Акт от 06.03.2018, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер

772

06.03.2018г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав

На шести март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и първи февруари 2018г. в следния състав:

Председател:Десислава Кацарова

Секретар:Катя

Янева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 18725 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 Кодекса на труда и чл. 86, ал.1 Закона за задълженията и договорите.

Ищецът И.М.Б., ЕГН ********** твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника „Рали – 81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл.52, вх.А, ет.3, ап.8, с източник Трудов договор № ***, на длъжност „***“.

Заявява, че претърпял трудова злополука, като през нощта на ***той се намирал в ***марка „Рено“ на паркинга на бензиностанция на 45 км от магистралата на ***в Г., като по същото време бил в ***почивка. Около 04:30 часа, докато спял, се събудил от 4 непознати лица, които счупили прозореца на вратата на ***и го нападнали. При възникналия конфликт нападателите нанесли удари на ищеца с метални предмети, отнели му златен синджир и се отдалечили пеша.

Вследствие нападението, било установено охлузване и нараняване в горната част на лявата подбедрица, наличие на две разкъсно-контузни рани на лявата предмишница и счупване на тялото /диафиза/ на лакътната кост на лявата ръка.

С Разпореждане №

5104-15-209 от 20.07.2016 г. злополуката е приета за трудова. Твърди се, че вследствие на претърпяната трудова злополука същият е търпял болки и страдания, като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудовата злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Своевременно е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват. Счита се, че не е налице трудова злополука, като се оспорват всички документи в тази връзка относно признаването й за такава, а именно протоколи, разпореждания на НОИ, без болничните и полицейския протокол. Заявява, че не е налице трудова злополука, а деликт и не се касае за увреждане по повод трудови отношения и по повод работа на служителя. Следвало е работникът да провери дали са намерени извършителите на това деяние и да предяви искове срещу тях, като е налице бездействие от негова страна в тази насока, а не по най-лесния начин да претендира суми от работодателя. От друга страна, при условията на евентуалност намира, че ако съдът счете, че се касае за трудова злополука, то е налице съпричиняване от страна на увреденото лице – ищец, тъй като същият е създал конфликтна ситуация, поради което претендираният от него размер следва да бъде намален до размера на 1 000 лв. Заявява също така, че искът е заведен след преклузивните срокове, поради което е недопустим. Моли също така да бъде отхвърлен със законните последици. Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените от страните доводи и възражения, прие за установено следното :

Не се спори между страните, а и от представеното копие от трудов договор № ***, сключен между страните по делото, се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 05.06.2013 г. на длъжност „***“.

От разпореждане

№ 5104-15-209/ 20.07.2016 г. на ТП на НОИ – Пловдив, се установява, че на 05.07.2016 г., през нощта, ищецът се намирал с ***марка

«Рено», рег. № ***, на паркинга на бензиностанция на

45км. от магистралата ***/Г./ и бил в ***почивка. Съгласно доклад на Полицейско управление И., Полицейски участък В., около 04,30часа, както спял, пострадалият се събудил от 4 непознати лица, които счупили прозореца на вратата на ***и го нападнали. При възникналия конфликт нападателите нанесли удари на пострадалия с метални предмети, отнели му златен синджир и се отдалечили пеша. Пострадалият бил транспортиран първоначално в ***В. и след това в болница

А., където му е оказана медицинска помощ. На 06.07.2016 г. същият бил траспортиран от работодателя до Б.и на 07.07.2016 г. потърсил медицинска помощ във «***» - гр.Пловдив и при специалист ***. От издадения амбулаторен лист се установява, че в резултат на претърпените удари от нападателите той е получил травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания и наранявания в горната част от лява подбедрица, наличие на две разкъсно – контузни рани на лява предмишница, счупване на тялото /диафиза/ на лакътната кост на лявата ръка. С посоченото разпореждане злополуката е приета за трудова, по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Работодателят подал декларация вх.№ 5101-15-198/ 14.07.2016г. От протокола за трудова злополука се констатира, че в момента на злополуката пострадалият е бил в почивка

– пауза по време на ***, като причина за увреждането е нападение на три лица с неизвестен произход, извършили престъпление.

Ответникът оспорва трудовия характер на злополуката, като моли съда по реда на косвения съдебен контрол да приеме, че същата няма връзка с осъществяваната от ищеца работа. Не се спори между страните, а и от представеното разпореждане № 5104-15-209/ 20.07.2016 г. на ТП на НОИ – Пловдив, се установява, че ответникът

– работодател не е обжалвал разпореждането, признаващо трудовия характер на злополуката. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол.

Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В настоящия случай ответникът не заявява оспорване на основанията за валидност на административния акт, а оспорва акта относно неговата законосъобразност.

Следователно, гражданският съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт, тъй като ответното дружество е било участник в административното производство по издаването му и е имало процесуална възможност да го обжалва. С изтичането на срока за обжалване, административният акт е стабилизиран и понастоящем върху него не може да бъде осъществяван косвен съдебен контрол за законосъобразност от настоящата инстанция. Ето защо съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че процесната злополука има трудов характер.

От показанията на св.

