление от 31.10.2025г. за психологическа подкрепа на децата и съответни направления за ползване на социални услуги; становище- сигнал от Интегриран комплекс за социални услугиНапредък- гр.Пловдив до ДСП“Марица“ и до О. и С. Д.и, в който се сочи, че бабата по бащина линия и бащата на децата затрудняват работата с тях по подобряване на отношенията им с майка им; два договора от 21.11.2025г. за предоставяне на социални услуги с доставчик на услугата Сдружение „Консултантско бюро Напредък 7“- гр.Пловдив и потребители двете деца и родителите им, ведно с индивидуални планове за подкрепа; протокол от 03.09.2025г., съставен от ДСП“Марица“ за среща между децата и майка им, в който е отразено, че Б. и В. Д.и категорично са отказали да се срещат с майка си. По настоящето дело са приети заверено копие от влязло в сила на 11.07.2025г. решение № 1533/04.04.2025г. по гр.д.№ 17599/2024г. на ПдРС, с което в производството по ЗЗДН О. Д. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата си с оглед на два инцидента от 18.09.2024г. и 11.10.2024г. при които тя им крещяла, удряла ги и ги блъскала; експертно становище от 30.10.2025г. от ***Ф. П. относно актуалното психоемоционално състояние на децата В. и Б. Д.и; решение № 9899/15.11.2024г. по адм.дело № 2446/2024г. на Административен съд- гр.Пловдив, с което е отменена Заповед № ЗД/Д- РВ3 М- 017/21.10.2024г. на Директора на ДСП“Марица“- гр.Пловдив за настаняване на В. Д. в Кризисен център за деца- гр.Пловдив; нот.акт № 52/09.04.2026г., с която Р.и М. К. са продали на О. Д. собствения си ап.*“, находящ се в гр.П., ул.“****; междинни доклади от „Консултантско бюро Напредък 7“- гр.Пловдив за предоставяне на услуги по случаите на Б. и В. Д.и, в които са отразени, че децата не посещават насрочените сесии в центъра; справки от 10.06.2026г. относно трудовите договори и доходите на страните; социален доклад от ДСП“Марица“- гр.Пловдив; удостоверение за завършен от Б. Д. начален етап на основно образование през учебната 2025/2026г., видно от което успехът му е средно около 5, колкото е успехът му и от националното външно оценяване; служебна бележка от ***, в което е отразено, че В. Д. е завършил учебната 2025/2026г. с общ успех много добър / 4,61/; протокол за проведено публично съдебно заседание по гр.д.№ 775/2025г. на ПдРС с разпит на свидетели, чиито показания не могат да се ценят като доказателство по настоящето дело поради принципа на непосредственост и устност при разпита на свидетелите; решение № 2941/10.06.2025г. по гр.д.№ 775/2025г. на ПдРС, с което е отхвърлена молба от О. Д. за защита от извършено спрямо нея на 21.10.2024г. домашно насилие от майката и брата на жалбоподателя; протокол за проведено на 08.11.2024г. съдебно заседание по по адм.дело № 2446/2024г. на Административен съд- гр.Пловдив.