Н.С.К., живееща ***с ищеца от 24 години, се установи, че на ***сутринта ищецът не й се обаждал. Звъннала му към 08:00 часа, но той не си вдигнал телефона. В 9:00 часа му звъннала пак, той си вдигнал телефона и й казал, че е в болница, защото бил нападнат и пребит. Бил със счупена ръка и в момента го гипсирали. Свидетелката разбрала, че той е бил на ***с други ***. Пристигнали 4 човека, които били с вързани кърпи на лицата, с някакви бухалки, по които имало някакви пирони. Било тъмно, нападнали го и счупили стъклото на ***. Той успял да запали ***, тъй като искал да натисне ***. Започнали да го удрят. Той се опитал и успял да удари единия нападател, леко се дръпнал единият назад, а тези двамата, които най-много го удряли, му дръпнали синджира и почнали да му искат пари на ***. Той им хвърлил пари, но когато се навел, те му дръпнали и му взели синджира. Те започнали да го удрят непрекъснато и за да не го удрят в главата, той с лявата ръка си я пазил през цялото време. Те го удряли до последно в крака, в ръката и след като започнал вече да свири, след като са му откраднали вече синджира и парите и продължили да го удрят, той не слязъл от ***, опитвал се да ги рита и на крака също имал рани. Когато започнал да свири с ***, те тогава избягали.

Ръката му от вътрешната страна, между лакътя и китката, била разкъсана с много шевове, както и на пръста отвътре, месестата част. Костта на лакътя му била счупена. Имал нараняване на крака отпред на прасеца, отзад на прасеца, горе, отпред по левия крак. Ръката му догоре била гипсирана с бинтове. Имало и нещо като държач да държи ръката, за да е обездвижена.

Кракът, малко под коляното до самия глезен почти, бил превързан. Още в Г. му дали много силни болкоуспокояващи, защото ръката била счупена, с рани, насинена цялата в лакътя и по-нагоре. Ходили почти всеки ден в ***, защото той не бил с цял гипс, а с гипсова шина, на която имало 2-3 см отвор, за да може да му промиват раните, за да не се възпалят, както и на пръста. От това, че не бил целият гипсиран, за да му зарасне счупеното място на ръката, тя му зараснала много трудно и когато започнали да му лекуват раните и му извадили конците, наново му гипсирали ръката в Б.. Втори път му я гипсирали, за да може да му зарасне ръката. До ден-днешен, като се пипнел с пръст дори, се виждало, че тази кост не му е зараснала както трябва заради раните, за това, че не му е била гипсирана цялата ръка, а е имал само шина. Много време бил в болнични, 7 месеца, почти 8. Свидетелката го къпела, увивала го в найлони целия, ръката, крака. Трябвало да си държи ръката, за да може да зарасне. Не можел да се обува с една ръка. Тя го обличала, обувала, връзвала му маратонките. Непрекъснато били по доктори, в ***, после го водела на разни консултации, където трябвало да минава през други лекари. Това продължило до месец януари на следващата година и до тогава той бил в болнични. Ръката все още не била добре. Той не можел да си обръща ръката, както другата ръка. Пръстите му отичали много често и все още го боляло. Поне 3-4 месеца насън се стряскал, викал. Много го боляла ръката и му трябвало доста време, за да забрави този случай.

От разпита на св.И. Р.Д.- ***на Е.Д.– ***на ответното дружество, се установи, че в нощта на нападението, в три часа през нощта, му се обадил И.Б., че са го нападнали. Счупили стъклото на ***, огледалото, нападнали го и го ударили по ръката. Свидетелят звъннал на 112 и изпратили веднага линейка и полиция в Г. на паркинга. Лично свидетелят отишъл да го прибере от Г. в Б..

Разпитал колеги, той бил конфликтна личност, употребил алкохол, сдърпали се през деня и вечерта се стигнало до инцидента. До болницата свидетелят не ходил, само се обадил на 112 и извикали на момента патрулка и линейка. След 18 часа бил в П., на паркинга. Отишъл на място, видял, че на Б. била превързана лявата ръка с превръзка. Имало някакво спречкване през деня между ищеца и някакви г., и колегите-***, които били там, го потвърдили.

Свидетелят разпитал другите *** и разбрал как вечерта са употребили алкохол и нещо са се спречкали. След инцидента И. минал процедурата по болниците тук, в Б..

Свидетелят искал да му даде обезщетение от 1 000 лева, а той му поискал 10 000 лева, за това, че няма да работи месец-два. След инцидента той не бил на работа. Свидетелят ходил от ***, за да пита за какво става въпрос, защото ***е счупен, ***е ударен. Затова отишъл и от Пловдив до П. за 18 часа. ***бил пълен със стока и чакали дините да ги разтовари на П.. Разговарял с 4-5 човека, които били българи. Това било ***, вечерта пили там. И. бил конфликтен, пийвал си.

Виждал го, че има дрязги с други колеги. Като употребял алкохол, обичал да се заяжда.

От представените медицински документи, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в съответната област, се установява, че на Б. е било причинено счупване на лакетната кост на лявата предмишница, две разкъсно – контузни рани в същата област, охлузвания и наранявания на лявата подбедрица. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по делото, описани в исковата молба – това счупване е типично за т.нар. «защитни рани» - при вдигната за защита ръка.

В първите дни след нанасяне на уврежданията болките са силни и постепенно намаляват. Имобилизацията продължава около 1,5 – 2 месеца, но възстановяването е бавно